РПГ-то...

[TheGuardian]

Вампирът стана.Току що стана свидетел на края на тази битка.Стана и тръгна към аметита.Стисна го здраво за ръката.
-Браво, другарю, много добре!-каза Аарок.

[MetalGearRex]

Трубадурът приветства победителите на Арената – “Селяните”. Цялата публика бурно аплодираше тяхната победа над сравнително добрия отбор на “Северните варвари”.
Наслаждавайки се на славата си или подпирайки ударените си глави, героите поеха към изхода за победителите.
В специална клетка там ги задължиха да си оставят всички оръжия и брони. Насочените към тях десетина лъка изглеждаха заплашително и никак колебливо.

[TheGuardian]

След като групата премина през пазачите, Аарок се отдели и се доближи до един.
Пожела той да му свали гривните.

[MetalGearRex]

- Ха, та аз не мога, сър! - учудена физиономия се появи по лицето на стража. - Но ще предам молбата ви на господаря и навярно той ще разпореди на тукащния маг да ги отключи. Довечера, в килията ви, предполагам, че ще дойде той и ще ви ги махне.

[EviL]

Фирил тръгна към портите и с нетърпение обмисляше въпросите който ще зададе на страния жрец който изпълни ритуала с пиене на кръв . А също така как така божеството му го бе дарило с такива кости който излизат над кокалчетата !

[TheGuardian]

Вампирът се ядоса.Очите му се напълниха с кръв и той едва-едва се одържаше да не връхлети върху пазача.
Тръгна заедно с групата като без да откъсва поглед гледаше злобно към Закара.Смяташе държанието й на арената за неприлично и по-точно – начинът по който тя му се отблагодари.Очевидно на Аарок в момента светът му беше крив…

[Undying]

Амемита бавно изтупа праха от дрехи те си и се насочи към портите под одобрителните възгласи на тълпата,направи му впечатление хората,които бяха излезнали на арената малко след смъртта и на последни гладиатор.Всеки от тях носеше по едно нежежено желязо и с него жигосваха труповете,щом се окажеше,че някой от повалените все още е жив веднага го довършваха със силен удар с чук по главата.

[EviL]

Фирил настигна набързо страния жрец и прошепна тихо из зад гърбът му
- Човече спри се искам да те питам нещо !

[TheGuardian]

Аарок се обърна към жреца на Тангра.
-Какво има?

[EviL]

Фирил леко се дръпна когато другят му се озъби но после се окопит и запита.
- Отговорими ти на кой бог си жрец ?
По лицето на непознати плъзна широка усмивка
- Защо реши че съм жрец глупаво създание ?
Фирил изгледа страно непознати и малко се нервира на наречието което използва по негов адрес .
- Ако не си жрец тогава какъв бе този ритуал на пиене на кръв ?

[TheGuardian]

-Ритуал ли?Нека помислим.Я ти си представи, че страдаш от жажда за кръв.На бойното поле си и си пребит.До тебе има оголен врат.Какво, само не ми казвай, че не би забил зъби във сочното вратленце! - каза Аарок.
-Значи...
-Значи съм вампир!Запомни това!Запомни ме...аз съм вампирът Аарок!!!

[MetalGearRex]

Закара забеляза как се отнесе към Фирил вампирът и това не и се хареса особено. Но реши да не разпалва разпра. Затова след като Аарок остави жрецът на Тангра вцепенен от получения отговор, тя се приближи към него и нежно го попита:
- Добре ли си? Ранен ли си?

[EviL]

Фирил гледаше нервно съществото пред себеси . Фирил никога не бе разговорлив а сега му се налагаше не само да говори но и да показва невежество . Но сега повече от всякога му бе интересно да разбере какво е "вампир" . Страника се обърна и понечи да си тръгне .
- Еи а какво значи вампир ? Това да не е поданик на далечна държава или нещо от сорта ? И повече не ми обръщаи гръб . Обръщаики гръп на мен обръщаш гръп на Тангра а това е грешка която малцина са правили и са оцелявали .

[TheGuardian]

-Не, не съм ранен.Знаеш ли, малко ме учудваш.Мислех си че и безразлична към останалите ледена кралица, а ти дори питаш как съм!Това е...добре. - отвърна Аарок на Закара.
Жрецът пак проговори.Аарок се обърна към него:
-Не ти трябва да знаеш какво е да си вампир.Ще се ужасиш.Само ще ти кажа - кръвта е това, което прави един вампир истински вампир!Сега ме остави на мира.

