slim_k написа:@MGR - че кариерата на Куентин Тарантино е постоянна деградация е най-открояващото се от средностатистическия вкус мнение което съм прочитал или чувал някъде. Ама и ти си пич ...
Ами нека си кажа мнението за другите му филми, ако нямате нещо напротив... Разбира се, говоря за тези, които съм гледал.
Reservoir Dogs - определено странен и различен филм от повечето други, особено за времето си. Аз лично съм го гледал доста по-късно от '92, но си давам сметка, че тогава не бяха много подобните филми. Лично според мен обаче това, което прави филма голям, е играта на Майкъл Медсън. Култов персонаж! 8/10
Pulp Fiction - отново странен и различен филм. Превръща се в запазена марка на Тарантино. Има някои готини моменти, но лично мен персонажите не ме кефят. Ама въобще. Разказването на историята на насечени кадри, които дори не следват някаква точна хронология, също не ми се понрави. И не на последно място е адски абсурден. До такава степен, че не ме кефи. Все пак се откроява на фона на масата филми, но не е нещо особено. 8/10
Jackie Brown - доста по-"земен" от останалите филми на Тарантино. Тук набляга повече на завъртяния сюжет и отношения на героите. Интересен до голяма степен, но малко муден за мен. А и нещо стила на края на '80-те и началото на '90 не ми допада. Въпрос на личен вкус, мисля. 6/10
Kill Bill: Vol. 1 - адската тъпня! Абсурдността тук е издигната в култ, Тарантино показва детските си фантазии за катани и пубертетските си за жени с катани. Единственият готин момент във филма е битката с не-знам-си-колко-те, която е по-скоро зрелищна, отколкото добре направена. А и "кръв с кофите" не е точно любимото ми представяне на екшън. 4/10
Kill Bill: Vol. 2 - това вече не се търпи. Умирах от скука по време на целия филм. Гледах го преди първата част, но едва ли това щеше да помогне. Този път дори липсваше какъвто и да е екшън! Единственият готин момент е, когато героят на Медсън сваля супер надъханото Кидо с патроните от сол. Останалото е прозявки, скучни разговори и още прозявки... 2/10
Sin CIty - мрачен, мрачен, ама по-скоро черно-бял. Определено идеята за черно-бял филм с редки цветни елементи е доста добра и иновативна, но май с това се изчерпват добрите неща във филма. Разбира се, като изключим присъствието на Джесика Алба, но това не помага особено. Отново супер налудничав сценарий, този път гарниран и със супер чалнати персонажи. А частта на Тарантино си е направо римейк на Кил Бил, само дето този път мацката не е Търман, а Аоки. 5/10
Тук може би е момента да спомена, че принципно много мразя филми с психично болни персонажи или такива, близки до това състояние. А имайки предвид, че в повечето филми на Тарантино има такива, то може би е нормално да не ми допадат.
Да споменем и From Dusk Till Dawn - започва култово със сцената в магазина. Нататък обаче е бавен и скучен, а битката с вампирите е повече от жалка. Дори не е смешна, защото си придава вид на сериозна. Както казах и по-горе, единствените интересни неща са уводната сцена и танца на Салма Хаек. 6/10
Предполагам с това си мнение ще издразня доста хора, имайки предвид масата фенове на Тарантино. Но просто аз така ги виждам нещата. "Копелетата" ще го гледам, защото е военен филм, с по-голям бюджет, което означава, че евентуално ще е направен добре. Това, че е на Тарантино сваля очакванията ми, което може и да е за добро.
Като един тъпак дето ми разправяше как така на 4то място бил "някъв стар италиански филм, дето само некви 60 годишни италианци са го гледали" 
(тия емотикони с табелки са рохнрол оусъм) . Иначе си пич м/у другото 
