Още с въведението и главата с Varamyr ( skinchanger-a ) се надъхах бая. Смяната на обстановката с главите на Тириън бяха свеж полъх и доста силен контраст - любимеца на всички беше захвърлен в лайната, да го транспортират като чувал с картофи и да му бият шутовете всеки път като си отвори игривата уста. В никакъв случай не е слаба неговата сюжетна линия, ами напротив - ''разшифрова'' донякъде схемите на Илирио и Варис, които още в първа книга ( не помня това само в сериала ли беше, или го имаше и в книгата ) биват чути от Аря как заговорничат. А епилога и появата на Варис пък ми доставиха такъв кеф, че се надървих направо. Иначе това, че Тириън не е във вихъра си, може би се дължи на факта, че не си е ''у дома'', сред разните добре познати схемички и лъжци и дребни измамници из King's Landing. Никой няма му цепи басма на пичка си лелина в другия край на света, и разните му маневри не важат. Когато се опита да се измъкне с пари и с името си, докато го продаваха на търг, май само предизвика смях. Никой на изток не го ебе кои са Ланистър и дали плащат дълговете си.

Нямаше Бриен, още е мистерия какво всъщност е станало с нея, но се загатва с единствената ( май ) глава с Джейми и тъкмо си казах а-ха! и то до там.

Главите с Теон бяха гениални, а момента, в който Бран му ''прошепва'' чрез дърветата в Godswood-a в Winterfell си е ебал майката. Много силно. В тоя ред на мисли, мисля си, че историята на Бран е ''завършена'', малко твърде фантастично, но ето ви поне един евентуален ''край'' на една от сюжетните линии.

Най-големия клифхенгър за мене остава работата с Рамзи, Манс и Станис. От една страна - блъф, от друга - ''I have his magic sword''. Нямам търпение да разбера кво аджеба е станало.
Само не очаквах от Джон да тръгне да се бие с Рамзи, че и така да го обяви. По-тъпа и детска постъпка нямаше как да измисли. Логичен край, въпреки, че знаех от преди, че ще го преебат. Ся само да видим под каква форма ще се върне, и ако Мартин утрепе по някъв начин Ghost, ще му пратя много жлъчен hate mail.

Истинският чар на книгата, за мен, е представянето на Изтока и главите с Денерис. Въпреки, че не бяха на 100% интригуващи, поне в началото, и ми беше втф докато разбера за какво става въпрос с всичките тия пирамиди ( фараони ), странни имена и т.н., то в един момент усетих колко яко е представено всичко там. Иска се бая голям размах да се представи по такъв начин изтока, Mereen и всичко случващо се измежду главите на Тириън и Денерис, но евала. И когато и Виктарион тръгна натам, вече бях предоволен. А Виктарион е най-големия, искам ако може да изпотроши главите на всички и да ги фърли в морето после. Главата с него и червения жрец Молоко е НАЙ-СИЛНАТА, нема 6-5.

Като цяло книгата постоянно прави някакъв контраст между севера/снега/Джон/Вала и горещината/червената пустош/огън/дракони/Денерис. Което вкарва известна доза разчупване на нещата. Беше ми ДОТЕГНАЛО от схемички и политически интриги в King's Landing, и разните прищявки на Церсей, която си го получи, надявам се, ама пак й е малко. Този Robert Strong ( aka Грегор ? ) е последната й надежда, да видим ще успее ли пак да я отърве И не мисля, че Хрътката ще се завърне и той, било то като зомби, или квото там. В първите книги се поставят доста хинтове за бъдещи схватки, но това не е холивудска продукция и няма как да се изпълни всичко. Закани, обещания, пълно е с такива, но нещата винаги се развиват така, че героите се отдалечават все повече и повече от целта си. Или поне повечето. Та затова си мисля, че епична битка между Сандор и Грегор няма да видим. И стига толкова зомбита, щото много станаха - Берик, после Кейтлин, сега ако и Джон. Изтърква се.

Като за финал - все повече почвам да си мисля, че наистина Джон ще се окаже Таргериън, евентуално син на Лиана Старк и Рейгар. Той е леда, Денерис - огъня. Кво ще става, не знам, ама всичко води към тая развръзка - Мелисандра, пророчествата, а-у. Първоначалната ми теория, преди да прочета 3, 4 и 5-та книга, беше че Бран ще стане толкова силен skinchanger, че ще управлява драконите на Денерис и някви такива. Ама сега може и с Джон да стане това.

