Диабло ІІ разказче

[†Попѫтъ†]

Samo az lipsvam v razkaza:))) Ta koi ne bi slojil edin svuhdreven i moshten Necromanzer kat men v nego:)))
A ina4e razkaza e super!

[XaMcTeP]

Ами и аз исках да ме вклиучат мене като некои варварин ) Ама виж че никои не гледа тая тема те са я забравили явно неискат да я продължават !!!

[Zon]

Хай'Волтейдж я заведе в една макар и малка доста масивна постройка.
Двамата влязоха вътре ,а вратите сами се затвориха след тях. Блудрейн определено почувства магия на това място. от нищото пред тях се материализира жена , със светещи бели очи и слабо , нормално на ръст тяло. Косите и бяха огненочервени и изглеждаха сякаш наистина пламтяха. Нейното строго изражение сякаш се посмекчи след като разпозна сред гостите си Хай'Волтидж.
-Здравей , приятелю! - каза тя с топъл глас.
-Доведох ти определената. - отговори на свой ред старецът.
-Отлично. Бих желала да си поговорим но просто нямам време. Трябва веднага да започнем. Бих желал да я оставиш при мен.
-Разбира се , аз ви напускам дами, ще се видим по-късно! - с тези думи той напусна къщата, гледайки смрачаващото се вече небе.
-Значи ти си Блудрейн ? - отбеляза домакинката.
-Да но... коя си ти? Защо аз ?- попита разтревожено младата магиосница.
-Ти и брат ти сте предопределени! Предопределени да убиете Могъщият демон Мадбой! От както светът започна да се отлъчва от религията си демоните нарастваха и събираха сили .... светът е пред разрушение , приятелче... ти си тук за да мога да ти предам знания!
А... между другото казвам се Дария ( ) !

По това време....
-Значи аз и сестра ми трябва да се изправим срещу всички тези създания ? Да не си луд , няма да излагам на опасност сестра си при никакви обстоятелства. Тя единствена ми остана и ако трябва ще заплатя с живота си за да я пазя невредима! - каза ядосано Саруман.
-Именно затова аз ще те убочавам... Тя ще е тази която трябва да убие Мадбой, а ти ще я пазиш , за да успее в начинанието си!
-Божичко...
-Младежо! - прогърмя гласът на Хай'Волтейдж. Саруман се изуми. За първи път виждаше ,че той всъщност имаше доста жилка. - Трябва да слушаш какво казва Деник!
-Благодаря , Волтейдж! - каза тихо Деник - мисля да спра за днес.
Утре ще започнем твоето убочение, млади момко. - с усмивка каза старият друид. - А трябва да поспим!
Последните следи от залязващото слънце бяха отдавна изчезнали и сега всички спяха.

[Sentry]

Много хубаво става, само че тия пичове някак си трябва да са свързани с демона, когото трябва да убият, поне така е във вселената на Диабло: "когато на този свят дойде демон с него идва и силата, която може да го прогони"

[Zon]

mi to4no zatova te sa "predopredelenite" kakto neo v matricata, taka i te!

[XaMcTeP]

Zon 10х че си ме вклиучил ман Много яка роля си ми измислил аре продължаваи разказа много ме кефи

[Zon]

