Форум на PC Mania

dakata написа:Ето ви нещо за размисъл и от мен.

Представете си едноклетъчни в някаква епроветка. Те са толкова малки , че ако можеха да расъждават , епроведката щеше да им се стори като цяла вселена. Дали и нашата не е просто някакъв съд , а ние да мислим че е безкрайна?
Можете ли да си представите , как нашият свят е просто една "елементарна частица" , от друг - по-голям (т.н. Макро свят)? Както учените са мислили , че протоните , електоните и неутроните са наи-малките частици , докато не са открили кварките , така сега мислят че вселената е най-голямото нещо. Но дали всъщност не е невероятно малка?

Това много често съм си го мислил - mindfuck е

И то абсолютен. В един момент мозъкът ти гръмва.

dakata написа:Ето ви нещо за размисъл и от мен.

Представете си едноклетъчни в някаква епроветка. Те са толкова малки , че ако можеха да расъждават , епроведката щеше да им се стори като цяла вселена. Дали и нашата не е просто някакъв съд , а ние да мислим че е безкрайна?
Можете ли да си представите , как нашият свят е просто една "елементарна частица" , от друг - по-голям (т.н. Макро свят)? Както учените са мислили , че протоните , електоните и неутроните са наи-малките частици , докато не са открили кварките , така сега мислят че вселената е най-голямото нещо. Но дали всъщност не е невероятно малка?

Самата идея, че нашата вселена е безкрайна носи в себе си, че всичко е част от нещо много по-голямо, което е групирано по някакъв начин според някакви сили. Всичко това предполага някаква по-голяма форма, която е невъзможно да се види от нас, тъй като сме прекалено малки и нямаме подходяща перспектива. Дори да имахме начин да видим какво става, когато видим товав нещо, от което сме част, ще бъде невъзможно да се докоснем до него, тъй като за това огромно нещо, от което сме част, нашите междузвездни пространства са като междуатомните пространства за нас. Същото важи и за другата посока - ние може да сме огромното нещо и всъщност атомите ни да са планети, някои от които са населявани от малки разумни организми, които сами изследват своите най-малки "атомни" частици.

По-голямото WTF ще е ако и техните частици имат такива малки цивилизации, както и техните още по-малки и така много много малки цивилизации на много много много малки планети и едни от тях изследват атоми, които всъщност са нашите планети и се образува цикъл на размера, както се предполага, че има цикъл на вселената и ако стигнеш до края и ще се отзовеш незабавно в другия и край. По този начин би имало и подобен цикъл на времето, което тече на все по-бързо колкото по-малки стават частиците и толкова по-бавно, колкото по-големи стават.

Надявам се някой да ме е разбрал, за какво говоря и да е схванал космическата шега и брилянтност на подобна идея.


Иначе преди малко си мислех за Джеки Чан. Кажете, не смятате ли, че е гений, за да превърне бойните изкуства в нещо толкова забавно, каквото са неговите филми?

Progressor написа:По темата..ще цитирам Трупо..
"Не се пънете в глуповетини, а се опитайте да сторите пачка."

+1...И аз се сетих за същото Ама кфо пък толкова, нали трябва да се доказва наличието на мисловен процес, макар и когато се нищят почти нереални хипотетични ситуации, до които повечето няма да се докоснем Виж, на Сентри въпроса ми хареса.

Гений е много силна дума за Джеки.Въпреки, че филмите му наистина са добри, но те не разчитат само на бойното изкуство - винаги има една солидна доза хумор в тях.По-скоро бих казал, че той знае как да работи и знае с кого да работи.

За да е философстването пълно, аз ше задам един въпрос, който ме гложи, ама понеже никакъв ме няма във физиката и не мога да си обясня.

