Просто е едно уникално и неповторимо пеене, възприемано трудно от нетренираното ухо, което си съществува само за себе си, без да имат значение останалите начини на използване на човешките гласни струни.
Нарича се
грухтене. Малко хора го правят както трябва. Karl Sanders е един добър пример, но само един. Има и по-добри, но аз не съм особено запален фен на дета, тъй че повече сполучливи примери няма да мога да дам. Бих направил множество определения за
смисъла на този тип пеене, обаче докато не се разбере от този, който не го разбира, ще звучи просто като поредното смешно и позьорско и неподходящо цопнато философско умотворение на някъв си пропаднал там метъл, дето демонстрира псевдо-интелектуализма си с три, четири и повечесричкови думи. (примерно аз)
Кой ще се изсере сега за смисъла на пеенето ? Трябва акъл... и слушане. Не е нужно преслушване, "отвращаване" и прочие детски подходи към музиката. Вижте, Zero-Blade, който аз много уважавам заради музикалните му вкусове и музиката, която прави, каза едно много важно нещо в един негов пост по-рано днес:
"Истинската сила може да бъде намерена само във тежката, спиритуална музика, леките и лигави неща не предоставят нищо освен някакво безмислено дрънкане." Важи за секви музики - метъли, електронни, пънкове и т.н., отворете википедия да проверите колко много са, аз не ги знам всичките. Па айде достатъчно. :Р
Поздрав:
The Who - My Generation.
I HOPE I DIE BEFORE I GET OLD
Как мога да не зная Knockout 
| 
| 
| 
