Политиците трябва да са най-напред представители на народа и защитници на единството му, а чак след това проповедници на дадена идеология и ценностна система. 
Когато ситуацията налага, когато нацията умира, те са длъжни да пренебрегнат убежденческите си различия и да работят заедно в името на народа и с общи усилия да закрепят нещата.
Не усещаш ли противоречието в това което казваш? 
Първо няма такова общо и аморфно понятие като "Народ" или "общество" на което някой си да бъде представител. Обществото и народа не са нищо повече от съвкупност от отделни индивиди. Всеки политик е представител на група индивиди, които са го избрали поради сходните ценности, възгледи и разбирания, които той изповядва или поне заявява че изповядва. Да направиш компромис като се коалираш с друг политик изповядващ противоположни на твоите възгледи означава да "подмениш" вота на своите избиратели, което е възможно най-голямото предателство, което един политик може да направи. 
Второ, когато "ситуацията налага" да се спасява народа, държавата, икономиката и т.н. да се коалираш с някого в ущърб на своя "партиен интерес" т.е. на убежденията си в името на интереса на държавата означава да признаеш, че едното не съвпада с другото. Ако даден политик или партия имат почтеност, а не са само подставени лица, се предполага, че те вярват че техните убеждения са "благото" за държавата и ако направят компромис с друг политик или паритя с противоположни възгледи е все едно да се направи компромис между методите на лекаря и на убиеца и да се твърди, че това е в интерес на пациента.
Честно казано, специално в българския случай, една коалиция между иначе враждуващи кланове (нарочно не казвам "партии"), като че ли би била ползотворна.
Да, това казвам и аз. Това е откритото признание, което прави Президентът. Подобна позиция може да се изкаже или ако нищо не разбираш или ако си напълно наясно, че партиите не защитават никакви принципи, а са просто бандитски шайки, представители на отделни групи за натиск.