Когато видя ритуала на Фирил, стражът с погнуса отмести погледа си. С нетърпение зачака да свърши битката отвън.
След като героите не могат да направят нищо по въпроса, просто зачакват реда си.
Моментът най-после настъпва – стражът започва да навива макарата и вратата се повдига малко по малко с дразнещо скърцане. След като се вдига докрай, шестимата, подканяни от настоятелните ругатни на стража, излизат на арената.
Самата арена представлява кървава каша – навсякъде лежат труповете на убит хора. Дори се забелязват няколлко представители на други раси – два орка, джудже, десетина гоблина. Единственият останал прав на арената беше същия онзи рус мъж, когото бяха видели през прозорчето. На земята непосредствено до него лежаха труповете на шестимата от отбора “Златният шлем”. Окървавените им и обезобразени тела лежаха в разнообразни и разкривени пози, в локви от кръв. Мъжът огледа ликуващата поради кървавото шоу публика, обърна се рязко и се запъти към изхода. По пътя си щеше да мине близо до групата от приключенци.
- Ако го убиете, ще сте новите фаворити на Арената! – подвикна им отвътре младока.
- Или ще сте мъртви – чу се гласът на някакви гладиатори от друга от близките клетки.
Мъжът продължаваше да се приближава с все така непоколебима походка…