Така, повечето ( надявам се ) знаят как при ДВГ се използва вкарване на въздуха под по-голямо налягане последством механичен или турбо компресор, и така се изкарва по-голяма мощ от двигателя.Всички знаем, как ако духнем от дебалата страна на фунийка, въздухът ще излезе с по-голяма скорост от другата страна.Тогава, какъв би бил проблемът да се изработи следното нещо - на капака на колата ( става въпрос за професионална състезателна кола, едва ли е много практично за ежедневка ) да има големи "ноздри", от които да слизат надолу напрадени от някакъв материал...Елемнти, които да правят точно работата на фунийката, която описах горе - да са рязко стеснени, и така да ускоряват въздуха и да го пращат право в дросела, който от своя страна може също да е стеснен.Няма ли така да се получи ефекта, че колкото по-висока е скоростта на движение на автомобила, толкова повече въздух ш под по-високо налягане да влиза? Някъде по пътя трябва да се сложи филтъра, също така трябва доста умно да бъде написан софтуера на колата и ламбата да отчита промените доста бързо...И все пак, някъде явно има проблем, щом толкова механично проста, надежна и лека система не се ползва...Къде епроблема?

А какво ще кажете за това,че някви убер бедняци(нз коя страна беше),според проучване са най щастливите хора на света.

Sentry написа:Надявам се някой да ме е разбрал, за какво говоря и да е схванал космическата шега и брилянтност на подобна идея.

Точно това е идеята за Макро и Микро световете. Много добре я разви , браво.

За мен най-философския въпрос на Земята е защо бирата, пита от тънкостенни чаши е по-гадна от тази, пита от дебелостенни? Не би ли трябвало вкусът да е еднакъв, независимо от чашата?

Какво е Метафизика и дали всъщност всичко е емпирия и може ли тя да обясни всичко, вкл. метафизиката.

Пържени филиики със сладко от боровинки е ебаси якото!!!

Squiz
Доста хора го използват това и не от вчера...
Даже като помагах наскоро при подготвянето на 1 ситроенче състезателно(не е мое, сиво с реклама на сервиз "Черно Море" --- участва на състезанието в Русе и тук във Варна) точно тoва му направихме --- една фуния доста широка от плексиглас и стеснена силно към дросела...
Иначе на таз дет е подготвям за драг лично аз и 1 авер, ще изкарваме сега тръба долу вдясно (махнахме квото трябваше), от там да взима въздух и ще сложим някакъв междинен филтър да има, защото не искам да прая простотии, колата се кара и в града (засега)...

Иначе on-topic: Това за микро и макро световете и аз съм си го мислил много пъти...

Agent, изобщо не бях чувал това нещо да се ползва преди, и за това си мислех, че има някакъв проблем, но явно докато съм седял и съм си мислел за коли, съм преоткрил топлата вода

Иначе, ако не е тайна - какво подготвяте вие?

Е..не е среднощно..всъщност ако вярвам на часовника пред мен е около 10:30...
Естествено не можах , причитайки заглавието на тази тема , да я възприема като своеобразно предизвикателство към моята персона, избрала да се отдаде на изучаване на именно философски въпроси и същности...
Преди да изложа своето максимално лаконично разсъждение по зададения от Хамелеона въпрос две уточнения:
1.Въпросът, макар и достатъчно принципен и фундаментален е по-скоро етически отколкото философски, тъй като каса не принцип а лично негово тълкуване.
2.Поздрави от Украйна - когато се върна, онези от вас с повечко мозъчни клетки за убиване(да се чете "вие си знаете кои") сте канени на водка и таблетки против радиокативно замърсяване в Борисовата(Омега не е канен - него вече не го уважавам...).В програмата са включени представяне на ексклузивни шотове от ранната алфа на новия Сталкер и издържаната ми в агронавтски стил фотосесия "Със мотика в Чернобил- "га с тебе брахме сини детелини".Още ще ви бъде разяснено защо точно трябва да си внасяме жени от Украйна( тук и Хамелеона може да вземе активно участие).

