Глава 1-Срещата
Луилор пусна стрелата.Със свистене тя се приближаваше към целта си.Удари елена право в главата.Той се строполи мъртъв на земята и Луилор отиде тихо до него,отправи молитва за благодарност към Селек-бога на лова-нарами трупа на елена и потегли към Ангард-селото му.След десет минути вървене по пътя,Луилор чу някакъв шум-сякаш някой цепеше дърва.Младият стрелец обаче знаеше,че в тази гора никой не цепи дърва тъй като бе богата на дивеч.Луилор се почуди какво да прави,но в крайна сметка сви рамене и продължи по пътя си,Пет минути по-късно той отново бе замръзнал на място-звукът от цепене се приближаваше.Младокът се огледа и го видя-страшният хуманоид арперикс-страховити войни,биещи се с брадва и доста рядко срещани.Луилор нямаше представа какво да прави-той бе изключително неумел в боя от близо,а такъв звяр трудно щеше да бъде повален от някакви си стрелички...за това стрелецът взе простото решение да бяга.Както бягаше обаче Луилор чу,че арперикса говори-и то на човешки!
-Почакай,не искам да ти сторя нищо лошо!Напротив-имам нужда от теб!-каза арперикса
Луилор беше шокиран-не стига,че арпериксите бяха толкова редки,ами говореха и човешки!
-Добре,какъв е проблема?-въздъхна стрелеца.
-Аз съм може би последният останал на земята арперикс и като такъв трябва да изпълня дълга си-да предам всичките си знание на човек,на първия срещнат човек.Преди теб имаше трима други,но те избягаха!Но ти...усещам някаква странна сила около теб.Нещо много странно има у теб и знаеш ли какво си мисля-точно теб трябваше да срещна!
-Това...не е...възможно-започна да говори на пресесулки Луилор.Значи пророчеството все пак се сбъдна!-Луилор отново бе шокиран.
-За какво говориш?-запита арперикса.
-А мога ли да науча името ти първо?Аз съм Луилор иначе...
-Галониус Ер Мар-гордо изрече арперикса-на твоите услуги!А сега-историята за това,как го каза,пророчество!
-Хайде да запалим огън на някое по-закрито място и ще ти

-И така.Всичко започна когато бях на 10.Един странен мъж на име Давид дойде при мен и ми каза,че аз съм специално дете.От мен зависели много неща и аз съм можел както да разруша света,така и да го спася,а също и да остана безучастен към случващото се към него.Попитах Давид какво точно има предвид,а той започна да ми разказва за сътворяването на света.Как двамата велики бога-братя Задул и Бодул решили да сътворят хора,с които да се забавляват.В последствие,обаче,Бодул решил,че не иска да се забавлява,а да помага.Така той се откъснал от опеката на Задул и поел по свой път.Двамата се договорили да създадат още два бога-техни съветници.Речено-сторено-Задул създал Храног-бога на смъртта и Селек-бога на лова.Бодул от своя страна пък създал бога-закрилник на пътниците-Хермит и бога на живота-Демул.Шестте бога живеели в мир-едните давали и отнемали от другите-всичко било в хармония.Но през 321 година след създаването на света,страшен катаклизъм ударил земята-унищожил всичко-само боговете се спасили.Те били готови да създадат нови хора,но трябвало сред тях да има спасители-такива,които както могат да преборят,така могат и да създадът подобен катаклизъм.Давид бил петнайсетият такъв-преди него деветима пазели хората,а петима се отцепили и се стремели да убиват.Деветимата били поклонници на Бодул,а петимата на Задул.Давид бил първият,който не можел да реши.Когато ме срещна беше вече на 90 и трябваше да определи следващият спасител-мен.Той ми даде ценни напътствия и ми каза да мина на страната на Задул,за да не бъде нарушена хармонията.Тогава аз го попитах яростно защо като толкова държи на хармонията самия той не мине на страната на Тъмния,както наричаме Задул?Той неочаквано се вбеси и ме прокле-да срещна арперикс-и...след това просто изчезна.

Арпериксът се беше замислил-той не беше дело нито на Светлия,нито на Тъмния-Демул бе създал неговия род с цел най-вече охрана и фактически Галониус знаеше точно това-да пази живота си и този на другите.Той се кланяше само на Демул и на никого другиго.Но интересното беше,че му бе предречено точно от Демул,че ще срещне момче-спасител и ще го обучи.Така и стана!
-Е значи ни е предопределено да се срещнем-обяви тържествено Луилор.Изглежда арперикса бе мислил на глас.
-Да.Да малки Луилор-предопределено ни е...

