25.08.2015г.
Място:Неизвестно
7:11
Evil бавно отвори очи,огледа се,но не виждаше нищо.Мястото беше тъмно,дори по-тъмно от залата в "храма".Разтърка си очите,мислейки,че му има нещо,но тъмнината продължаваше да обхваща всичко.Едва сега усети болката в тила си,сложи ръка на раната си,но кръвотечението бе спряло отдавна.Започна плахо да се изправя и когато беше почти прав,озъртайки се съзря двете очи напомнящи му тези в "храма".
- RIP ти ли си? - провикна се той,но очите продължаваха да го гледат.
Evil се поогледа още малко,протегна крака си за да опипа пода под него и отново се свлече на земята.Мислеше за семейството си,нямаше повече ярост във него,но скръбтта не можеше да слезе от лицето му.Седеше и си спомняше веселите моменти прекарани със семейството,спомняше си за жена си Ана,за сватбата им,за първата брачна нощ,за медения им месец,спомняше си за раждането на първият му син,след това и на братчето му,спомняше си за проговарянето им,спомняше си за първия им учебен ден,когато
по-малкият му син Джош съвсем неволно свали полата на директорката,спомняше си за първите им срещи,спомняше си за почивките по плажовете на Флорида,за пътуването до Аляска,когато тя стана независима държава през 2008 г.,спомняше си за всичко приятно,просто лоши мисли във главата му нямаше.Evil въздъхна.Знаеше,че не може да се пребори със RIP,но не това го притесняваше,а това какво може да стори този унищожител след като е бил изолизан толкова дълго.Чудеше се дали е способен да
унищожи човешкият свят.Дали ще унищожи светът?Много въпроси на които може би само RIP имаше отговор.Evil се чувстваше нищожен,хората умираха пред очите му,а той не можеше да направи нищо,дори се срамуваше от себе си.Не знаеше как ще завърши всичко,но знаеше,че болката тепърва започва и трябва да издържи.Но за какво да живее?Всичко което обичаше на този свят вече го няма.Родителите му бяха загинали във самолетна катастрофа преди 4 год.,жена му и двете му деца бяха убити от RIP,а
останалите близки или бяха мъртви или са в неизвестност.Защо той беше жив?Не беше справедливо според него.Една сълза бавно се плъзна по бузата му и капна на мрачният под.
- Колко мило... - чу се подигравателен глас.
- RIP? - извика Evil бършейки сълзите си.
Очите се размърдаха и започнаха да се приближават.Когато RIP стигна до Evil,стаята се освети.Evil премижи,заслепен от внезапната светлина и погледна към RIP.Сега той беше по-различен.Имаше съвсем друг вид.Дори беше красив.
- Какво е станало с теб? - каза Evil.
- Нищо!?Не ти ли харесвам? - учудено попита RIP. - Старият ми вид,беше по-стряскащ,но тогава не се оплакваше...
- Да,ти си...зло...а изглеждаш... - подхвана Evil.
- Красив? - добави RIP.
- Да... - още замаян от внезапната светлина и потърквайки очи,отвърна Evil.
- Добре,добре...все пак това беше целта ми. - усмихнато каза RIP.
И двамата се замълчаха.RIP гледаше Evil ,докато последният беше навел главата си.
- Спомените прииждат? - попита RIP.
Evil наддигна глава,погледна Господарят на Злото и видя огънят в очите му,те самте бяха толкова прозрачни,толкова чисти и приятни,но зад тях се криеше нещо ужасно.Evil не отговори и отново сведе глава надолу.
- Ела с мен. - каза RIP,задържайки ехидната си усмивка на лицето.
Evil стана и тръгна след RIP.Спряха се пред вратата,RIP се отдръпна и каза:
- Заповядай,мини първи!
Evil го изгледа недоверчиво и се протегна да отвори вратата.В първият момент тя малко заяде,но със малко сила Evil я отвори.Тогава бързо се обърна и повърна отстрани.На стената срещу вратата беше АTENTATORA,забит на кол във стената.Главата му беше размазана и стоеше до него.Пръстите му бяха отрязани и бяха сложени във устата му,а на стената със собствените му черва беше написано RIP.Evil бавно се изправи и отново погледна към отсрещната стена,а после погледна към RIP,който учудено
повдигна рамене,но отново със усмивка на лице.
- Как можеш да си толкова жесток към приятелите си!? - извика Evil.
RIP мълчеше.
- Ти си нещо което няма сърце,не си Създател,ти си звяр,издънка на Съдбата,грешка,която трябва да се поправи. - отново се провикна Evil.
Усмивката от лицето на RIP бавно започна се маха.
