Благодаря за отговора, това вече е друго нещоThe Grim Reaper написа:Моридин,
да намекна, че думите ти са равностойни на морално самоубийство не означава, че оспорвам и твоето право на живот. Не ме разбирай погрешно.
Намирам аргументите ти за глупави. Проблеми в стила на Салваторе не съм забелязал, а с комплексен персонаж като Дризт зад гърба си, не виждам основа и за обвинение в неоригиналност. Личното ми мнение е, че проблема ти идва от това, че си се зачел прекалено в Пратчет и си решил, че той държи основата на парадигмата на понятието "фентъзи". Поинформирай се относно жанра. После се запознай с разнообразието в него. Какво? Оня келеш Брукс ли ше изкараш по-добър от Салваторе?
Иначе най-добрият показ на благоприличие би бил просто да замълчиш. И Толкин за момента вече се оказва клиширан на гъз, но са малко хората, които плюят по него. Салваторе ИЗГРАЖДА The Forgotten Realms. И си заслужава уважението. Мен не ме засяга дали намираш 20 годишни книги за недостатъчно начупени за личния ти модерен вкус. Ако това е проблема, продължи да се радваш на Здрач, въобразявайки си, че там има каквото и да било разнообразие.
За аргументите ми относно Салваторе: аз не съм ги дал, та ето ти ги сега.
Салваторе пише по оня гаден олдскуул начин, по който ти го навират фентъзи класиците. Обаче при него това е най-изразено и откровено ме боли докато го чета. Понеже има един човек, с който съм дословно съгласен, направо ще го дам тука:
"Салваторе е отвратително, непоносимо, излишно обяснителен. Той не ни показва героите си. Той ги обяснява. "Той направи това, защото едно друго нещо го бе подтикнало да стори едно трето нещо, въпреки че отдавна знаеше как това би довело до четвърто...." Резултат – губи се дори мизерната връзка, която читателят може да установи със съответния герой. Абсолютно в нито един миг нямах усещането, че наистина съм в главата или в душата на някого от тях. Напротив – все едно Салваторе стоеше пред мен и обясняваше защо е решил да напише тая сцена така и защо точно сюжетът се движи по тоя начин благодарение точно на тия действия на тоя герой. Оставям настрана чикиджийските физически описания като "той прокара ръка по красивото си лице", "яките му мускули не оставяха съмнение, че е страхотен воин", "той се вкопчи в скалата с мощните си, заздравели в хиляди тренировки пръсти", "великолепната пантера се изви грациозно като черна стрела..." и т.н. В повечето му сцени липсват дори елементарни сетивни описания, които да помогнат на читателя да си представи какво се случва (с изключение на бойните, естествено, където описанията му са подробни и скучни като тези на партия шах)."
Нещо такова.
Все пак - айде, стилът е въпрос на вкус. Аз предпочитам по-лекият и изчистен. Или другият вариант е - красив и грациозен стил. Салваторе определено не е моят човек в това отношение.
И чувствайки се крайно засегнат относно онова с Пратчет - чел съм му точно четири книги, които - да, адски ми харесаха, но - не, не съм вторият форумен Дади. Виждам, че с "мощна" стъпка си навлязъл в жанра, щом дори ти мина през главата сравнението с Брукс. Брукс, Едингс, Салваторе - аре не. Може да са някакви класици, но аз не бих си ги причинил за втори път по простата причина, че са слаби. Писали са добре за времето си, писали са за деца. В творбите им няма нищо, което да ме интересува. И може би оттук идва и цялото недоразумение - аз не твърдя, че Здрач е сериозна книга. Реално погледнато, тя дори не може да се сравнява с изброените по-горе, но на мен лично ми беше доста по-интересна. От тези т.нар. двайсет годишни автори умея да уважавам само Толкин, тъй като той е малко по-дърт, но доста по-качествен. Прибавяме и че де факто е първият пълнокръвен фентъзи писател, който дори не се ограничава със стандартната трилогия, а хвъря колосални усилия сам да изгради свят (но въпреки това половината свят го недолюбва страстно, както очевидно не си забелязал), в който Салваторе пристъпва леко наготово. Да не засягаме това, че Толкин отдавна е престанал да пише, но пък Салваторе вдига пушек около себе си, заливайки ни с едно и също от години...
Аз пък, позволявайки си да бъда убеден, че специално в тоя жанр съм с едни гърди напред, ще ти отправя приятелския съвет да се информираш за следните, преведени на български автори: Роджър Зелазни, Урсула Ле Гуин, Марион Зимър Брадли, Дейвид Гемел, Нийл Геймън, Скот Линч, Анджей Сапковски, Сергей Лукяненко (Патруите), Сузана Кларк, Джордж Мартин, Стивън Ериксън (за бога... Брукс няма място тук
), че дори и Робърт Джордан с първите му томове от Колелото на Времето.На разнообразие и информираност аз си се радвам открай време.
И сега вече смятам благоприлично да си замълча, както стори и ти...
П.П.
- Потайно острие (Пътеките на мрака #1)"Ла Вал се опита да си придаде безстрастно изражение, преструвайки се на напълно безразличен, сякаш всичко това изобщо не го интересуваше."
