- Ха-ха-ха! - извика подигравателно Нео. - мноо си пуоста ма. Хах… Все още ли ще искаш да склучиме договоуче. - нашият герой говореше на меко, защото идваше от провинцията…
2част
- Бъъ… Лъъъ… Ааа… коя е тая буква?! - Разиел сричаше надписа на една табелка и с големи мъки се опитваше да проумее смисъла й, но явно това беше непосилно за миниетюрния му мозък. - Дъъ… Ееее. Значи това означава… Буаде! (той не беше учил английски и малко трудно се оправяше с интонацията) Буаде! Прочетох го, Каин видя ли. Отне ми самоо 6 минути, печеля баса!
- Ех… Мили ми Разиел не го печелиш, защото там пише Блейд, а не Буаде. Дължиш ми десетачка, пич!
Разиел въздъхна и бавно се завлачи след Каин, който в момента хвърляше камъни по колите.
- Та какво разправяше за този… Как беше? Бейд?
- Блейд. Но както и да е. Та той гони вампири и ние го наричаме Гневен Певец. Опа.. Всъщност ето го и него.
Каин сочеше с пръст към ъгъла на блока, където се беше появил мускулест, обвид в черен плащ, носещ готини цайси… Дребосък. Висок метър и петдесет, той закрачи с големи крачки (е, големи за ръста му) към двамата вампира.
- Ееее… Момчета, имата ли пьет стьинки, че сакам да си купим дъвка. Ади, мола ви са, пичовъ, чи мноо ми съ яде. А, забраих, ако не ми дадете шъ треби да съ развихрим, ъ ни забравъйти - аз съм гневния певец! - в интонацията му се забелязваше изискан френски акцент, примесен с ромски диалект.
- Ееее, бате, нимама, сори, ади не ни бий бе батенце, мноо те молим. - Разиел се подхилкваше весело, но по челото му изби пот при вида на гласните струни на певеца.
- Разиел, не говори глупости. Ние сме достойни създания, няма някакъв гневен певец да ни сплаши я. - с тези думи Каин отстъпи няколко крачки назад, докато стигна до една телена ограда, като след това се опита да я прескочи, но се нахака на назъбените върхове, но това не му попречи и той, с мощен скок, 10см-ров, скочи от другата страна и падна челно в една кофа за боклук, като след това един автомобил премина през една кална локва, а Каин, който се беше изправил пое цялата приливна вълна.
- Ммм, че това има вкус на ванилия! - каза той, след като облиза с дългия си език мръсотията, полепнала по лицето му.
Блейд се приготви да атакува. Той напипа нещо в палтото си. Разиел се опасяваше от най-лошото… Той щеше да извади… Опасенията му се оказаха верни - от пазвата излизаше 9 милиметров, автоматичен… Микрофон! Разиел се ужаси до дъното на душата си, а по лицето му се изписа неистов страх от неизбежното…
- Проба, проба! Пробааа, проба… - Гневния се приготвяше за своята агонична ария на болката…
Реших да продъжа този стар, мой разказ! Сега съм му нанесал малки корекции, а в скоро време очаквайте чисто новичката част!
