Напротив, не трябва да наблягам толкова на психиката на лирическия герой, още по-малко на външния му вид. Ако го направя, първо прекалено много ще персонализирам разказа, а това определено не трябва да става, имайки предвид универсалноста на думичките и тяхното значение. И второ прекалено много ще избягам от основния си замисъл и превърна разказа в "поредния разказ за мъките и нещастията на несподелената любов". И двете неща исках да избегна.
А защо тогава въобще намесвах герой и т.н., можеше просто да представя случката в класната стая и разказа да приключи за десет реда, няма и толкоз. Направих го с две цели (май). Първо за да започне разказа като горепосочения "пореден разказ за несподелената любов" и читателят да започне да се интересува главно от героя и неговите преживявания и т.н. И точно когато очакваш да ти се разкрие какво става/ще стане с героя, ти се изтърсва пред очите "Обичай ме!" и разказът свършва. Седиш няколко секунди гледайки тъпо и неоумявайки защо всичко свърши така, неочаквано и уж без абсолютно никакъв смисъл, камо ли развръзка. И тогава осъзнаваш, че точно тези думички, които ти остават в съзнанието след края на четенето са били смисъла и идеята за написването на целия разказ. И тогава и се замисляш по-внимателно над тях. Не стана ли горе-долу така?
А второто, което исках, е, читателят да се замисли над това
кой и
как/кога/при какви обстоятелства осъзнава какво означава и по-точно какво искаме да кажем с "Обичам те!". Това според мен е важно, защото това НЕ е момче, което се радва на вниманието на момичетата "още от малък" и който е от така наречения тип "секс-символ" на мацките от класа/училището/града. А това е едно обикновено момче, което може би дори до момента не е изпитвало какво е това "да те обичат".
И пак ще го кажа (за теб специално

), главният герой не е инспириран от мен самия. Аз лично стоях именно така "с тъпо изражение на лицето и недоумяващ", когато ми го "разкриха". Каза ми го една приятелка от класа на това момче, което "съм цитирал". И определено и аз не се бях нито замислял, камо ли досещал за "смисъла". Но определено е такъв! Поне според мен.