Слънцето вече изпращаше своите лъчи към Ралгар и оповестяваше идването на деня. Блудрейн вече обикаляше нервно стаята си в чакане на Дария. Тъкмо тогава се чуха стъпки по каменните стълби. Вратата се отвори и както очакваше Блудрейн , това беше тя. С усмивка тя поздрави младата магиосница.
-Добро утро , Блудрейн! Готова ли си за приключения?
-Но... Няма ли да учим , какви приключения? - каза объркано тя.
-Именно! Говори се , че селяните забелязали група Карвъри наоколо. - Усмивката на лицето на Дария придоби зловещ вид. Това навяхна лоши спомени на Блудрейн. Карвърите! Та нали те бяха погубили родителите им. Сега щяха да си платят!
-Кога тръгваме? - попита младата ученичка с нотка на копнеж.
-Ами след като закусим. Все пак искам да си силна , за да видя на какво си способна.
"Та тя ще ме остави сама да се бия срещу тях ?" - помисли си Блудрейн. "Но щом това се изисква от мен, ще се постарая!" - с тези последни мисли двете се запътиха към малка стаичка на долният етаж , където щяха да закусват.
По същото време в гората:
- Хайде, съсредоточи се , момко. Трябва да успееш. - каза Деник.
А младежа изглеждаше много напрегнат.
- Добре, един последен опит!-отговори Саруман. Той се напрегна, затвори очи и вдигна ръце към вече осветеното небе. Около него засия зелена мъгла. Тя се превърна бавно в същество , което приличаше на змия , но очевидно много по-гъвкаво и бързо. То падна на земята и надигна предната част към своят господар.
-Чудесно! - отбеляза Деник.-Той ще ти служи добре за напред. Мисля че ще бъде чудесен помощник в битка.
С усмивка на лице Старият друид сложи ръка на рамото на Саруман.
Двамата се запътиха към селото.

Тфа за днес )))))

[XaMcTeP]

Страхотно !! Много яко се получава само дето ме няма в последната част тая дето са написа ) Ама аиде продължаваи го гл енд хф

[Zon]

Само дето Блудрейн и Саруман трябва да се сетят че са постнали разказ няма аз да им го довършвам я! айде бе пичове давайте!!!!!!!

[Head_HunteR]

След като закусиха двете магьосници се отправиха към мястото, където бяха забелязани карвърите(според мене така се изговаря). След не много дълго търсене те намериха леговището на карвърите - някаква стара и плесенясала пещера, но тя беше празна. Вътре в пещерата обаче се виждаше малко ковчеже пълно със злато. При вида му очите на Блууд рейн светнаха. Тя веднага тръгна към ковчежето с цел да обере всичкото злато. В този момент другата магьосница се оглеждаше за племето на карвърите. Изведнъж тя се обърна и видя Блууд рейн, която беше тръгнала към ковчежето. Опита се да я спре , но не успя. Блууд Рейн се опита да вдигне ковчежето, но изведнъж някаква магия се задейства и активира един рог, които изсвири много силно и сигурно се беше чул в радиус от 5 километра. Изведнъж се чу приглушено грухтене. Карвърите се връщаха във своето леговище за да видят какво става.
Тогава Дария се обърна към Блуудрейн и каза
- Сега е времето да отмъстиш за родителите ти! Възползвай се!
- Ти няма ли да ми помогнеш? - попита Блууд Рейн разтреперана
- Не! Това е твоето отмъщение и ти трябва да го осъществиш сама.Аз не искам да се меся. Освен това искам да видя и какво можеш.
- Добре тогава! - каза Блууд Рейн и се подготви психически за предстоящата битка. Кръвта изду вените й. Сърцето й туптеше много зачестено. Адреналинът й се покачи. Битката, която й предстоеше нямаше нищо общо със дребните обири и убийства на невинни минувачи, които извършваха с брат й само допреди няколко дни.
Моментът настъпи. Карвърите я бяха забелязали и сега бягаха с ярост и гняв към нея. Бяха не повече от 10 карвъра и един шаман, които обаче изоставаше понеже беше куц. Тогава тя се сети, че когато карвърите нападнаха семейството й баща й някакси успя да рани шамана в крака, като метне един нож. Може би това беше същият шаман, а може би беше само съвпадение, но тъй като тя не можеше да разсъждава трезво поради голямото напрежение от предстоящата битка, тя прие първият вариант за верен.
Ярост заля тялото й. Тя пусна една малка светкавица на най-приближилия се карвър, но само го зашемети. Уцели го с една огнена топка и го довърши. Така направи със следващите три карвъра, но почна да усеща че силата и се изчерпва. Магиите започнаха да стават по-слаби и вече дори четири магии не бяха достатъчни за да убие един карвър. Успя да убие пет от съществата преди да стигнат до нея. Остатъка се нахвърли върху нея. Тя извади своята кама и с нея успя да убие първите три изрода (тук сигурно очаквате геройски вик като във филмите ама би звучало адски тъпо). "Почти се справих" - помисли си тя. Но изведнъж се сепна - беше забравила за способността на шамана да съживява своите подчинени. Досега не го беше направил, тъи като беше изостанал доста, но сега тя с ужас видя как първите пет карвъра, които беше убила със магии изеднъж скочиха на крака сякаш нищо им няма. Това беше последното, което си спомняше. След два дена се събуди в къщата на Дария. Брат й беше до нея и държеше ръката й.
Блууд Рейн попита какво е станало, но не получи отговор от брат си. В този момент влезе Дария.
- Както и предполагах. - каза тя - имаш още много да учиш.
- Защо я накара да се бие?- попита братът с разгневен глас- след като знаеш, че още е твърде слаба затова.
- Не ми се карай младежо, - го скастри Дария - не бих предприела такъв риск, ако не знаех какво правя............................................................................................................................................................................



