"Обичам те!"

[Riven]

Дефакто 2 пъти съм хлътвал много ама наистина много. Единия път се обясних на момичето, но за съжаление имаше други обстоятелства и нищо не стана. И съответно доста тежко го преживях. Да кажем към 9 месеца се оправях. Втория път когато изпитвах силни чувства, и които все още ги има стана скоро, но не съм казвал "обичам те" а и нямам номерение за момента, щото има сериозни обстоятелства които възпрепятстват това, а и все още не съм сигурен дори в себе си. Че е повече от привличане е ясно, но любов все още не. А иначе първия път когато хлътнах наистина яко се обясних на момичето по e-mail -ла. Но няма значение. Минала работа. Важното е какво съм чувствал тогава и то определено беше нещо повече от нагон. Така че се оказва, че съм го казал само веднъж на един единствен човек, по странен начин, но все пак съм го мислил...

П.П. А нагона винаги го има и привличането го има често, но важен е приоритета.

[The Chameleon]

Рекс, добро беше наистина!
Аз не бих се сравнил с него, но определено не съм някое "гъзе"! Хахаха...също така не мога да се похваля с гаджета,хах, а за разочарования и пропуснати моменти в живота ми :

П.П.Много ми хареса произведението ти,наистина!И съжалявам че изразявам толкова малко мнение по темата ти!Просто хич не ме бива в любовта

[Billy-to]

Не е кой знае колко прочувствено, но е добре написано Аз лично не мисля че думите "Обичам те" трябва да се разбират, според мен те трябва да се почувстват. Точно определение няма и няма да има, и не мисля че такова трябва да има, само ще обърква хората и ще ги кара да се чувстват несигурни в собственте си чувства. Когато усетиш чувството, ще усетиш кога да кажеш думите. Това е.

[Clipper]

Добре знам,че е трудно,но все пак смятам да постна малко градивна критика тук.
В общи линии текста е написан тромаво и слабо,темата е по-скоро блудкава отколкото философска и идеята съвсем се губи.Сега в детайли:
Първата основна грешка е,че всичко звучи прекалено лично,не е чудно,че има хора които си представят асоцияция на автора с главния герой.След това-героите са недостатъчно развити,дори главняит персонаж е бегло споменат и се губи в ненужните детайли.Психологията на образите пък съвсем липсва-цялата философия на Иван е спомената чрез 2 случки с "някакви" момичета.Мария и Константина не са общи познати на читателите,тъй че е трябвало опредлено да се съсредоточиш върху това.Кажи с какво не си съгласен.
Интересното е че има и положителни страни и те са за теб като автор.макар,че смятам този форум за неподходящ ти все пак си се престрашил да пуснеш нещо написано от теб.Знам колко е трудно да се направи.
Чао и успех.

[MetalGearRex]

Ами братле, не знам, но ми се струва, че не си чел отговорите ми по-надолу от самия разказ. Както и да е, това няма значение. Пак ще спомена просто, че нарочно не съм направил кой знае какво описание на героите, навлизане в тяхната психология и т.н. А това е просто защото исках да наблегна на двете думички, на тяхното значение. И на второ място исках да покажа кой разбира техния истински смисъл. Затова не съм наблегнал на героите (а може би и защото просто не мога, кой знае!), а на самата случка с разкриването на смисъла на словосъчетанието. За съжаление обаче може би съм нацелил точно "златната среда", която обаче в случая е "кофти средата" - нито разказа е богат на описания и атмосфера и т.н. поради прекалено малкото си елементи, нито пък съм успял да наблегна на смисъла на думичките правейки прекалено дълъг (да, точно така) разказ около основната случка и по този начин отвличам вниманието на читателя от основия ми замисъл. Но както и да е, според мен не се е получило лошо все пак. Но пък и всеки с вкусовете си, нали така?

п.п. И само "да те светна", това не ми е първото писание тук. Така че бъди спокоен, престрашавал съм се да поствам тук писанията си и знам какво е форума. Все пак ти благодаря за поста!

[Clipper]

Добре приемаш критиката,а все пак си мисля че има по-добър начин да наблегнеш на думичките от споменаването им накрая.А Иван в случая е градивен елемент,по-добре е трябвалод а го опишеш-не само външния вид,от изключителна важносте както ти споменах неговата психика.

