Кажете си мнението относно първата част от моята версия на
"Войната на световете"
Войната на световете-РПГ книга
Изминаха близо 200г. от нашествието на заргоните.След като обрякоха света на вечен мрак,те изгониха хората далеч в планините.Все още имаше организации от хора,които искаха да избият и последното чедо на смъртта.Нямаше го Слънцето,нямаше я Луната.Нямаше я надеждата.Сутринта нямаше и птици,които да изпеят своята песен.Всъщност нямаше и сутрин.Светът тънеше в мрак и най-светлите места бяха пещери осветявани от отблясъците на някое подземно езеро и градовете осветявани от огън.Останалите хора на Земята
се бореха за нея безнадеждно,защото имаше две пътища.Смъртта или пак смъртта,но борейки се.След
смъртта на великия маг Марсел,създал светът,неговия предшественик Кинай изгубил контрол над заргоните
и те му отнели света.Втората циливизация властваща над вселената била Титанската.Скоро титаните щяха
да нападнат заргоните.Това щеше да бъде най-великата война наречена ВОЙНАТА НА СВЕТОВЕТЕ.Земните
хора бяха сключили примирие с титаните.От хората се изискваше да отслабят силите на заргоните,и ако
титаните спечелят войната ще дадат на хората плодородна планета,на която отново да се развият.Земняците
бяха третирани като животни на тази планета.Немили,недраги те се скитаха по тъмниците на горите и планините.
Те нямаха достъп до градовете.Скоро се очакваше да нападнат столицата на заргоните и по-точно щаба на
защитната система(ЩЗС).Хората се събираха като вълци на групи в планините и крояли планове за атака.
След войната на световете се очакваше да се върне брата на Марсел-Аркос и да върне равновесието в все-
лената.Да върне чистата вода,Слънцето,Луната,природата,животните и красотата на планетата.Единственото
зелено нещо на планетата били лазерите от пистолетите на заргоните.Дървета още се намериха,но те присъстваха само тялом.Природата беше напълно умряла.Оттук започна борбата на хората за свобода.
се бореха за нея безнадеждно,защото имаше две пътища.Смъртта или пак смъртта,но борейки се.След
смъртта на великия маг Марсел,създал светът,неговия предшественик Кинай изгубил контрол над заргоните
и те му отнели света.Втората циливизация властваща над вселената била Титанската.Скоро титаните щяха
да нападнат заргоните.Това щеше да бъде най-великата война наречена ВОЙНАТА НА СВЕТОВЕТЕ.Земните
хора бяха сключили примирие с титаните.От хората се изискваше да отслабят силите на заргоните,и ако
титаните спечелят войната ще дадат на хората плодородна планета,на която отново да се развият.Земняците
бяха третирани като животни на тази планета.Немили,недраги те се скитаха по тъмниците на горите и планините.
Те нямаха достъп до градовете.Скоро се очакваше да нападнат столицата на заргоните и по-точно щаба на
защитната система(ЩЗС).Хората се събираха като вълци на групи в планините и крояли планове за атака.
След войната на световете се очакваше да се върне брата на Марсел-Аркос и да върне равновесието в все-
лената.Да върне чистата вода,Слънцето,Луната,природата,животните и красотата на планетата.Единственото
зелено нещо на планетата били лазерите от пистолетите на заргоните.Дървета още се намериха,но те присъстваха само тялом.Природата беше напълно умряла.Оттук започна борбата на хората за свобода.
ето я и втората част
Студеният планински вятър полъхваше косите на капитан Джейсън.Ръцете му бяха изтръпнали,но той дързеше
снайпера и чакаше заргонския генерал Левандер да се покаже.Топлеше го мисълта за един по-добър свят.
По едно време генералът се показа.Джейсън се раздвижи и насочи снайпера си към него.Той не беше сигурен
дали да стреля.Без да мисли натисна спусъка.Коршумът се изтреля,проби въздуха както и главата на генерала.
Тихо Джейсън се измъкна от наблюдателната скала и даде сигнал на хората да се отеглят.Заргонската аларма се задейства.Заргоните забелязаха движението на скалата,качиха се на джиповете и тръгнаха по петите на хората.Земляните побягнаха и се скриха в една пещера.Един заргон спря до пещерата,но с влизането си в
нея той бе разстрелян.Хората взеха тялото му и го скриха.В скривалището земляните стояха около час докато затихнат нещата.Когато мрака пак се спусна,хората тръгнаха да си търсят ново убежище.
Студеният планински вятър полъхваше косите на капитан Джейсън.Ръцете му бяха изтръпнали,но той дързеше
снайпера и чакаше заргонския генерал Левандер да се покаже.Топлеше го мисълта за един по-добър свят.
