Вампирът стана.Току що стана свидетел на края на тази битка.Стана и тръгна към аметита.Стисна го здраво за ръката.
-Браво, другарю, много добре!-каза Аарок.

Трубадурът приветства победителите на Арената – “Селяните”. Цялата публика бурно аплодираше тяхната победа над сравнително добрия отбор на “Северните варвари”.
Наслаждавайки се на славата си или подпирайки ударените си глави, героите поеха към изхода за победителите.
В специална клетка там ги задължиха да си оставят всички оръжия и брони. Насочените към тях десетина лъка изглеждаха заплашително и никак колебливо.

След като групата премина през пазачите, Аарок се отдели и се доближи до един.
Пожела той да му свали гривните.

- Ха, та аз не мога, сър! - учудена физиономия се появи по лицето на стража. - Но ще предам молбата ви на господаря и навярно той ще разпореди на тукащния маг да ги отключи. Довечера, в килията ви, предполагам, че ще дойде той и ще ви ги махне.

Фирил тръгна към портите и с нетърпение обмисляше въпросите който ще зададе на страния жрец който изпълни ритуала с пиене на кръв . А също така как така божеството му го бе дарило с такива кости който излизат над кокалчетата !

Вампирът се ядоса.Очите му се напълниха с кръв и той едва-едва се одържаше да не връхлети върху пазача.
Тръгна заедно с групата като без да откъсва поглед гледаше злобно към Закара.Смяташе държанието й на арената за неприлично и по-точно – начинът по който тя му се отблагодари.Очевидно на Аарок в момента светът му беше крив…

Амемита бавно изтупа праха от дрехи те си и се насочи към портите под одобрителните възгласи на тълпата,направи му впечатление хората,които бяха излезнали на арената малко след смъртта и на последни гладиатор.Всеки от тях носеше по едно нежежено желязо и с него жигосваха труповете,щом се окажеше,че някой от повалените все още е жив веднага го довършваха със силен удар с чук по главата.

Фирил настигна набързо страния жрец и прошепна тихо из зад гърбът му
- Човече спри се искам да те питам нещо !

Аарок се обърна към жреца на Тангра.
-Какво има?

Фирил леко се дръпна когато другят му се озъби но после се окопит и запита.
- Отговорими ти на кой бог си жрец ?
По лицето на непознати плъзна широка усмивка
- Защо реши че съм жрец глупаво създание ?
Фирил изгледа страно непознати и малко се нервира на наречието което използва по негов адрес .
- Ако не си жрец тогава какъв бе този ритуал на пиене на кръв ?

-Ритуал ли?Нека помислим.Я ти си представи, че страдаш от жажда за кръв.На бойното поле си и си пребит.До тебе има оголен врат.Какво, само не ми казвай, че не би забил зъби във сочното вратленце! - каза Аарок.
-Значи...
-Значи съм вампир!Запомни това!Запомни ме...аз съм вампирът Аарок!!!

Закара забеляза как се отнесе към Фирил вампирът и това не и се хареса особено. Но реши да не разпалва разпра. Затова след като Аарок остави жрецът на Тангра вцепенен от получения отговор, тя се приближи към него и нежно го попита:
- Добре ли си? Ранен ли си?

Фирил гледаше нервно съществото пред себеси . Фирил никога не бе разговорлив а сега му се налагаше не само да говори но и да показва невежество . Но сега повече от всякога му бе интересно да разбере какво е "вампир" . Страника се обърна и понечи да си тръгне .
- Еи а какво значи вампир ? Това да не е поданик на далечна държава или нещо от сорта ? И повече не ми обръщаи гръб . Обръщаики гръп на мен обръщаш гръп на Тангра а това е грешка която малцина са правили и са оцелявали .

-Не, не съм ранен.Знаеш ли, малко ме учудваш.Мислех си че и безразлична към останалите ледена кралица, а ти дори питаш как съм!Това е...добре. - отвърна Аарок на Закара.
Жрецът пак проговори.Аарок се обърна към него:
-Не ти трябва да знаеш какво е да си вампир.Ще се ужасиш.Само ще ти кажа - кръвта е това, което прави един вампир истински вампир!Сега ме остави на мира.

