Ще се биете, ще се биете - засмя се по-старият страж - след минутка... И да, ще се учудя, ако въобще сритате нечии задник и няма да се учудя, ако единствените сритани задници са именно вашите! Макар че за твоя ще ми е жал... - захили се той.
Когато видя ритуала на Фирил, стражът с погнуса отмести погледа си. С нетърпение зачака да свърши битката отвън.
След като героите не могат да направят нищо по въпроса, просто зачакват реда си.
Моментът най-после настъпва – стражът започва да навива макарата и вратата се повдига малко по малко с дразнещо скърцане. След като се вдига докрай, шестимата, подканяни от настоятелните ругатни на стража, излизат на арената.
Самата арена представлява кървава каша – навсякъде лежат труповете на убит хора. Дори се забелязват няколлко представители на други раси – два орка, джудже, десетина гоблина. Единственият останал прав на арената беше същия онзи рус мъж, когото бяха видели през прозорчето. На земята непосредствено до него лежаха труповете на шестимата от отбора “Златният шлем”. Окървавените им и обезобразени тела лежаха в разнообразни и разкривени пози, в локви от кръв. Мъжът огледа ликуващата поради кървавото шоу публика, обърна се рязко и се запъти към изхода. По пътя си щеше да мине близо до групата от приключенци.
- Ако го убиете, ще сте новите фаворити на Арената! – подвикна им отвътре младока.
- Или ще сте мъртви – чу се гласът на някакви гладиатори от друга от близките клетки.
Мъжът продължаваше да се приближава с все така непоколебима походка…

Още с излизането го лъхна мириса на кръв.Свикнал беше,толкова пъти досега се бе сблъсквал със смъртта,че вече не му правеше впечатление нито агонията,нито писъците на умиращите.И в този момент ги чу.В началото му се стори като тихо жужене,но после звукът сякаш се усили и накрая премина в огромен рев.За няколко секунди остана като хипнотизиран от скандиращата публика,никога не бе изпитвал такова усещане сякаш самия въздух трептеше от възторжените им крясъци.

- Е момчета, няма ли да защитите една дама в беда? - Закара се ухили - Жертвайте си живота, все ми е едно, аз нямам намерение да се бия с хубавеца - каза, намигвайки му - ей сладур, какво ще кажеш да се усамотим, след кървавия край?

Фирил премина през отворената порта и за миг притвори очи заради ослепителното слънце което бе още по ослепително след прекараното време в опушените от факли и тъмни оръжеини на арената . Сега вече настъпваше часът на истината . Това лесно можеше да се разбере от натръшканите в ненормални пози тела по пясакът . Тук таме още имаше агонизиращи гладиатори чакащи да бъдат покосени . Забелязваха се и още няколко раси освен хора . Пазача до него го просвети че единственото дребно нещо което трябва да направи е да убие русия гладиатор в центара . След тези думи пазача се бе ухилил толкова мазно че сякаш мас щеше да потече от лицето му . " Какво пък веднъж се умира . Надявам се че поне ти Тангра си със мен " след тези думи Фирил плавно тръгна към русия гладиатор !

- И това не ако не се нарича смелчаг, а Големецо - Закара се обърна към Амемита - нека си изберем по-лесен противник... - оглеждайки се допълни - хмм... май такъв не съществува...
Стигайки до това заключение, тя се обърна и зачака клането

Много говориш жено,гледай кръвта ти да не напои пясъците на арената - отвърна със скрибуцащ глас амемита,личеше си,че рядко говори.

По пътя си назад, русият мъж заби меча си в земята и го остави да лежи там. Приближи се към героите, необръщайки внимание нито на тях, нито на оглушителните скандирания на името му – Рептал.
В този момент на една трибуна до ложата за почетните гости на Арената, глашатай се захвана да обявява какво предстои да се наблюдава.
- Дами и господа, ще наблюдавате един нов, но много обещаващ отбор, самокръстил се “Селяните”, може би защото всички те идват от село… - каза шеговито момчето. – Срещу тях излиза победилият във вече три битки отбор на “Северните варвари”!
Всъщност никой от публиката не му обръщаше внимание. Все още всички аплодираха и скандираха все едно и също - "Рептал, Рептал!"