По едно време генералът се показа.Джейсън се раздвижи и насочи снайпера си към него.Той не беше сигурен
дали да стреля.Без да мисли натисна спусъка.Коршумът се изтреля,проби въздуха както и главата на генерала.
Тихо Джейсън се измъкна от наблюдателната скала и даде сигнал на хората да се отеглят.Заргонската аларма се задейства.Заргоните забелязаха движението на скалата,качиха се на джиповете и тръгнаха по петите на хората.Земляните побягнаха и се скриха в една пещера.Един заргон спря до пещерата,но с влизането си в
нея той бе разстрелян.Хората взеха тялото му и го скриха.В скривалището земляните стояха около час докато затихнат нещата.Когато мрака пак се спусна,хората тръгнаха да си търсят ново убежище.
-
MetalGearRex
- Мнения: 2086
- Регистриран на: 30 Ное 2003 00:24
- В момента играе: GTA IV, Heroes 6
- Местоположение: Alaska secret underground military base
- Обратна връзка:
Братле, не искам да те разочаровам, но това наистина е слабо. Но понеже виждам, че имаш най-важното, а именно желанието да пишеш, ще ти дам няколко съвета:
Разказвай увлекателно! Не използвай кратки прости изречения от по няколко думи. Слагай повечко прилагателни, които допълват и обогатяват картината, т.е. правят разказа по-цял и завършен, т.е. по-интересен. Описвай картините, обектите, героите, действията и т.н. Но пък от друга страна не се уливай, т.е. всичко в разумни граници. В противен случай ще стане един "пейзаж". Друго - в никакъв случай не използвай разговорни форми! Това просто убива атмосферата. Изрази от сорта на "после...", "след малко...", "той каза..." и т.н. са просто "отвратителни". Използвай пряка реч, ако трябва. Знам, че тя е много трудна, но пък пресъздава картината много по-живо. И изобщо гледай как звучат писанията ти - дали на теб ти харесват например, или са прости и голи думи, без красота.
Макар че обикновено се пише добре по вдъхновение, това се отнася по-скоро за стихове и сложни разкази със скрит смисъл и т.н., чрез които искаш да покажеш и изкажеш нещо. На теб ти трябва нещо изпипано и добре написано. За това по-добре предварително внимателно обмисляй какво точно ще пишеш, как ще го напишеш, как ще го представиш на нас. Редакгтирай още в главата си, самата идея. След като напишеш - отново редактирай! Трябва ти най най най-малко една редакция, най-малкото за да отстраниш правописни и други грешки, които дразнят и пречат на "вживяването" в творбата.
Замисли си някоя добра идея за история. Не се втурвай веднага на "грандиозния проект, който ще покрие името ти със слава". Знам, че вероятно това ти се иска, но по-добре започни с по-кратички разкази и разказчета, които ще успееш да завършиш, преди да ти е писнало да пишеш. Така ще си запазиш пламъчето, което те кара да пишеш. Защото в един момент сам започваш да се питаш "няма ли да свършвам вече", което не се отразява добре на писането. Така че по-добре си измисли някоя сравнително кратичка сюжетна линия, която би завършил, ако трябва да е и просто самостоятелен разказ. Не казвам, че тази тук е лоша (макар за момента да е такава), просто имай впредвид какво казах по-горе. И още нещо - убедил съм се някак, че когато разкриеш историята предварително (както си направил) и след това само разкриваш как точно са се случили нещата, убиваш интереса на четящия. Този похват е много труден и ти трябва немалко опит за да можеш да го използваш. Затова започни историята едва ли не от "нищото" и я разкривай постепенно на четящия.
В общи линии е това. Да обобщим
- замисли си добра история, която обаче и ЩЕ напишеш докрая (незавършените неща не са добри неща), обмисли я, разработи я предварително, след това седни и я напиши съсредоточено, влагайки максимално всичко от себе си, след това я редактирай един-два пъти. Накрая вземи го изчети един път сам, точно като един читател и провери дали ти харесва. Ако не - пак редактираш! И тогава вече можеш да го представиш пред публика.
Има и още един начин да се провериш, без да се излагаш - покажи го на 1-2 души преди да го постнеш "официално". Внимателно прочети какво ще ти отговорят. Но пък и винаги могат да ти откажат, така че разчитай най-вече на себе си!
И най-важното - УСПЕХ!