Два дни по-рано, след като Блууд Рейн беше зашеметена :
След като видя как един карвър удря Блууд Рейн по главата и тя изпада в безсъзнание, Дария промърмори нещо и изведнъж една ледена топка премина точно до карвърите, пръскайки ледени висулки навсякъде. Повечето от ледените висулки се забиха във телата нач карвърите и ги убиха. Дария реши да остави шаманът жив, за да може Блууд Рейн после да му отмъсти, а пък и тои вече не можеше да съживи карвърите, тъй като те бяха замръзнали и се бяха строшили на малки парченца левд, които бавно се топяха.....



Тo be continiued ........ by YOU

[Head_HunteR]

ako nqma drugi navitaci az nqma da pi6a pove4e 6toto tiq geroi dokat stignat do neobhodimiq level da ubiqt glavniq lo6kovec baq epizodi ima da se izpi6at

[GOTHIC BLOOD]

Samo az lipsvam v razkaza:))) Ta koi ne bi slojil edin svuhdreven i moshten Necromanzer kat men v nego:)))
A ina4e razkaza e super!

Ami az bih te vpisala v moii razkaz...

[The Dark One]

След няколко дни Блууд Рейн, вече беше напълно готова да се изправи срещу шамана, който уби родителите и.
През това време тя и брат и, бяха тренирали усърдно, и значително подобриха силите си. Саруман се научи да призовава няколко мощни зверове, а сестра му подобри концентрацията си, и научи няколко нови магии, които в бъдеще щяха да се окажат изключително полезни. Вечерта Блууд Рейн каза на Дария, че е готова да се "срещне" за последен път със шамана. Дария, я разбра, усмихна се и реши да я тества, за да е сигурна, че ще се справи. Дария и каза да дойде с нея. Двете отидоха при Саруман, Дария му каза да дойде с тях. Отдоха в гората и Дария каза на Саруман да призове зверовете които скоро увладя. Саруман разбра целта на Дария и не поиска. Дария едвам го накара, и Саруман с недоволство ги призова. Блууд Рейн ги погледна с неразбиране. Дария видя несигорността в очите и, и каза на зверовете да се отделечат. Така даде голяма преднина на Блууд Рейн. Тя им заповяда да нападат. Те затичаха яростно към Блууд Рейн. Тя веднага се концентрира, почуства някакви непознати нови сили. Очите и светнаха. Тя направи мощен енергиен щит, така спечели време за да събере силите си. Около нея се развилняха пламаци и изпепелиха зверовете. Саруман от недоумение не можа да проговори. Дори Дария беше впечатлена. Вече беше сигурна, че Блууд Рейн е готова за Шамана на Карвърите.....



Е, хареса ли ви. Надявам се, че да! Ако не, тогава ми кажете....