След повече от тридесет секунди Фирил бе изминал само дваисетина крачки . Явно страхът го спираше . Това бе непростимо за един жрец на Тангра но това също така бе и реалноста . Грозната реалност която най-вероятно щеше да му струва живота ! Мислите му продължаваха все в тази насока докато младия герои правеше поредните стъпки към русият . Когато бе на двадесет крачки от гладиаторът Фирил видя нещо което можеше да значи само и единствено че Тангра е с него . В трупът на един гладиатор бе забучен меч с дръжкав във вид на светкавица , а светкавицата сочеше към русият . " Знаех си че няма да ме изоставиш " . След тези думи младия жрец се нахвърли срещу очакващия гладиатор . Първият му удар бе отправен право към незащитения врат на русият но той бе отбит с лекота а в замяна последва мощен контра удар който се удари в цитът на жреца и го изби от ръцете му . Вече в доста неизгодна позиция жрецът се чудеше какво да прави . " Тангра помогни ми " прошушна си той наум . Но реши че за да му помогне върховния бог първо трябва да докаже че е достоен . Той огледа арената набързо и забеляза точно до портите неговите съкилииници . Той им направи знак да му помогнат а те с присмиващ се поглед му подвикнаха да се оправя сам . Това бе очаквано от жреца . Все пак той отново отрпави въпросителен поглед към тях !

- Хмм... момчето не заслужава такава съдба... Никой не я заслужава! - с тези думи Закара се затича срежу Рептал - Време ти е да умреш красавецо! Отне достатъчно човешки животи!
Но колкото повече се приближаваше, толкова повече разума в нея се обаждаше... Ами ако я убиеше, както се и очертаваше? Тя не беше боец, защо се замесваше във всичко това? Защото момчето си заслужаваше? Беше сладур, но дали си заслужаваше? Вече беше късно - Рептал я бе забелязал и макар да не си даваше вид, я следеше с половин око.

Започна да пристъпва на страни като не изпускаше от поглед Русокосия и Жреца същевременно внимаваше да не се спъне в някое от многото тела,защото осъзнаваше,че паднеше ли веднъж на земята едва ли щеше да може да окаже някаква съпротива,а никак не изгаряше от желание да завиши бройката на труповете с още един.

В този момент, докато Фирил молеше съекипниците си за помощ, Рептал го улови за гърлото с лявата си ръка и с лекота го вдигна във въздуха като едновременно с това го стисна за гърлото, но не прекалено силно. Със светкавично движение с крака си изби меча на няколко метра настрани.
- Не обичам да убивам хора ненужно. Защо ме атакуваш? Момче, по-добре поживей малко! Макар и тук това да не е сигурно...
След тези думи той го хвърли на земята и продължи с невъзмутима крачка към изхода.
Тълпата бе замлъкнала от напрежение и очакване. Когато видяха, че Рептал го пусна, всички започнаха да крещят от недоволство - всички искаха още кръв, независимо, че всъщност това не бе очакващата се битка.

Вампирът при вида на толкова много храна дотолкова се зарадва, че направо забрави за всичко наоколо и се втурна към по-свежо изглеждащ труп. Хвана го, естествено трупът не оказа никаква съпротива. Тогава Аарок заби жадно зъби в трупа и започна да пие кръвта му.
Наблюдавайки тази гнусна гледка, Харумакс съжали, че този точно му бе съотборник и че най-вероятно трябваше да разчита на него в по-късен етап. Лично започна да приготвя своите заклинания.

Фирил се струполи на земята и жадно пое няколко глътки въздух . Макар че Рептал явно не го бе стиснал с цялата си сила и малкото което беше дал от себеси научи на важен урок младия жрец - имено да внимава в деиствията си и да разчита по-внимателно чуждите знаци като захвърлянето на меча на гладиатора . От друга страна бе разбрал че мнимите му съотборници биха му помогнали макар самия тои да не бе доволен че се наложи да ги моли за това . Но горчивия хап щеше да бъде бързо преглътнат а и жената не изглеждаше зле - даже доста прилично . Но като жрец всяко отношение с противоположния пол му бе забранена . Сега не му оставаше нищо друго освен да си поеме още няколко глътки въздох и да се изправи ! КОгато се вдигна на крака жреца видя един от съекипниците му да лочи кръвта на някакъв труп . Фирил веднага реши че това е жрец който изпълнява някакъв ритуал .

