Пичове, всеки гостоприемен домакин се държи
достойно.
Достойно, обаче, не означава лигаво преклякане на всяко скудоумно мнение.
Защото,
добрият домакин държи всички да се чувстват добре,
но присърце са му онези гости, които са дошли с желание и радост.
Вие какво сега,
веднъж, искате да ни е добре,
а когато домакинът опита да въведе приличие, мигом го упреквате в нетолерантност?
Аз пък да ви река, думата
всетолерантност е почерпена право от дяволския кодекс.
Точно така.
С помощтта на това удивително красиво понятие Всетолерантност , всъщност, светът опитва да узакони паденията си.
Как?
Механизмът е прост:
- до истиските стойностни неща, които самата природа е отделелила едно от друго (
има ли общо между лъв и магаре?!),
това понятие опитва да постави, РЕДОМ, измислените мними случки.
Разберете,
всяко нещо на този свят има право да съществува.
Щом небето е допуснало то да се роди,
значи има полза от него и ние нямаме право да го убиваме.
Но.
Тук никой никого не убива.
-------
Нещата в природата си СТОЯТ ПО СВОИТЕ ТЕРИТОРИИ!
Водата в коритото на реката си е "добре дошла".
Но ако напусне коритото,
тя вече дави, влачи трупове и руши вековни градежи, образува и свлачища...
Огънят може да топли вода,
но може да опожари вековни гори, все-едно са клечки за зъби,
ако напусне определените му граници.
А сега си представете, какво се случва, ако смесим вода и огън.
Точно така.
Става нещо радикално ужасно - пращи, фучи, съска, докато не се изпари съвсем водата, а огънят не угасне.
Вижте как баба ви запържва боб-чорба.
Как стене чорбата при допир със запърженото олио,
вервам, сещате се.
...
Казвам,
че
всяко нещо трябва да си знае мястото.
Ние не сме вещества, нито нагорещени зехтини, нито бобови чорби, нито магарета, нито лъвове, никак пък огньове и води.
Материите имат свойството да се самовъзпроизвеждат.
Изпарената вода се завръща отново където е била.
Изяденото магаре бива изсрано и сетне наторява треви, които хранят другите магарета.
Хранителна верига.
Смесването на горещо олио и бобена запарка, прави чудно-вкусна боб-чорба.
Да, така е.
--------
Но ние НЕ сме материи,
а разумни същества,
и всеки трябва да си знае мястото.
Добрият домакин се грижи да добруването на добрите си гости.
Аз лично бих бил твърде угрижен, ако домакинът на толкова пичовско издание като
РС Мания,
отдава почит на ругатели,
а нехае за обичащите списанието.
Няма по-тъжна картинка от това,
да тече едно нескончаемо плюене по теб на трапезата ти,
а ти,
вместо да затвориш плювалниците на невъзпитаните сътрапезници (
понеже техните слюнки отвращават всички останали гости на масата),
в името на някакви мними измислени от човеците всетолерантности,
да им се заобясняваш като Путьо Маринкин на поплювковците,
като по този начин даваш основание, за още по-голямо усещане за значимост на тези, които те заяждат.
Ами,
на когото не му изнася, да `дига гълъбите, бре.
Стелт е казал твърде ясно - ако действително грижата за доброто на списанието те кара да говориш,
ти щеше тихо да отправиш питане, забележка или препоръка на ЛС или през мейл кутия.
Фактът,
че търсиш всеослушание с "
висшите си справедливи упреци и претенции",
ярко те саморазобличава, че си елементарен поплювко, който друго, освен да слюноотделя, не може, уви.
Това е твърде добре усвоен от мизерниците приом,
да се изтъпанят на кръстопът , площад или мегдан
и бойко да изпищят "справедливия" си претенциозен напън.
Защо постъпват така?
Не знам.
Но това е факт.
Най-ситните мозъци, най-силно опитват да поучават.
Няма скована дори една кучешка колиба, но смело обсъжда катедралата на Антонио Гауди.
няма изкарани 5 лева свои пари, но съветва Световната банка.
Няма 2 смислени реда написани, но анализира Достоевски и Шекспир, така сякаш са били съученици.
-------
Има нещо като проклятие над определени човеци -
откак се събудят, те трябва да наплюят.
Е,
но никой пък не е длъжен да ги търпи на царската трапеза такива.
Като искат, нека си стоя пред портите, там където са блудниците, убийците, клюкарите, магьосниците, псетата и прочие поплювковци.
------
Добрият домакин се грижи за доброто настроение на масата.
Добрият гост уважава йерархията на трапезата и я съблюдава.
Затова между тях цари хармония.
----
Рекох.