- Ти си нищожество,което се мисли за велик,а всъщност си слаб!Разправяш ми глупости за това как си убил Шестимата,но едва ли дори си ги виждал,ако въобще съществуват,а не са просто плод на твоята фантазия за слава и величие!И не ми казвай,че Господ е пионка,защото аз вярвам в него и ти не можеш да го промениш!
RIP вече видимо сериозен каза:
- Знаеш,че това което каза сега са глупости и вярваш на думите ми.Това е нормално...преживя тежък момент,но вие хората сте си слаби по-принцип.Така ви е създал брат ми,всепочитаният Paradox.И той е слаб обаче.Всички сте слаби.И ATENTATORA беше слаб...слаб предател.
- Предател? - попита Evil.
- Да,предател...мислиш ли,че ако не беше,щеше да ме освободи толкова късно?Когато Vortex_Nomad ме освободи аз разбрах силата на кутийката.Amora е мислела,че ще ме задържи 1000 г.,като преди това никой не ще може да ме освободи,но е грешала.И ATENTATORA го е знаел отдавна,но е вършил нещо зад гърба ми.Обаче не доживя да ми каже какво,но и аз нямах голям интерес.
- Откаде знаеш всичко това? - попита Evil.
- Аз чета мисли,забрави ли? - отговори RIP. - За кутийката разбрах след като бях освободен,защото тогава силата ми е в пъти повече.Всичко това обаче не те засяга.Всъщност ще си призная,каза ми го съучастника му Resident,но той е игрел двойна игра и през цялото време ми казваше.И той не е знаел какво е вършил ATENTATORA,но както казах,не ме и интерсува.Сега ела с мен искам да ти покажа нещо.
Двамата тръгнаха,а Evil все още на можеше да приеме цялата информация и да я осмисли.Замислен се влачеше след RIP,като се любуваше на сталактитите и сталагмитите около тях,а червената светлина идваща от нищото им предаваше много тайнствен вид.
Стигнаха до някаква врата.
- Затвори си очите. - каза спокойно RIP.
- Защо,да не ми позкаваш пак някой мъртъв приятел? - попита Evil.
- Не!Но,както искаш,в противен случай ще ослепееш,а едва ли го искаш. - отговори RIP.
Малко недоверчиво Evil затвори очите си и сложи ръцете си пред тях за по-голяма сигурност.RIP го хвана за ръката и го поведе.При този физически контакт Evil изпитваше студ,болка,отчаяние,смърт...сякаш злото преминаваше през тялото му.Дори в един момент изпъшка от психическата умора на която бе подложен.Мислеше как RIP може да издържа на тази преса,но после се опомни и се сети кой е всъщност Той.Около минута път и Мрачният вадетел каза:
- Готово можеш да си отвориш очите.
Evil махна ръцете си и бавно отвори очи,сякаш очакваше да види смърт и разруха пред себе си,но за негово учудване двамта се намираха на една полянка.
- Къде сме? - попита Evil.
- Зависи,аз не съм никаде,но ти...твоят мозък го възприема като мястно на което би искал да си.Предполагам ти харесва? - каза RIP.
- Да...прекрасно е... - ахнал отговори Evil.
Намираха се на полянка заобиколена от красиви широколистни дървета,а между тях минаваше ручейче със кристално чиста вода.Няколко по-големи камъка образуваха нещо като водопад.Пеперудите летяха,а някой бяха накацали по цветовете на пъстрите цветя.Заедно със тях и пчелите си вършеха работата като трезво обхождаха цветните площи.Едно гущерче се шмугна между краката на Evil,гонейки соята жертва,а през това време цопването на жаба във водата привлече вниманието му.Небето беше чисто като сълза,а въздуха беше свеж и прохладен,въпреки,че слънцето обливаше със топлината на живота.Лек ветрец галеше листата на дърветата и се промъкваше между косите на RIP и Evil.Красотата беше обладала това място,идилията цареше и едва ли някой можеше да я развали.Evil вдиша дълбоко и усети как аромата на пролет се промъква във белите му дробове и го изпълва със сила и увереност.Не можеше да отдели поглед от тази красота.Звукът от песните на птичките отекваше във съзнанието му и беше като извор на неизчерпаема топлина,топлината нужна му сега,за да сгрее нараненото му сърце.Evil затвори очи и имаше чувството,че лети,издига се над земята и бива отнесен в небесата.
RIP гледаше как Evil се възхищава на всичко това,но не казваше нито дума.
Тази чистота,тази преслест даваше на Evil сила.Тогава той се обърна усмихнат към RIP,но и той не каза нищо.
- Виждам си щастлив? - попита RIP.
- Да,благодаря! - отвърна Evil.
- Няма за какво да ми благодариш,ти си създаде представата за мястото,а аз просто участвам във нея.Аз изпълних желанието ти.Рових дълбоко в мислите ти и успях да направя тази картина. - каза RIP.