Закара отиде до падналия и му помогна да стане:
- Добре ли си? Хайде ставай, не е свършило, тепърва започва боя... - отметна косата си назад - аз съм Закара, между другото. Щеше да ми е приятно, но... - каза и кимна към групичката на "Северните Варвари" - Големецо, от един отбор е, хубаво е да не се разделяме! Ела тук, нека им покажем, че не сме лесна плячка!
При тези думи застана в бойна поза, с нокти, готови за атака. През ума й минаваха няколко тактики...

Какво правеше този подяволите? – мислите му препускаха с бясна скорост – Дали не бе някакъв номер или по-скоро капан,да се приближат,когато изглеждаше така уязвим и защо не уби жреца,когато имаше тази възможност – въпроси,от чиито отговори
може би зависеше животът му.Никога до сега не се бе чувствал толкова объркан,но продължи да следи с поглед Гладиатора.Имаше нещо в него,което будеше възхищението му или може би това бе страх.

Рептал мина под една от вратите и се изгуби от погледите на всички из коридорчетата.
В този момент на арената, от срещуположния край, от една клетка излязоха шестима мъже - грамадни мускулести и диви варвари. Трима от тях носеха дълги мечове за две ръце, макар и да ги държаха с една. В другата си ръка държаха големи щитове, скриващи почти целите им тела. Другите трима носеха големи брадви за две ръце и още с излизането си на започнаха да ги развъртат със забележителна лекота и умение. Те застанаха зад тримата с щитове и цялата група започна така да се приближава към групата от пет объркани и чудещи се какво да направят герои.
Тълпата ги аплодира.

Фирил се обърна към жената чието име беше Закара и с нескрит интерес и заговори .
- Благодаря за помоща макар да не бе много наложителна- жреца се опита да излезе от непристоината за него ситуация . - Случаино да знаеш лочещия кръв жрец на кой бог е и какъв ритуал изпълнява ?
Но след миг Фирил разбра че отговорите на въпросите му ще се забавят . Пред тях на арената излязоха група изключително едри човеци . Нямаше дума предстоеше им тежка битка . Жреца побърза да си вземе цитът и късият меч и заемаики бойна позиция подвикна към жената до него .
- Какво предлагаш да правим ?

- Това ще бъде забавно...
Закара се огледа - наоколо нямаше нищо, което да и помогне... нямаше нищо друго освен трупове... И тя ли щеше да се превърне в такъв? Нее, не и днес! Може би беше достатъчно бърза, за да се измъкне от крайно бавните им оръжия, но числеността и издържливостта им не бе за подценяване. А и с какво разполагаше на своя страна? Чудовище, занимаващо се усилено с източването на кръвта от труповете, Магьосник, на който не смяташе че може да се разчита, Големеца, който май не беше от най-умните, но пък може би притежаваше умение и разбира се красавеца до нея... Крайно недостатъчно... Пък и винаги досега е била сама - в неприятности, в сражения, в среднощни гонки по покривите на града... Не смяташе че й се отдава да работи в екип.
- Дали ще успеете да ги занимаеете дотолкова, че да се промъкна зад тях, а? Опитайте, смятам, че това ни е единствената надежда - с тези думи към съекипниците си Закара залегна из труповете...

Вампирът въобще не обърна внимание на подканящите го гласове на съотборниците му. За него те бяха чужди гласове, гласове от друга реалност, от друг свят, гласове чужди му и ненужни му. Сега целия му свят бе врата на поредния труп, който изтискваше от кръвта в него. Не беше пил кръв от много време, а тази тук освен че бе живителна, бе и доста свежа и вкусна.
Харумакс от своя страна след като опита да призове Буря от светкавици и не успя, доста се стъписа къде са изчезнали магическите му способности. Толкова бе озадачен, че напълно забрави за приближаващите се варвари.

Правейки внезапна стъпка в страни секунди преди сблъсъка,амемита избягна атакта на засилилият се боец ,който поради голямата си скорост не успя да спре навреме и го изгледа тъпо докато профучаваше покрай него.Заел леко разкрачена стойка той се приготви да посрещне повторната атака на гладиатора.