Разказвай увлекателно! Не използвай кратки прости изречения от по няколко думи. Слагай повечко прилагателни, които допълват и обогатяват картината, т.е. правят разказа по-цял и завършен, т.е. по-интересен. Описвай картините, обектите, героите, действията и т.н. Но пък от друга страна не се уливай, т.е. всичко в разумни граници. В противен случай ще стане един "пейзаж". Друго - в никакъв случай не използвай разговорни форми! Това просто убива атмосферата. Изрази от сорта на "после...", "след малко...", "той каза..." и т.н. са просто "отвратителни". Използвай пряка реч, ако трябва. Знам, че тя е много трудна, но пък пресъздава картината много по-живо. И изобщо гледай как звучат писанията ти - дали на теб ти харесват например, или са прости и голи думи, без красота.
Макар че обикновено се пише добре по вдъхновение, това се отнася по-скоро за стихове и сложни разкази със скрит смисъл и т.н., чрез които искаш да покажеш и изкажеш нещо. На теб ти трябва нещо изпипано и добре написано. За това по-добре предварително внимателно обмисляй какво точно ще пишеш, как ще го напишеш, как ще го представиш на нас. Редакгтирай още в главата си, самата идея. След като напишеш - отново редактирай! Трябва ти най най най-малко една редакция, най-малкото за да отстраниш правописни и други грешки, които дразнят и пречат на "вживяването" в творбата.
Замисли си някоя добра идея за история. Не се втурвай веднага на "грандиозния проект, който ще покрие името ти със слава". Знам, че вероятно това ти се иска, но по-добре започни с по-кратички разкази и разказчета, които ще успееш да завършиш, преди да ти е писнало да пишеш. Така ще си запазиш пламъчето, което те кара да пишеш. Защото в един момент сам започваш да се питаш "няма ли да свършвам вече", което не се отразява добре на писането. Така че по-добре си измисли някоя сравнително кратичка сюжетна линия, която би завършил, ако трябва да е и просто самостоятелен разказ. Не казвам, че тази тук е лоша (макар за момента да е такава), просто имай впредвид какво казах по-горе. И още нещо - убедил съм се някак, че когато разкриеш историята предварително (както си направил) и след това само разкриваш как точно са се случили нещата, убиваш интереса на четящия. Този похват е много труден и ти трябва немалко опит за да можеш да го използваш. Затова започни историята едва ли не от "нищото" и я разкривай постепенно на четящия.
В общи линии е това. Да обобщим
- замисли си добра история, която обаче и ЩЕ напишеш докрая (незавършените неща не са добри неща), обмисли я, разработи я предварително, след това седни и я напиши съсредоточено, влагайки максимално всичко от себе си, след това я редактирай един-два пъти. Накрая вземи го изчети един път сам, точно като един читател и провери дали ти харесва. Ако не - пак редактираш! И тогава вече можеш да го представиш пред публика.
Има и още един начин да се провериш, без да се излагаш - покажи го на 1-2 души преди да го постнеш "официално". Внимателно прочети какво ще ти отговорят. Но пък и винаги могат да ти откажат, така че разчитай най-вече на себе си!
И най-важното - УСПЕХ!
Never save anything for the swim back!
-
Head_HunteR
- Мнения: 332
- Регистриран на: 12 Окт 2003 21:16
- В момента играе: Fallout: New Vegas
За най-обективна самооценка давам следния съвет. След като напишете един разказа, не го поствайте, а избщо забравете за поне една седмица за него. След това го прочетете наново. Ще видите, че ще си откриете абсолютно всички грешки. Ако има нещо за допълване или премахване ще го направите много по-лесно от колкото ако тръгнете да го правите веднага след като сте го написали.
He@d_HuNteR написа:За най-обективна самооценка давам следния съвет. След като напишете един разказа, не го поствайте, а избщо забравете за поне една седмица за него. След това го прочетете наново. Ще видите, че ще си откриете абсолютно всички грешки. Ако има нещо за допълване или премахване ще го направите много по-лесно от колкото ако тръгнете да го правите веднага след като сте го написали.
Много правилен съвет, и аз усетих нещо такова. Но нетърпението да се похвалиш с нови разказ често надделява, а и понякога просто има срокове...
-
MetalGearRex
- Мнения: 2086
- Регистриран на: 30 Ное 2003 00:24
- В момента играе: GTA IV, Heroes 6
- Местоположение: Alaska secret underground military base
- Обратна връзка:
Така е HELLwINd, така е... Обаче ако наистина искаш да си изпипаш нещата, то трябва да се въздържаш за някои неща. Например да не погеймиш цяла нощ, а от 1 до 6 през ноща да пишеш... Аз например само тогава имам времето и възможноста да пиша. При това почти само петък и събота вечер... Тежка е тя, участа на писателя... 
Никсън, какво стана с книгата ти? Ще пишеш ли още или не?
Никсън, какво стана с книгата ти? Ще пишеш ли още или не?
Never save anything for the swim back!