Той се промъкваше през вентилационната шахта нагърбен с тайната мисия която му постави учителят Йода.
Той беше рицарят-джедаи Мицанко.Извади светлинният си меч и с две резки движения сряза решетката на шахтата,а в тишината се чуваше само вибриращото острие.С голяма ловкост скочи на земята, приведе се в ляво и погледна зад ъгъла.Пазачите на секретната зала,които патрулираха постоянно не го чуха.Мицанко със помощта на силата повдигна един контейнер със оръжия и го постави в средата на коридора.Единият пазач забеляза това и се отправи за да разбере какво става.Тогава другият усети че се задушава.Джедайът го беше вдигнал във въздуха и го използваше като жив щит.Първият чу виковете му и с ряско обръщане започна да стреля напосоки с бластера си.Докато пазачът вече беше надупчил приятелят си Мицанко се издигна високо благодарение на силата и с един бърз и точен замах го разсече на две.Той се запъти към дъното на коридора където имаше масивна врата, която се отключваше само с код.Зад нея се криеше това за което беше дошъл - камъка на дабор, съдържащ нова технология на телепортация,която скоро щеше да даде огромно преимущество на Ситовете и техните верни армии.
Тъкмо когато се чудеше как да отвори вратата джедайът усети смущение в силата..........