Чак толко тъп няма как да е, да прати Виктарион да му донесе Денерис. В смисъл, пак има някаква схема, все пак тоя е обиколил света, ако може да му се вярва, даже е стъпвал по останките от Валирия, и се е добрал до тоя рог, който очевидно не е някъв фейк, щото нали тоя дето го надуваше си умря в мъки. Та, каква е играта на Юрон ми е много интересно. Може би изобщо не го ебе за Денерис, ми иска да му докарат драконите, защото този рог ги подчинява по някакъв начин. И ако е толкова изпечен, що не отиде да си вземе сам Денерис ?

Защо всички казвате, че е Таргариен? Нали баща му е Едард.

Иначе и аз мисля, че Хрътката е жив Оная история на монаха как го намерил умиращ и после го погребал много ми миришеше. Най-вероятно Стоунхарт го е вербувала и ще си получим зомби дуела между него и Робърт Силния

Patchface’s Appearance
He is soft and obese. He is subject to twitches and trembles. He has a weird, sideways walk. He has a broad face that is tattooed in a pattern of green and red squares.

Patchface’s History
He was purchased as a slave in Volantis by Lord Steffon and Cassana Baratheon, the father of Robert and his brothers. They wrote a letter before their trip telling their family of a jester of amazing skill. When their ship sank just off the coast of Storm's End, only Patchface survived, washing ashore several days later. He is currently in the employ of Stannis Baratheon as a jester and companion of his daughter.

Lord Steffon Baratheon's ship Windproud had broken up in Shipbreaker Bay within sight of Storm's End while his sons Stannis Baratheon and Robert Baratheon watched. Everyone aboard ship had been killed including the lord, his lady and over 100 soldiers and sailors. Patchface had washed up three days later, his naked skin white, wrinkled, and, the man that found, Jornmy, him swears to his dying day that the fool's skin was clammy cold. They had taken him for dead, but then he coughed up water, albeit broken in mind and body; the ordeal had taken his memories, and half his wit.

Melisandre’s Words
[Melisandre's] “That creature is dangerous. Many a time I have glimpsed him in my flames. Sometimes there are skulls about him, and his lips are red with blood.”

Patchface Prophecies/Statements
[The Feast] “Under the sea the mermen feast on starfish soup, and all the serving men are crabs”

[The Crow] “The crow, the crow,” Patchface cried when he saw Jon. “Under the sea the crows are white as snow, I know, I know, oh, oh, oh.”
A few ways to take this:
The Night’s Watch (“crows”) will die, and their corpses (“white as snow”), fall in the water.
Members of the Night’s Watch (“crows”) will die, and are made into wights (“white as snow”), which will travel underwater [The oft mentioned “dead things in the water”].
John (“crows”) dies and wargs into Ghost (“white as snow”).
[Away, Away] “Away, away,” the fool sang. “Come with me beneath the sea, away, away, away.” He took the little princess by one hand and drew her from the room, skipping.

[The March] Patchface jumped up. “I will lead it!” His bells rang merrily. “We will march into the sea and out again. Under the waves we will ride seahorses, and mermaids will blow seashells to announce our coming, oh, oh, oh.”

[The Fishes] “Under the sea, men marry fishes.” Patchface did a little dance step, jingling his bells. “They do, they do, they do.”

[The Birds] “Under the sea, the birds have scales for feathers," he said, clang-a-langing. "I know, I know, oh, oh, oh.”

[The Flames] “Under the sea, smoke rises in bubbles, and flames burn green and blue and black,” Patchface sang somewhere. “I know, I know, oh, oh, oh.”

[The Dead] “In the dark the dead are dancing.”
This is pretty straight-forward. In the lands beyond the wall (“the dark”) the dead are rising again as wights (“dancing”).
[The Shadows] "The shadows come to dance, my lord, dance my lord, dance my lord," he sang, hopping from one foot to the other and back again. "The shadows come to stay, my lord, stay my lord, stay my lord."
This is clearly made in reference to Melisandre and her shadow powers. There are really two ways to take this:
Melisandre (“The Shadow”) is coming to help Stannis in his quest for the Iron Throne (“dance”) and will become an important advisor to him (“stay”).
Melisandre’s shadow creature (“The Shadow”), which is born and then kills Renly (“dance”) does not simply disappear after it’s task, or has some lasting effect (“stay”).
[Blood & Chains] "Fool's blood, king's blood, blood on the maiden's thigh, but chains for the guests and chains for the bridegroom, aye aye aye."
This has been well established as predicting the Red Wedding. Rob (“king’s blood”), and his naïve family/subjects will be killed. Catelyn will slit the throat of a jester Aegon Frey (“fool’s blood”). The bride is still deflowered (“blood on a maiden’s thigh”), but her bridegroom Edmure (“the bridegroom”) and the other survivors (“guests”) where held imprisoned (“chains)