Още с въведението и главата с Varamyr ( skinchanger-a ) се надъхах бая. Смяната на обстановката с главите на Тириън бяха свеж полъх и доста силен контраст - любимеца на всички беше захвърлен в лайната, да го транспортират като чувал с картофи и да му бият шутовете всеки път като си отвори игривата уста. В никакъв случай не е слаба неговата сюжетна линия, ами напротив - ''разшифрова'' донякъде схемите на Илирио и Варис, които още в първа книга ( не помня това само в сериала ли беше, или го имаше и в книгата ) биват чути от Аря как заговорничат. А епилога и появата на Варис пък ми доставиха такъв кеф, че се надървих направо. Иначе това, че Тириън не е във вихъра си, може би се дължи на факта, че не си е ''у дома'', сред разните добре познати схемички и лъжци и дребни измамници из King's Landing. Никой няма му цепи басма на пичка си лелина в другия край на света, и разните му маневри не важат. Когато се опита да се измъкне с пари и с името си, докато го продаваха на търг, май само предизвика смях. Никой на изток не го ебе кои са Ланистър и дали плащат дълговете си.
Нямаше Бриен, още е мистерия какво всъщност е станало с нея, но се загатва с единствената ( май ) глава с Джейми и тъкмо си казах а-ха! и то до там.
Главите с Теон бяха гениални, а момента, в който Бран му ''прошепва'' чрез дърветата в Godswood-a в Winterfell си е ебал майката. Много силно. В тоя ред на мисли, мисля си, че историята на Бран е ''завършена'', малко твърде фантастично, но ето ви поне един евентуален ''край'' на една от сюжетните линии.
Най-големия клифхенгър за мене остава работата с Рамзи, Манс и Станис. От една страна - блъф, от друга - ''I have his magic sword''. Нямам търпение да разбера кво аджеба е станало.
Само не очаквах от Джон да тръгне да се бие с Рамзи, че и така да го обяви. По-тъпа и детска постъпка нямаше как да измисли. Логичен край, въпреки, че знаех от преди, че ще го преебат. Ся само да видим под каква форма ще се върне, и ако Мартин утрепе по някъв начин Ghost, ще му пратя много жлъчен hate mail.
Истинският чар на книгата, за мен, е представянето на Изтока и главите с Денерис. Въпреки, че не бяха на 100% интригуващи, поне в началото, и ми беше втф докато разбера за какво става въпрос с всичките тия пирамиди ( фараони

), странни имена и т.н., то в един момент усетих колко яко е представено всичко там. Иска се бая голям размах да се представи по такъв начин изтока, Mereen и всичко случващо се измежду главите на Тириън и Денерис, но евала. И когато и Виктарион тръгна натам, вече бях предоволен. А Виктарион е най-големия, искам ако може да изпотроши главите на всички и да ги фърли в морето после. Главата с него и червения жрец Молоко е НАЙ-СИЛНАТА, нема 6-5.
Като цяло книгата постоянно прави някакъв контраст между севера/снега/Джон/Вала и горещината/червената пустош/огън/дракони/Денерис. Което вкарва известна доза разчупване на нещата. Беше ми ДОТЕГНАЛО от схемички и политически интриги в King's Landing, и разните прищявки на Церсей, която си го получи, надявам се, ама пак й е малко. Този Robert Strong ( aka Грегор ? ) е последната й надежда, да видим ще успее ли пак да я отърве

И не мисля, че Хрътката ще се завърне и той, било то като зомби, или квото там. В първите книги се поставят доста хинтове за бъдещи схватки, но това не е холивудска продукция и няма как да се изпълни всичко. Закани, обещания, пълно е с такива, но нещата винаги се развиват така, че героите се отдалечават все повече и повече от целта си. Или поне повечето. Та затова си мисля, че епична битка между Сандор и Грегор няма да видим. И стига толкова зомбита, щото много станаха - Берик, после Кейтлин, сега ако и Джон. Изтърква се.
Като за финал - все повече почвам да си мисля, че наистина Джон ще се окаже Таргериън, евентуално син на Лиана Старк и Рейгар. Той е леда, Денерис - огъня. Кво ще става, не знам, ама всичко води към тая развръзка - Мелисандра, пророчествата, а-у. Първоначалната ми теория, преди да прочета 3, 4 и 5-та книга, беше че Бран ще стане толкова силен skinchanger, че ще управлява драконите на Денерис и някви такива. Ама сега може и с Джон да стане това.