Къде са... сенките? /сборно творчество/

[EviL]

Хъм тук съм за оффтопик и вярвам няма да имате нищо против .


Еми много си ми интересна , мистериозна . Девет поста шест от който вид творение . От много време не съм срещал такъв човек ... последният си изтри акаунта . Надявам се нямаш нищо протива да те наблюдавам / не че имаш реален избор / .

Оффтопик
Тематиката на произведенията не ми допадна в 80% от случаите ... някак ми е далечна а аз съм вече нищо повече от пословичен човек .

[emi]

* * *

Мило момиче, не свеждай глава.
Кажи ми, защо пак плачеш сама?
Защо ридаеш нечуто в нощта,
простенваш тихо, проплакваш едва?

Мило момиче, самотата боли.
Самотата във студ е сърцето сковала.
Не зная как се чувстваш, дали?
Та нали и аз по тоз път съм вървяла.

Мило момиче, чуй моят глас.
Чуй мойте думи с болка пропити.
Уж се смея час подер час,
а парченца събирам от надежди разбити.

Мило момиче, като тебе и аз
в напразни копнежи прекарвм си дните.
И искам да чуя риятелске глас,
но гласът не идва, остава в мечите..

Мило момиче, отронвай сълзи
щом гласът на сърцето така повелява.
Но чуй ме, зная и аз как боли
и как тази болка душата сковава.

И мило момиче, така миг подир миг
животът в сълзи, в самота отминава.
Животът е гаден, самотата боли,
а усмивка горчива прз сълзи задушава..

[emi]

и нещо много новичко

* * *

В приказно голям бетонен град
сред бетонни улички вървя сама -
малък кораб, дирещ своя бряг,
бледа сянка в нощната тъма.

Със безумна сила аз се скитам,
без да зная как или защо.
Завити в сенки улици преплитам.
Търся нещо, а не знам какво.

Уморена съм, животът ме съсипа.
Но какво от това, тебе търся пак.
Кой си ти? Живота ми разсипа
и сега се лутам в този празен град.

Ти се криеш, аз не мога да те видя,
или просто тя, съдбата, ни дели?
Малък кораб с малка, пуста диря.
Просто сянка в сенки и мъгли.

[Existence]

Казах преди, но ще кажа и пак - последното е божествено, искам да кажа на мен ми харесва страшно много, някак ... така
Прекрасно, прекрасно...