Гледам да превъртя играта поне пет-шест пъти, и тогава манията ми за величие се отприщва в мен с пълна сила, при която пиша кодовете в конзолата като полудял и само гледам как мобовете се гърчат под тока на бойния ми ботуш, докато им се смея в лицето с моята безсмъртност...
Буквален превод на горната безсмислица: чийтя, само когато играта ми омръзне и знам, че неминуемо следва пътешествието към кошчето.