След като закусиха двете магьосници се отправиха към мястото, където бяха забелязани карвърите(според мене така се изговаря). След не много дълго търсене те намериха леговището на карвърите - някаква стара и плесенясала пещера, но тя беше празна. Вътре в пещерата обаче се виждаше малко ковчеже пълно със злато. При вида му очите на Блууд рейн светнаха. Тя веднага тръгна към ковчежето с цел да обере всичкото злато. В този момент другата магьосница се оглеждаше за племето на карвърите. Изведнъж тя се обърна и видя Блууд рейн, която беше тръгнала към ковчежето. Опита се да я спре , но не успя. Блууд Рейн се опита да вдигне ковчежето, но изведнъж някаква магия се задейства и активира един рог, които изсвири много силно и сигурно се беше чул в радиус от 5 километра. Изведнъж се чу приглушено грухтене. Карвърите се връщаха във своето леговище за да видят какво става.
Тогава Дария се обърна към Блуудрейн и каза
- Сега е времето да отмъстиш за родителите ти! Възползвай се!
- Ти няма ли да ми помогнеш? - попита Блууд Рейн разтреперана
- Не! Това е твоето отмъщение и ти трябва да го осъществиш сама.Аз не искам да се меся. Освен това искам да видя и какво можеш.
- Добре тогава! - каза Блууд Рейн и се подготви психически за предстоящата битка. Кръвта изду вените й. Сърцето й туптеше много зачестено. Адреналинът й се покачи. Битката, която й предстоеше нямаше нищо общо със дребните обири и убийства на невинни минувачи, които извършваха с брат й само допреди няколко дни.
Моментът настъпи. Карвърите я бяха забелязали и сега бягаха с ярост и гняв към нея. Бяха не повече от 10 карвъра и един шаман, които обаче изоставаше понеже беше куц. Тогава тя се сети, че когато карвърите нападнаха семейството й баща й някакси успя да рани шамана в крака, като метне един нож. Може би това беше същият шаман, а може би беше само съвпадение, но тъй като тя не можеше да разсъждава трезво поради голямото напрежение от предстоящата битка, тя прие първият вариант за верен.
Ярост заля тялото й. Тя пусна една малка светкавица на най-приближилия се карвър, но само го зашемети. Уцели го с една огнена топка и го довърши. Така направи със следващите три карвъра, но почна да усеща че силата и се изчерпва. Магиите започнаха да стават по-слаби и вече дори четири магии не бяха достатъчни за да убие един карвър. Успя да убие пет от съществата преди да стигнат до нея. Остатъка се нахвърли върху нея. Тя извади своята кама и с нея успя да убие първите три изрода (тук сигурно очаквате геройски вик като във филмите ама би звучало адски тъпо). "Почти се справих" - помисли си тя. Но изведнъж се сепна - беше забравила за способността на шамана да съживява своите подчинени. Досега не го беше направил, тъи като беше изостанал доста, но сега тя с ужас видя как първите пет карвъра, които беше убила със магии изеднъж скочиха на крака сякаш нищо им няма. Това беше последното, което си спомняше. След два дена се събуди в къщата на Дария. Брат й беше до нея и държеше ръката й.
Блууд Рейн попита какво е станало, но не получи отговор от брат си. В този момент влезе Дария.
- Както и предполагах. - каза тя - имаш още много да учиш.
- Защо я накара да се бие?- попита братът с разгневен глас- след като знаеш, че още е твърде слаба затова.
- Не ми се карай младежо, - го скастри Дария - не бих предприела такъв риск, ако не знаех какво правя............................................................................................................................................................................
Два дни по-рано, след като Блууд Рейн беше зашеметена :
След като видя как един карвър удря Блууд Рейн по главата и тя изпада в безсъзнание, Дария промърмори нещо и изведнъж една ледена топка премина точно до карвърите, пръскайки ледени висулки навсякъде. Повечето от ледените висулки се забиха във телата нач карвърите и ги убиха. Дария реши да остави шаманът жив, за да може Блууд Рейн после да му отмъсти, а пък и тои вече не можеше да съживи карвърите, тъй като те бяха замръзнали и се бяха строшили на малки парченца левд, които бавно се топяха.....
Тo be continiued ........ by YOU