Стихотворения

[Klopatios]

=================================
За смъртта
=================================
Настана тишина. . .
лек шум от стара врата
се чу в мрака сред нощта. . .
Тя влезе тихомълком, цялата в бяло
и набързо се мушна, под старото одеало.
До нея стдуен, любимият човек
изглеждаше застинал като лед.
Погледна с поглед избледнял
през прозореца остарял.
Тя знаеше луната беше там,
но само бледа светлина
кръжеше около изгасналия тамян.
Реши се да заспи,
но изморените й очи
започнаха да и създават странни лъжи. . .
Гардероба беше като човек,
а одеалото на пода като стар геврек.
Затвори си очи бавно,
разкри й се мрака хладно. . .
Замисли се за живота, за смъртта,
нейният невидим склад на нищото
наречен памет заработи. . .
и тя си спомни за стари случки отживели,
за хора, които са умрели,
пренесе се в свят различен,
за повечето от нас често непривичен,
и изгуби се в тъмнитната тя. . .
като заспа. . .
На сутринта смърта ги вече бе прибрала,
жената лежеше с отворена уста, умряла. . .
а мъжът й докоснал я леко за ръката
с бели очи гледаше мъглата. . .
================================= 04.08.2002

Знам, че може би това "произведение" да изглежда детско, но с него искам да положа началото на тази тема. Всеки е свободен да напише каквото иска и се надявам че идеята му няма да бъде открадната. Ако някой иска и има стихотворение нека го напише.

[Левиатана]

... ...


~>|...|<~

[Klopatios]

... ...


~>|...|<~

не разбирам какво общо има това с темата

[Левиатана]

... ...


~>|...|<~

не разбирам какво общо има това с темата

Ау... Господи, защо доживях такива времена? Защо? Вярно не искам да умра млад (и да остана красив труп), но защо така ме наказваш?!?

К.. К... Клопатиус, защо? Защо не си направи труда да отвориш горепосочените линкове? Питам аз... Тогава може и да проумееш техния смисъл... Да надмогнеш бариерата поставена в мозъка ти, да прекосиш това море...

[Klopatios]

... ...


~>|...|<~

не разбирам какво общо има това с темата

Ау... Господи, защо доживях такива времена? Защо? Вярно не искам да умра млад (и да остана красив труп), но защо така ме наказваш?!?

К.. К... Клопатиус, защо? Защо не си направи труда да отвориш горепосочените линкове? Питам аз... Тогава може и да проумееш техния смисъл... Да надмогнеш бариерата поставена в мозъка ти, да прекосиш това море...

xex az kato gledam sum poizostanal nishto . . . vse pak shte ima raznoobrazie ot stihotworeniq

[Klopatios]

=========================================
Забрава
=========================================
Всеки ден и всяка нощ,
някой ме забравя . . .
Странно, защото всички ме обичат
незнам какво им става на тез чудновати хора
Но постепенно аз изчезвам от света
извън кръга на живота
Мисля за следващия ден,
кой ще ме забрави . . .
Потънал в мисли аз разбирам,
че съм мъртъв . . .
=========================================

[Klopatios]

Тъжно ми е че никой не пише в темата

[NoName]

Камион ме блъсна, трактора ме гази,
багер ме товари в една лека кола.
Камион ме блъсна, трактора ме гази,
багер ме товари в една лека кола.

Карай, шофьоре, карай по-нагоре -
там на баира става панаира,
карай, шофьоре, карай си колата -
само гледай да си не счупиш главата

[Klopatios]

xex...

[TheGuardian]

Ам как искаш да ти пишат в темата,като има още поне пет-шест подобни!Твойта въобще не е първа!!!
Мат ти даде линкове,ма ти пак продължаваш тука.....

[PowerPuff_Girl]

... ...


~>|...|<~

Левитана, аз също искам да пусна стихотворения, но реших, че твоята тема не е най-добрата, защото стихотворенията ми са мнооооогоооо по-различни от твоите като тематика, смисъл и т.н. Затова бих предпочела да пусна в тази тема стихотворенията си! А колкото до фрийстайла, не знам какво общо има това с поезия....

