Без да претендирам, че съм особено навътре с нещата, тъй като, принципно, съм бил малко малък през 90-те, тааа повечето неща там отгоре-отгоре ги знам, но, ъъъ, тя прословутата приватизация хубаво нещо, както казаха Актив и кап'тан Герой, ама . . . не знам, аз просто явно съм останал с впечатлението, че т'ва разпродаване не протича кат' хората и повечето неща заминават у едни хора, дет' никога не е трябвало да ги виждат тия предприятия, осмукват ги колкот' могат, в резултат на което ебават майката на цялата държава, която и без т'ва тогава си е лошо наебана.
Мех, не знам, някой литература по темата да има да сподели, случайно? Или да каже поне къде да си търся
Колкот' по-неутрално, толкоз' по-добре, разбира се, въпреки че тука неутралитет трудно се намира - едните винаги са против другите и никой не признава успехите на другите и си трае за собствените провали.
Also, политиката в България, така или иначе, още от времето на Освобождението е виждана в 90% от случаите като бърз начин за забогатяване. Койт' е могъл - влизал за четири години депутат да стане, ограбва каквото може, после си живее живота. (в резултат, imo, преди всичко на петте века робство, коит' много добре са ни насадили манталитета на "гледай ти да си добре, пък останалите кучетата ги яли", както и примирението с всякакви глупости, но т'ва е друга тема за разговор). Някои дори и повече годинки изкарват, даже го превръщат в дългосрочна кариера. Зат'ва, мили деца, ако толкова ви дразни - учете, пък после вижте какво можете да свършите, вместо да говорите и плюете само. Стореното - сторено, вече осраното си е осрано, ама ако не свършим нещо по-въпроса - курец, по-добре да си бяхме траяли. Щот' единственото нещо, по-дразнещо от тия, дет' крадат от държавата, е тия, дет' седят отстрани и само цъкат с език, ама кат' им кажеш да направят нещо, кършат ръце и обясняват "ми, то, аз, к'во да направя".
Впрочем, един цитат от любимия Светослав Минков, от разказа "Това се случи в Лампадефория" :
Безработицата беше взела такива грамадни размери, че най-сетне и самите министри рискуваха да останат без работа.
. Впрочем пичът, макар и повечето му неща да са доста очевадни (продиктувано от епохата, разбира се, за времето си, така или иначе, т'ва си е било доста остра критика :Р) пише неописуемо готино и е безспорно любимия ми български автор. Повечето несъмнено сте чели "Дамата с рентгеновите очи", но аз бих препоръчал "Разказ с витамини" да си изнамерите. Или, всъщност, каквото и да хванете на Минков - все кеф за четене, адски неангазарищо, лесно смилаемо и същевременно забавно. Даже на моменти извънредни пратчетски измерения придобива
