значи ся за следващата седмица ми дадоха домашно да напиша един текст по дадени данни.Значи текстът трябва да е на френски но аз ще го преведа.За тва не се хвърляйте в некви описания или много трудни неща.Значи ето ги данните:
герои:капитан Джексън;един дракон(тук трябва да кажа че действието се развива в средновековието).
години:38 и незнайни
Описание:Капитан Джексън е много добър войник оцелял в много битки ; драконът е просто лош дракон който си похапва хора за кеф
Джаксън е сирак и като малък е изгубил лявата си ръка.Женен е и има син на 6 години.
Какво искат:Джексън иска да спечели много годишната война и да намери драконът и да го убие.
Драконът не иска да умре и има доста добро прикритие от други дракони.
Както казах капитанът има много голям опит във воденето на битки и стратегически движения.
Еми тва е доколкото се сещам сега...
значи аре моля ви някой да го напише
ИЗИСКВАНИЯ:не трябва да е по-голям от 2 страници(тетрадка голям формат)и ако може да няма хепи енд че ме дразни.
НАдявам се някой да се навие че аз съм много зле в правенето на разкази.
може ли някой да ми напише един текст?
-
Lord of Dragons
- Мнения: 286
- Регистриран на: 06 Ное 2003 17:03
- Местоположение: The Black Tower
-
Lord of Dragons
- Мнения: 286
- Регистриран на: 06 Ное 2003 17:03
- Местоположение: The Black Tower
-
The Dark One
- Мнения: 300
- Регистриран на: 21 Фев 2004 10:28
?
-
Lord of Dragons
- Мнения: 286
- Регистриран на: 06 Ное 2003 17:03
- Местоположение: The Black Tower
-
Lord of Dragons
- Мнения: 286
- Регистриран на: 06 Ное 2003 17:03
- Местоположение: The Black Tower
-Капитане,дворецът гори!-каза войникът задъхано.
-О,пак ли този дракон!?Ще го убия веднъж завинаги.-изръмжа Джексън
-Не,господарю,този път с него има и викингска армия.
-Проклети да са!Нападайте с цялата армия!-крещеше капитанът
Скоро паническите викове,се превърнаха в радостни възгласи.Бяха се подготвяли много дълго време за това,и селяните се радваха че ще успеят да отвърнат на удара.Малко по-късно хвърчаха камъни,летяха стрели и дрънчаха мечове.Падаха все-повече викингски войни,и само драконът можеше да се нарече сериозна съпротива.
-Диваците паднаха!Хвърляйте каквото намерите по дракона!-викаше капитана.
Мечове,копия,дори шлемове-всичко което може да нарани дракона.Но люспите на създанието все още бяха много здрави.Този дракон дразнеше жителите на този град от толкова много хилядолетия.Неговите атаки са често споменавани в книгите.
След малко не остана и помен от многобройната армия водена от капитан Джексън.Малцина бяха останали живи и малкия остатък от населението се качи на корабите.Заплуваха нанякъде без посока.Децата плакаха,кожата на много хора беше обгорена от драконовият огън.Изведнъж капитан Джексън извика "Неееееее,Ритааа!"Всички погледи се насочиха към него.Той не реагира.Той беше изрекъл името на съпругата си.
-Няма я-прошепна повече на себе си,отколкото на другите-Няма го и малкия ми Питър.Тръгнаха си.Не може да бъде!
Беше облян в пот.На лицето му проблесна сълза.Последва я втора...и трета...Той плачеше!Нещо което не бе правил откакто навърши 7 години.Дървената му ръка яростно се заби в дървото на лодката.Наоколо всички си зашушукаха.
-Съжалявам,братко.-каза най-добрият му приятел Карл.
-Не мога да повярвам!Оставих се да ги загубя,и всичко това само заради някакъв дракон!
-Успокой се,Джек!Хайде,стани.Питър може да е още тук.Аз лично чух плача му.Много добре познавам как плаче Пит.
За Джексън вече нямаше никаква надежда.Той беше сломен.Към него отиде цяла тълпа.Всичките го успокояваха,уверяваха го че ще ги открият,но капитанът не ги слушаше.През очите му минаваха спомените му,миговете които беше преживял заедно с малкия си син и съпругата си.
-Осъзнай се най-после!Ставай!-нареждаше Карл
Джексън се изправи мълчаливо и се огледа наоколо.Той отиде до възможно най-пустата част на кораба и легна на пода.Веднага щом затвори очи,потъна в сън.
"Намираше се на зелена поляна.Около него имаше цветя,дървета,тичащи дечица и усмихнати майки.Няколко момиченца събираха букети,други пък се катереха по дърветата.Всеки се забавляваше.След малко той видя и красивата си съпруга.В прегръдките й беше Пит.Малкият му син весело хрупаше ябълка и си играеше с едно въженце.След малко дойде съпругата му,и подаде Питър на капитана.Той го целуна по бузата.Но след малко стана много горещо.Наоколо се разнасяше мирисът на изгоряло.Това беше драконът.Всички запищяха.Само капитанът извади меча си,и се хвърли яростно срещу драконът.Но нямаше никакъв ефект.Пред очите на Джексън се появи ужасна гледка.Всички горяха.Скоро той също гореше.Отиваше си!
-Неееееееееее!"
-Кой крещи?-попита Карл-А,ти си бил.Да не си сънувал?
Джексън не отговори.В този миг,той си постави задача-да убие дракона.
-Добре съм.Продължавайте!Пълен напред!-викаше капитана
-Какво ти става?Преди малко беше толкова тъжен,а сега си съвсем друг.