[MetalGearRex]

Напротив, не трябва да наблягам толкова на психиката на лирическия герой, още по-малко на външния му вид. Ако го направя, първо прекалено много ще персонализирам разказа, а това определено не трябва да става, имайки предвид универсалноста на думичките и тяхното значение. И второ прекалено много ще избягам от основния си замисъл и превърна разказа в "поредния разказ за мъките и нещастията на несподелената любов". И двете неща исках да избегна.
А защо тогава въобще намесвах герой и т.н., можеше просто да представя случката в класната стая и разказа да приключи за десет реда, няма и толкоз. Направих го с две цели (май). Първо за да започне разказа като горепосочения "пореден разказ за несподелената любов" и читателят да започне да се интересува главно от героя и неговите преживявания и т.н. И точно когато очакваш да ти се разкрие какво става/ще стане с героя, ти се изтърсва пред очите "Обичай ме!" и разказът свършва. Седиш няколко секунди гледайки тъпо и неоумявайки защо всичко свърши така, неочаквано и уж без абсолютно никакъв смисъл, камо ли развръзка. И тогава осъзнаваш, че точно тези думички, които ти остават в съзнанието след края на четенето са били смисъла и идеята за написването на целия разказ. И тогава и се замисляш по-внимателно над тях. Не стана ли горе-долу така?
А второто, което исках, е, читателят да се замисли над това кой и как/кога/при какви обстоятелства осъзнава какво означава и по-точно какво искаме да кажем с "Обичам те!". Това според мен е важно, защото това НЕ е момче, което се радва на вниманието на момичетата "още от малък" и който е от така наречения тип "секс-символ" на мацките от класа/училището/града. А това е едно обикновено момче, което може би дори до момента не е изпитвало какво е това "да те обичат".
И пак ще го кажа (за теб специално ), главният герой не е инспириран от мен самия. Аз лично стоях именно така "с тъпо изражение на лицето и недоумяващ", когато ми го "разкриха". Каза ми го една приятелка от класа на това момче, което "съм цитирал". И определено и аз не се бях нито замислял, камо ли досещал за "смисъла". Но определено е такъв! Поне според мен.

[Clipper]

Е да ама там е проблема-не става така.Усетих разбира се накъде вървят нещата и каква е целта,но някак не се е получило.Според мен трябва да пишеш и да пишеш,за да намериш собствен стил.Знаеш ли,думите сами трябва да идват не да ги търсиш.Пак ще ти кажа-някак блудкаво се е получило.
А ми стана ясно,че не си ти,но много хора така мислят.Трябва да става ясно това,защото не искаш да стане лично е станало прекалено лично.

[MetalGearRex]

Виж, не съм от типа хора "поети", на които думите сами им идват. Да, на мен също ми идват думите, но аз търся най-подходящите. А иначе за написването на това не съм седял една седмица за да го надраскам. Това го написах за 2-3 часа май. В смисъл, не съм го подготвял кой знае колко, ако това има значеиие...
Собствен стил? В търсене на такъв съм май. И макар че може би все още нямам такъв, а се влияя от други автори, то определено това е подсъзнателно, а не търсен ефект.
Колкото до самото разказче - да, блудкаво е, пак казвам, не съм целял да се получи кой знае колко завладяващо, просто не ми беше това целта! Ако искаш нещо "завладяващо", пробвай това, което е в подписа ми (към края на първа страница). Не твърдя, че е велико, просто него съм го писал именно с такава цел.

Обикновено когато човек пише за любовта и т.н., още повече ако не е опитен и/или професионален писател, той пише от собствен опит, със собствените си мисли и чувства. Това пък от друга страна много лесно прозира от текста. В интерес на истината има елементи в героя, които съм вложил от самия мен. А според мен какво ще си мислят читателите, "това аз ли съм, не съм ли" няма значение. А колкото до самия разказ, струва ми се, че не е станал прекалено личен и индивидуален за Иван от разказа.

[SMURT na MISHKIT]

ами какво да кажа харесвами въпреки по-горе исказаните мнения бива си го апък и да си призная до някаде в този расказ виждам собствения си живот прес последните 3/4 години иначе човк моито мнение ,че трябва да продалжиш с писането явно имаш някои дарби които ни останалите ( е не всички) нямаме

[SMURT na MISHKIT]

ми раскаскасчето бива харесвами продължаваи в същия дух имаш потенциал мое лично мнение

[AlumeN]

ПЪрво, разказчето наистина много ми хареса. Отдавна не бях чел нещо такова.
ВТоро, защо не издадеш книга?С разкази все за Ваньо и свързани с неговото духовно израстване... Мен лично много ще ме кефи...
Или пък на публикувай разказчето в някой вестник и всяка седмица да слушаме за Ваньо
ТРето, плс... направи продължение...

[AlumeN]

ПЪрво, разказчето много ми хареса. Отдавна не бях чел нещо такова...

ВТоро, защо не издадеш някоя книга, описваща духовното израстване на Ваньо и естествено с Хепи Енд(ако искаш де...). Или пък можеш да публикуваш по едно разказче за Ваньо във някой вестник... или списание... Браво примерно. Така всяка седмица ще четем за неговите премеждия в "дъ биг лов уърлд..."

ТРето, защо не направиш продължение..........???????