[Левиатана]

Моята тема е за ВСЯКАКВИ стихотворения, нищо, че са пускани само фентъзи-ориентирани, просто никой не пуска друг тип, а ти спокойно можеш да си пуснеш там! А аз бях дал само 2 линка, но затова долу дадох линк към търсачката, което ще рече, че темите на подобна тематика далеч не са само онези две, дадени за пример, просто те са най-скорошни!

Но ако искаш си пусни произведенията тук, нямам нищо против, просто исках да намекна, че това далееееееч не е първата подобна тема!

[Гост]

не плачи
не тъгувай
идва на бяла шейна
фея добра от горите
носи ти щастие тя
само излез да я срещнеш
венец от рози ти свий й
и дай й го с обич голяма
ще те целуне тя
щастлив ще заспиш
не ще се събудиш

[Creator]

Маргаритка е щаслива,
а познахте ли защо?
Тя цветенцата полива,
малко нещо ли е то?

Винаги съм си бил поетче

[Klopatios]

La Vie En Rose

Quand je me reveille le matin, je pense a toi.
Quand je me lave les dents, je pense a toi.
Quand je sors pour l'ecole le desir de te voir ne quitte jamais mon coeur.
Quand je te vois le chose qui est en moi c'est le peur.
Quand je te regard tu me dis au revoir.
Quand je veux t'arreter pour te garder pour moi
Je reste sans qu'un mot de toi,
Et je pars seul et triste en pensant pour le matin prochain.

[PowerPuff_Girl]

Беше три часа,
чувствах болки у гъ**
бяхме с моето мишле
и си пяхме колко ми е зле
погледнах към леглото мръсно
почувствах колко беше късно
паднах като счупен клон
и заспах унесен като слон
на сутринта главата ме тресеше
но това не ме еб***
станах като куче бито
взех шишето и напих се сито!

Супер идиотско!!! Тамън си помислих, че пишеш нещо по-така, а то какво излезе....

Ми все пак и аз ще постна моето:

Да пораснеш бързо

Нощна скръб излива небето
тъжни сълзици земята поят
скръбни нотки напява сърцето,
увличано тихо от съня.

Шептене дочувам нежно –
печална нощна молитва
поглеждам нагоре небрежно
мисълта ми мигом полита

към безбрежните бездни –
свят причудлив и хвален
от легенди старовремни,
дом на един разказ жален.

Живели отколе две звезди
в царството синьо и вечно,
приятелки сърдечни били
правила престъпвали вещо.

Затуй и не рядко си патили,
че строгите заръки потъпкват,
които невинността им пазили
и лекомислено постъпват.

Тежала една заръка много
на любопитните им сърца,
че съмне ли веч не могат
да излизат вън сред света.

Решили се да избягат за ден,
до зеленото кълбо да отидат
и тъй на любопитството в плен
пред забрани да се не спират.

А въртящата се голяма твърдина
отдавна подмамвала ги двете -
извеждала ги със странните си цветове
от света на детството и мечтите.

Да пораснат много искали те,
да ходят където си поискат,
да не са в категорията “дете”,
желанията им да не потискат.

Паметния ден най-сетне дошъл-
полетели с порив към Земята,
но грабнал ги вятър страшен и зъл
запокитил ги нейде в полята.

Оказали се неподготвени,
загубили се една друга.
Cлаби, сами и безпомощни
очаквала ги самотна прокуда.

Едната звездичка eдничък шанс
така и не получила в живота–
угаснала в последния си танц –
жесток танц със смъртта

Бурени в нея впили се грозно
дърпали я към черната пръст
бранела се тя смело, неуморно,
даже обзели я мисли за мъст.

Но младите й сили отслабвали,
страшно задъхвала се вече,
а бурените силни израствали
и задушили я немилостно сетне.

Малкото и нежно телце
пръстта погълнала скверно
и от младото му сърчице
цвете израстнало черно.