А сега на въпроса...Погледнато от чисто методическа гледна точка, "любовта" е състояние на "пълно емпатично преплитане между два индивида".Н
На човешки език това означава абсолютно познаване и застъпване на характерите, до степен, до която в състояние на "истинска любов" един индивид е способен не просто да познае и предугоди желанията на другия -
Той е способен да преумее самия начин на мислене на своята "половинка" да я възприема като продължение на самия себе си до ниво на пълна хармония и е единно цяло, само по себе си различно от личностите на двамата изграждащи го.
В такъв случай - в едно такова състояние на "истинска" любов за влюбения не присъства тази оценачна скала "малко" или "много" - за него решението и отговора са предварително зададени от този когото обича .Ако той/тя действително я/го обича и партнюрът му действително желае това, той не просто би го извършил, но и двамата едновременно биха го възприели като единствено решение.
От друга страна , самото състояние на любов - "Истинска любов" не би позволило извършването на подобно действие толкова лесно, защото дори единия от двамата да види това като решение,въпреки съмненията си, другия няма да е способен да го извърши, но за сметка на това, точно с помоща на своето вътрешно познаване на другия, ще е способен да го разубеди или да намери достатъчно довод против или алтернативи.
В крайна сметка , отговорът на зададения от Хамелеона въпрос,"Колко трябва да обичаш за да убиеш любимия, ако той те помоли за това?" би бил "истински" (естествено ако сме способни да приемем съществувамето на една толкова метафизически недоказуема субстанция като "истина").Поне според моето скромно мнение....
Проблемът се корени в това че от гледна точка на органичната си функция, състоянието на "любов" е антитеза на състоянията ангажирани и предразполагащи към кончина - функцията на любовта е мерилото за способноста на двойката да създаде, отгледа и се грижи за поколение...Чисто теритически, от гледна точка на био-химичната парадигма в психологията, това "емоционално състояние" не би трябвало да отслабва докато тези възможности все още присъстват и могат да бъдат изпълнявани.
Следователно - самата идея за "любов" от гледна точка на нейното научно тълкувание не допуска наличието на идея за "смърт" вътре в нея , освен когато тя вече не е способна да изпълнява тези си 3 фундаментални роли.
От тази гледна точка следва че един "влюбен" никога не би допуснал загуба на партньора си, пък камоли лично той да я извърши, освен когато любовта , вече няма други биологични измерения , освен хормоналното си бреме.
Но дори в този случай, отново това би било признато и от двете страни, а за да бъде това така ще е необходимо дълбоко ниво на вътрешно "органично" познание за другия и за връзката като цяло.

ПС:А сега ето ви още един развлекателен въпрос за занимание - Обича ли истински някого човек, който помоли партньора си да не бъде до него в последните му мигове ?

ППС:

Абе....в заключение...забравете го всичкото това по-горе и не си занимавайте главите с глупотевини а гледайте да сторите пачка.

Саши обичам те и за първи успя да нацелиш нещо вярно. Вярно, че ти трябваха усилия(разбирай редове), но позна и се гордея с теб! Имаш напредък спрямо две години.

Ето ви математически въпрос:

Иванчо има 5 лева, а ще води марийка на концерт и ще я ебе след тва. Той трябва да плаща за всичко, а сме в условия на криза. Как да стане това?

Да поиска още 10 лева назаем, да купи една 15ка и да и резне малко, за да се чукат.

Tая тема е доста и-пенисова.

Ето ви математически въпрос:

Иванчо има 5 лева, а ще води марийка на концерт и ще я ебе след тва. Той трябва да плаща за всичко, а сме в условия на криза. Как да стане това?

Това не е математически въпрос...изискват се конкретни знания за цени на стоки и услуги...

Приблизителното решение, ще е нещо от този сорт - Иванчо пимпва Марийка за 5 лева, като в цената е включен и презерватив за многократна употреба (т.е. обикновен презерватив и бутилка минерална вода, за да има с какво да се изплакне) и я пуска на околовръстното...
Сега истинският въпрос е след колко тираджии ще са спечелени толкова пари, че след като Марийка се вземе процента, с останалите сутеньорски пари да може да се отиде на концерт (т.е. важно е и каква е цената на билетите)...а иначе Иванчо си я ебе и без пари...

Що бе...това е един от начините за решаването на задачата...само дето условието и не е добре описно...

Решението - с 5-те лева ще купи 1 бутилка от най-евтината ракия и една краставица за мезе, ще заебе секви идеи за концерти/ебане и ще пие бързо, за да го хване, не е много вдъхновяващо.

Основно, защото си губите времето с глупости .
Освен това, темата е за среднощно философстване, а сега е 2 и нещо следобяд

я тия дни съм толко изморен, че през нощта не моем уцелим кенефа дока пикам, па кво остава да изденем да философствам ....