
Дата: неизвестна ; Час: късно вечер... ; Място - Покрива на най-високата сграда в града...
Гледам нагоре. Гледам и постоянно си задавам въпроса дали някой,от някъде другаде гледа нашата планета така,както ние много често се заглеждаме нагоре, и отправяме поглед в необятните висини... Гледам и мечтая. Гледам и усещам,че тази вечер пак няма да науча отговора. Внезапно усещам нечие присъствие около мен. Да, има някой в сенките. Но пак не е това,което очаквах - просто един мой приятел се е качил. Още един мечтател. Започвме си ние най-обикновен и изпълнен с обичайните неща разговор. Неусетно някъде в далечината църковна камбана раздира нощта със кънтенето си. Заслушваме се - един единствен удар. Никое време. Прекъснатият разговор, от обикновенно лафче започва да клони към мистика, въпроси от по-висш калибър, по-заплетени и недоотговорени въпроси:
- Като слушам сега тая камбана,се замислям колко много неща ни заобикалят. Чудя се колко същества чуват сега този звук? Колко от тях го разбират?
- Май си се преохладил човече, казвам аз,но някъде дълбоко в душата ми една връзка се беше затворила и думите на моя човек събудиха едно странно чуство в мен. - А ако наистина не сме сами? Ако наистина има и други,може би по-висши,може би по - низши създания от нас? Къде са те,какво правят? Защо не се покажат... главата ми се изпълни с въпроси,кой от кой по-убъркани...
- Хм,даа-а-а. Май хванах демона за опашката,а?
- Ъ-ъ-ъ,какво? - в думите ми личеше присъствието ми тялом, но не и духом. Аз се реех из космоса, търсейки мислено нещо,някъде...
...Топлият летен въздух бързо ни унесе и въпросите за други форми на живот се изпариха с превалянето на нощта. Не знаех обаче, колко много ми предстои да науча като отговори на въпросите ми. Не знаех...
_____________________________________
Хора, това е увода на така да се каже историята ми за космоса и сичките му разновидности.интересно ми е да кажете какво мислите. Тази част е ултра-кратка,защото тя все едно стои като предговор. Ако ви хареса - историята ще продължи. Ако ли не - здраве да е!