Другата звезда се борила
упорито с вятъра жесток
и за милост го молила,
суров бил житейския урок.

С много болка накрая успяла
у дома да се върне, но с рана
дълбока, мъка в душата наляла,
изцапана в мръсна кървава пяна.

Затова и свети толкоз бледна
в небето едвам я виждаш,
мъждука, самичка, последна
съмне ли се - първа замижва.

[Klopatios]

Ми все пак и аз ще постна моето:

Да пораснеш бързо

Нощна скръб излива небето
тъжни сълзици земята поят
скръбни нотки напява сърцето,
увличано тихо от съня.

Шептене дочувам нежно –
печална нощна молитва
поглеждам нагоре небрежно
мисълта ми мигом полита

към безбрежните бездни –
свят причудлив и хвален
от легенди старовремни,
дом на един разказ жален.

Живели отколе две звезди
в царството синьо и вечно,
приятелки сърдечни били
правила престъпвали вещо.

Затуй и не рядко си патили,
че строгите заръки потъпкват,
които невинността им пазили
и лекомислено постъпват.

Тежала една заръка много
на любопитните им сърца,
че съмне ли веч не могат
да излизат вън сред света.

Решили се да избягат за ден,
до зеленото кълбо да отидат
и тъй на любопитството в плен
пред забрани да се не спират.

А въртящата се голяма твърдина
отдавна подмамвала ги двете -
извеждала ги със странните си цветове
от света на детството и мечтите.

Да пораснат много искали те,
да ходят където си поискат,
да не са в категорията “дете”,
желанията им да не потискат.

Паметния ден най-сетне дошъл-
полетели с порив към Земята,
но грабнал ги вятър страшен и зъл
запокитил ги нейде в полята.

Оказали се неподготвени,
загубили се една друга.
Cлаби, сами и безпомощни
очаквала ги самотна прокуда.

Едната звездичка eдничък шанс
така и не получила в живота–
угаснала в последния си танц –
жесток танц със смъртта

Бурени в нея впили се грозно
дърпали я към черната пръст
бранела се тя смело, неуморно,
даже обзели я мисли за мъст.

Но младите й сили отслабвали,
страшно задъхвала се вече,
а бурените силни израствали
и задушили я немилостно сетне.

Малкото и нежно телце
пръстта погълнала скверно
и от младото му сърчице
цвете израстнало черно.

Другата звезда се борила
упорито с вятъра жесток
и за милост го молила,
суров бил житейския урок.

С много болка накрая успяла
у дома да се върне, но с рана
дълбока, мъка в душата наляла,
изцапана в мръсна кървава пяна.

Затова и свети толкоз бледна
в небето едвам я виждаш,
мъждука, самичка, последна
съмне ли се - първа замижва.

Невероятно и много сложно... ти на каква възраст си ?

[MetalGearRex]

Пауър Паф, хареса ми! Даже много! Много хубаво си използвала метафорите за да изразиш нещо наистина вярно и да покажеш нещо вярно, да предотвратиш една грешка...
Браво!

[M-Tycoon]

Са малко и аз да изпростея, ето едно стихотворение на което автора е народен и е измислено в тежки условия.

Странно чувство в мен напира
чувствам, че ми се досира.
Виждам два вековни бука,
казвам "ще се сере тука".

Бързо свалям гащи,
остър трън гъзъ ми дращи.
Късам лиса иклони, гъзъ си да избърша.
Мамка му кирлива,
то било коприва.

И мухи около мене псуват,
и лайното конфискуват.

[Klopatios]

Са малко и аз да изпростея, ето едно стихотворение на което автора е народен и е измислено в тежки условия.

Странно чувство в мен напира
чувствам, че ми се досира.
Виждам два вековни бука,
казвам "ще се сере тука".

Бързо свалям гащи,
остър трън гъзъ ми дращи.
Късам лиса иклони, гъзъ си да избърша.
Мамка му кирлива,
то било коприва.

И мухи около мене псуват,
и лайното конфискуват.

tc tc tc . . . zashto to4no tuk go napisa ?