- Все пак е прекрасно нали? - радостен попита Evil.
- Не знам...аз...не разбирам и...точно за това те повиках тук...искам да ми помогнеш,защото съм объркан. - срамежливо каза RIP.
- Да ти помогна?Аз?Аз да помогна на господарят на Злото?Този който уби семейството ми? - попита Evil с интерес и видимо учуден.
- Да! - отговори RIP. - Не съм наясно с някой чувства и искам да ми ги поясниш.
Evil мълчеше и обмисляше хода си,но знаеше,че и RIP в момента се ровеше из главата му.Беше объркан.Изглеждаше,че нямаше избор и каза:
- Добре,кажи ми,ще се опитам да помогна.
- След като твоят приятел,Vortex_Nomad ме освободи от кутийката аз се промених. - подхвана RIP. - Остави това,че ти казах за силата ми,която се увеличи...промяната е във друг аспект.Не съм като преди,станал съм по-мек.Ето сега говоря с теб за неща,които не бих казал на никой,вместо да те убия още във "храма"...
- По-мек ли?Та ти унищожи Маями и уби приятел,макар и предател,за отрицателно време. - изненадан попита Evil.
- Да,тук във разрушенията не мога да се променя,пък и това беше изблик.Усещам,че нещо в мен е различно.Усещам...любов... - добави RIP.Любов към всичко.
- Любов?Ха! - изсмя се Evil. - Нали преди си обичал Amora,за тази любов ли ми говориш?
RIP се обърна за малко в страни и каза:
- Не знам.Може би.По-скоро любов към всичко.Знам ли?Може да е от кутийката.Amora я е правила и знам,че за да ме задържи достатъчно дълго тя е приложила от чувствата си,едва ли обаче е имало любов.Зло,страст,скръб,тъга,щастие и какво ли още не,но не ми се вярва да е имало любов. - продължи RIP.
- Тогава как си го обясняваш? - попита Evil.
- Именно за това те питам теб.Аз не разбирам от любов,никога не съм бил обичан от никой,само смърт има около мен...виждаш ли какво говоря...ставам слаб,естествено,че ще има смърт това е призванието ми,но аз започвам да се колебая,донякъде да съжалявам за мъката която причинявам,но от друга страна ми се иска да не съжалявам. - обясни RIP.
- Да...разбирам,искаш да си зъл,но и да не губиш чувството любов.Мисля,че не е възможно и трябва да се ориентираш към едно от двете.Опознай любовтта,стига си сеел смърт. - каза Evil.
- Не,невъзможно е да се откажа от смъртта...дори и да искам,а просто ще стана слаб и ще бъда унищожен...не го искам.Не искам да съм добър,но искам да ме обичат,искам спътник във живота.Сега ти ме мислиш за напълно луд нали?Как може да сея смърт и някой да ме обича?Истината е,че може.Ако любовтта ми не се загуби,то аз ще стана слаб както ти казах,но това ще е много по-нататък.За нас Създателите времето почти не съществува,периодите ни на действия някой път са огромни.За това сега не ме е страх,но по-нататък след хиляди години може да се поддам и да бъда победен.Смятам да направя нещо...да си направя наследник. - загадъчно каза RIP.
- Наследник!? - подскочи Evil.
- Да. - спокойно отвърна RIP.
- Но,кой...как...няма да стане... - объркано промълви Evil.
- Напротив.Наследникът ми трябва да има моята кръв за да стане новият Господар на Злото. - каза RIP.
- Да,но забравяш един факт.Той ще наследи и любовтта ти. - каза Evil,клатейки глава.
- Грешиш,това е само при вас хората,брат ми реши,че така няма да има прекалено много различия между всички и ще се образуват нещо като родове,е донякъде позна.При нас е друго.Предава се само...как да ти кажа...пътят,т.е.към коя страна ще бъдеш - тъмната или светлата.В случая синът ми ще премине към тъмната.Нищо повече нито от бащата,нито от майката. - добави RIP.
- Разбирам... - отвърна Evil и обърна гръб. - Какво смяташ а правиш? - попита след малко.
- Не знам,трябва да помисля. - каза RIP. - Да вървъм!Това място едновременно ме привлича и отвръщава.
- А,коя ще бъде непорочно заченалата? - попита Evil.
RIP не отговори и продължи да върви.Стигна до едно дърво и се появи същата врата.
- Ще дойдеш ли? - попита той.
Evil се затича,отново стисна очи,този път без предупреждението на RIP и влезе във вратата.
П.С.Е,не стана толкова дълго колкото мислех,но все пак ми отне няколко часа.Мисля,че тази част е една от
най-сполучливите,защото показва много чувства от героите.Нооо вие сте тези които ще го оценявате и аз не трябва да натрапвам менението си,то е по-точно коментар де