Явно бе, че Закара говореше на Фирил, не на Аарок, но това явно остана незабелязано от вампира. Тя бе разочарована, че Фирил я игнорира по този начин, но като забеляза, че момчето ще си навлече още повече неприятности на главата, го хвана за ръката и му прошепна:
- По-добре го остави на мира, защото в момента не е особено разговорлив. По-добре остави за някой друг път това. Ако искаш, аз ще ти обясня какво е "вампир". Но по-добре остави Аарок намира!
В очите и се четеше сериозност и надежда да му дойде акъла на момчето. Вампирите никога не са били лесни противници, макар и този пред тях да не бе от най-могъщите такива.

Групичката новоизлюпени гладиатори все още приказваха, когато водещите ги стражи спряха. Цялата редица от хора последователно забави ход и накрая спря. Срещу тях бяха застанали цяла дузина войници с извадени мечове. Един от тях, явно капитан, се провикна:
- Спрете! Ти - той посочи към Аарок - идваш с нас!
След тези думи цели осем от войниците се отправиха към него и поискаха да го отведат.
- А... как ти беше името бе - ломотеше капитанът, по-скоро на себе си, отколкото на гладиаторите - Фирил! И Амемита да дойдат идат с него - и той посочи един от останалите покрай него войници.
За миг всички в залата се спряха и леко напрегнатата обстановка бе усетена от всички. Осемте войници, явно страхувайки се до ивзестна степен от вампира, го заобграждаха внимателно, като едновременно с това пазеха гърбовете си от другарите му.

След като никой не се възпротиви на стражите, дори и самият Аарок, към когото те изглеждаха най-агресивни, първоначалната групичка се раздели на три - вампирът и почти цялата дузина тръгнаха по един коридор, Фирил, Амемита и още петима от пазачите по друг, а Закара и останалите двама от пазачите се запъти по един по-голям коридор, който явно водеше към жилищните казарми на гладиаторите.

- Какво ще стане сега? - попита Закара един от пазачите. - Къде ме водите, какво ще правите от другите? Вобще имаше ли смисъл от целия този цирк??

- Ами..., скъпа - пазачът, макар и смутен от случилото се, се усмихна на крадлата - да си призная и аз не знам за какво беше това. Но капитанът прави каквото си поиска, ние сме обикновени стражи. А сега те водим казармата за гладиатори. Е, то да си призная бая затвор си е де... - отговори той и заби леко смутен поглед в земата.
- Дам, жалко е да гледаш такава приятна дама, като теб, в толкова ужасно място - подхвърли другият пазач.

Закара беше заведена в килиите за гладиатори. Там, в малка стаичка с каменни стени и железни решетки вместо врата, бяха наблъскани още четирима души. Всички те лежаха и спяха върху сламата, постлана за да се легне на нея, почиваха вероятно за предстоящите им битки.
Единият от тях бе слаб и сравнително стар воин с руса коса и брада и бяла превръзка, покриваща едното му око. Облечен бе в обикновени кафяви дрехи.
Вторият бе гол до кръста, отново рус, но силен и млад рейнджър от горите на кралство Акад. Той имаше червена лента, минаваща по челото му.
Следващият гладиатор бе висока жена със стройно и красиво тяло и буйна черна коса, вързана на конска опашка на тила и. Бе облечена в черни дрехи от кожа на вол.
Последните в килията бяха Рептал и Ийл'Тор. По тъмно зелените му дрехи си личеше мръсотията от бойното поле, както и няколко незасъхнали петна от кръв. Той седеше спокойно и също почиваше. До него беше седнал именно полунемъртвия и явно от време на време разменяха по дума.
Крадлата още не беше си избрала къде да си отпочине, когато зад гърба и вратата отново се отвори и този път в килията влезе млад магьосник. За това лесно се съдеше облеченото му в магьосническа мантия високо и хърбаво тяло. Той имаше кестенява коса и кафяви очи. Момчето изглеждаше не по-малко объркан от нея.