-Няма значение,Карл.Искам да убия този дракон!
-Хаха!Чуваш ли се!?Тази гадинка не може да бъъде унищожена.
-Напротив!Може.И аз ще съм този който ще убие глупавия дракон!-възразяваше Джексън
-Не говориш сериозно!Задачата ти е непосилна за милиони войници,камоли пък само за един!
-Остави ме намира.Мога да се грижа за себе си.-каза с ръмжене капитанът
-Държиш се като дете!Само някой глупак ще се спусне в такава мисия.
-В такъв случай...
Но гласът му бе прекъснат от нечий вик:
-Земя!Намерихме земя!
Утре ще го продължа и тогава ще свърши.Вие все пак си кажете мнението(от форума)
-О,пак ли този дракон!?Ще го убия веднъж завинаги.-изръмжа Джексън
-Не,господарю,този път с него има и викингска армия.
-Проклети да са!Нападайте с цялата армия!-крещеше капитанът
Скоро паническите викове,се превърнаха в радостни възгласи.Бяха се подготвяли много дълго време за това,и селяните се радваха че ще успеят да отвърнат на удара.Малко по-късно хвърчаха камъни,летяха стрели и дрънчаха мечове.Падаха все-повече викингски войни,и само драконът можеше да се нарече сериозна съпротива.
-Диваците паднаха!Хвърляйте каквото намерите по дракона!-викаше капитана.
Мечове,копия,дори шлемове-всичко което може да нарани дракона.Но люспите на създанието все още бяха много здрави.Този дракон дразнеше жителите на този град от толкова много хилядолетия.Неговите атаки са често споменавани в книгите.
След малко не остана и помен от многобройната армия водена от капитан Джексън.Малцина бяха останали живи и малкия остатък от населението се качи на корабите.Заплуваха нанякъде без посока.Децата плакаха,кожата на много хора беше обгорена от драконовият огън.Изведнъж капитан Джексън извика "Неееееее,Ритааа!"Всички погледи се насочиха към него.Той не реагира.Той беше изрекъл името на съпругата си.
-Няма я-прошепна повече на себе си,отколкото на другите-Няма го и малкия ми Питър.Тръгнаха си.Не може да бъде!
Беше облян в пот.На лицето му проблесна сълза.Последва я втора...и трета...Той плачеше!Нещо което не бе правил откакто навърши 7 години.Дървената му ръка яростно се заби в дървото на лодката.Наоколо всички си зашушукаха.
-Съжалявам,братко.-каза най-добрият му приятел Карл.
-Не мога да повярвам!Оставих се да ги загубя,и всичко това само заради някакъв дракон!
-Успокой се,Джек!Хайде,стани.Питър може да е още тук.Аз лично чух плача му.Много добре познавам как плаче Пит.
За Джексън вече нямаше никаква надежда.Той беше сломен.Към него отиде цяла тълпа.Всичките го успокояваха,уверяваха го че ще ги открият,но капитанът не ги слушаше.През очите му минаваха спомените му,миговете които беше преживял заедно с малкия си син и съпругата си.
-Осъзнай се най-после!Ставай!-нареждаше Карл
Джексън се изправи мълчаливо и се огледа наоколо.Той отиде до възможно най-пустата част на кораба и легна на пода.Веднага щом затвори очи,потъна в сън.
"Намираше се на зелена поляна.Около него имаше цветя,дървета,тичащи дечица и усмихнати майки.Няколко момиченца събираха букети,други пък се катереха по дърветата.Всеки се забавляваше.След малко той видя и красивата си съпруга.В прегръдките й беше Пит.Малкият му син весело хрупаше ябълка и си играеше с едно въженце.След малко дойде съпругата му,и подаде Питър на капитана.Той го целуна по бузата.Но след малко стана много горещо.Наоколо се разнасяше мирисът на изгоряло.Това беше драконът.Всички запищяха.Само капитанът извади меча си,и се хвърли яростно срещу драконът.Но нямаше никакъв ефект.Пред очите на Джексън се появи ужасна гледка.Всички горяха.Скоро той също гореше.Отиваше си!
-Неееееееееее!"
-Кой крещи?-попита Карл-А,ти си бил.Да не си сънувал?
Джексън не отговори.В този миг,той си постави задача-да убие дракона.
-Добре съм.Продължавайте!Пълен напред!-викаше капитана
-Какво ти става?Преди малко беше толкова тъжен,а сега си съвсем друг.
-Няма значение,Карл.Искам да убия този дракон!
-Хаха!Чуваш ли се!?Тази гадинка не може да бъъде унищожена.
-Напротив!Може.И аз ще съм този който ще убие глупавия дракон!-възразяваше Джексън
-Не говориш сериозно!Задачата ти е непосилна за милиони войници,камоли пък само за един!
-Остави ме намира.Мога да се грижа за себе си.-каза с ръмжене капитанът
-Държиш се като дете!Само някой глупак ще се спусне в такава мисия.
-В такъв случай...
Но гласът му бе прекъснат от нечий вик:
-Земя!Намерихме земя!
Утре ще го продължа и тогава ще свърши.Вие все пак си кажете мнението(от форума)
-
GOTHIC BLOOD
- Мнения: 42
- Регистриран на: 15 Фев 2004 20:51
- Местоположение: Rymunia
- Обратна връзка:
-
Lord of Dragons
- Мнения: 286
- Регистриран на: 06 Ное 2003 17:03
- Местоположение: The Black Tower