[MetalGearRex]

Явно бе, че Закара говореше на Фирил, не на Аарок, но това явно остана незабелязано от вампира. Тя бе разочарована, че Фирил я игнорира по този начин, но като забеляза, че момчето ще си навлече още повече неприятности на главата, го хвана за ръката и му прошепна:
- По-добре го остави на мира, защото в момента не е особено разговорлив. По-добре остави за някой друг път това. Ако искаш, аз ще ти обясня какво е "вампир". Но по-добре остави Аарок намира!
В очите и се четеше сериозност и надежда да му дойде акъла на момчето. Вампирите никога не са били лесни противници, макар и този пред тях да не бе от най-могъщите такива.

[MetalGearRex]

Групичката новоизлюпени гладиатори все още приказваха, когато водещите ги стражи спряха. Цялата редица от хора последователно забави ход и накрая спря. Срещу тях бяха застанали цяла дузина войници с извадени мечове. Един от тях, явно капитан, се провикна:
- Спрете! Ти - той посочи към Аарок - идваш с нас!
След тези думи цели осем от войниците се отправиха към него и поискаха да го отведат.
- А... как ти беше името бе - ломотеше капитанът, по-скоро на себе си, отколкото на гладиаторите - Фирил! И Амемита да дойдат идат с него - и той посочи един от останалите покрай него войници.
За миг всички в залата се спряха и леко напрегнатата обстановка бе усетена от всички. Осемте войници, явно страхувайки се до ивзестна степен от вампира, го заобграждаха внимателно, като едновременно с това пазеха гърбовете си от другарите му.

[MetalGearRex]

След като никой не се възпротиви на стражите, дори и самият Аарок, към когото те изглеждаха най-агресивни, първоначалната групичка се раздели на три - вампирът и почти цялата дузина тръгнаха по един коридор, Фирил, Амемита и още петима от пазачите по друг, а Закара и останалите двама от пазачите се запъти по един по-голям коридор, който явно водеше към жилищните казарми на гладиаторите.

[Existence]

- Какво ще стане сега? - попита Закара един от пазачите. - Къде ме водите, какво ще правите от другите? Вобще имаше ли смисъл от целия този цирк??

[MetalGearRex]

- Ами..., скъпа - пазачът, макар и смутен от случилото се, се усмихна на крадлата - да си призная и аз не знам за какво беше това. Но капитанът прави каквото си поиска, ние сме обикновени стражи. А сега те водим казармата за гладиатори. Е, то да си призная бая затвор си е де... - отговори той и заби леко смутен поглед в земата.
- Дам, жалко е да гледаш такава приятна дама, като теб, в толкова ужасно място - подхвърли другият пазач.

[MetalGearRex]

Закара беше заведена в килиите за гладиатори. Там, в малка стаичка с каменни стени и железни решетки вместо врата, бяха наблъскани още четирима души. Всички те лежаха и спяха върху сламата, постлана за да се легне на нея, почиваха вероятно за предстоящите им битки.
Единият от тях бе слаб и сравнително стар воин с руса коса и брада и бяла превръзка, покриваща едното му око. Облечен бе в обикновени кафяви дрехи.
Вторият бе гол до кръста, отново рус, но силен и млад рейнджър от горите на кралство Акад. Той имаше червена лента, минаваща по челото му.
Следващият гладиатор бе висока жена със стройно и красиво тяло и буйна черна коса, вързана на конска опашка на тила и. Бе облечена в черни дрехи от кожа на вол.
Последните в килията бяха Рептал и Ийл'Тор. По тъмно зелените му дрехи си личеше мръсотията от бойното поле, както и няколко незасъхнали петна от кръв. Той седеше спокойно и също почиваше. До него беше седнал именно полунемъртвия и явно от време на време разменяха по дума.
Крадлата още не беше си избрала къде да си отпочине, когато зад гърба и вратата отново се отвори и този път в килията влезе млад магьосник. За това лесно се съдеше облеченото му в магьосническа мантия високо и хърбаво тяло. Той имаше кестенява коса и кафяви очи. Момчето изглеждаше не по-малко объркан от нея.