Глава 2-Сомнор
-Е,какво възнамеряваш да правиш сега?-запита Галониус.
-Представа си нямам!Но според мен трябва да отидем в Сомнор.Прекрасен град-бардак до бардак,бардове,търговци,моряци!
-Слушай Луилор,аз съм арперикс!
-Е,да...но това може да се реши.
-Как?
-Ще те преоблечем!Ще изглеждаш и ще бъдеш мой гард!
-Добре-това звучи приемливо.А сега да се залавяме за работа.

След половин час Луилор и неговия гард Галониус вървяха по главния път към град Сомнор.Там те щяха да си наемат стая и да поживеят като хората известно време.По някое време,обаче,арпериксът и човека почувстваха нещо нередно-и двамата се сетиха едновременно-бяха объркали пътя!
-Стойте копелета-изграчи някой-и никой няма да пострада!
Петима арбалетисти и трима копиеносци бяха заобиколили спасителят и гарда му.
-Ами сега?-запита Галониус.
-Сега вадиш брадвата и се молиш на Демул да си спасиш задника!-тросна му се Луилор.
-Много ми помагаш-това са арбалетисти да му се не види!
-Знам,но имам идея-нападни ги с боен вик!
-Лесно ти е на теб-въздъхна арпериксът,нададе крясък и с два скока се озова до един от арбалетистите.Последва ловко замахване и секунда по-късно една човешка глава се въргаляше на земята.Разбойниците се чудеха да бягат или да се бият-избраха второто-нямаха избор.Арбалетистите надигнаха оръжията си и пуснаха стрелите.Галониус с ловки движения избягна три от стрелите,но едната се заби в рамото му.Арпериксът извика,махна стрелата от тялото си и два скока по-късно арбалетистите бяха три.В това време Луилор беше нападнал копиеносците.Той се приближи,завъртя се около оста си и разкъса един от противниците си.Друг разбойник посегна с копието си-Луилор го избегна,скочи и заби меча си в черепа на опонента си.Измъкна го и замахна към главата на третия-след секунди и той вече беше при Храног.Арпериксът последва примера на стрелецът и се завъртя-резултата беше ясен-три трупа.С това боя приключи.Предводителят се изплю и побягна.
-Няма да го гоним-нямам сили.-на пресесулки каза Луилор.
-С теб съм-тези не бяха опитни,но се уморих.-отвърна му Галониус.
-Галониус?
-Да?
-Благодаря.Благодаря,че ме обучи да се бия с меч иначе сега десет пъти да бях умрял!
-А нищо работа-само че ти ще ме учиш да се бия с лък!
-Нямаш проблеми,но сега предлагам да се върнем обратно!
-Хайде!

След десет минути двамата крачеха отново по главния път.Разговаряха за това какво ще правят като пристигнат в Сомнор:
-Ами аз предлагам да се отбием през някой бардак на първо време-имам нужда от почивка-с надежда каза Луилор
-Е,добре.Ще започнем от бардака-въздъхна арпериксът.
Час по-късно двамата най-сетне стигнаха до Сомнор.Вътре в крепостните стени беше тъпкано с хора.За щастие Галониус всяваше респект,така че преминаването през навалицата не беше проблем.Двамата продължиха до пристанището където откриха един уютен хан.Настаниха се,хапнаха и поеха към бардака.Какво се случи там няма голяма значение,нооо приятелите бяха изпълнени със сили на следния ден.
-Да идем да хапнем първо-запита Галониус.
-Съгласен съм да вървим!

Странната двойка закуси добре и реши да потърси работа в града.
-Аз ще обиколя пристанището-не мога да понасям тълпата-заяви Луилор.
-Добре,аз ще огледам в града за някой търсещ конвой...абе нещо от сорта!Да се видим на обяд?
-До обяд!
Луилор закрачи по брега и скоро откри някой,който се нуждаеше от помощ-синът му,опитен плувец,бе влязъл в морето,но не се връщаше вече пети час.
-Моля те-открий го!Той ми е много важен-единствен син,наследник на земите ми и освен това бъдещ капитан на кораб.Ще ти платя добре-едно магазинче за риба,плюс 100 жълтици!Моля те,помогни ми!
-Е,добре!Ще помогна и без това имам нужда да започна някаква работа,а магазинчето е идеално за начало.Само че... може ли да започна по обяд с търсенето?
-Охх само го намери-когато и да е!
Луилор изчака Галониус,който беше ударил на камък.Разказа му за задачата и двамата поеха към лодката на бащата.
След малко,двамата плаваха в открито море,насочени към остров Сруд-някъде около бреговете му се беше изгубил Карим...

Липсват ти описания и на двамата герои.А те самите притежават нечовешка сила,което е тъпо.Много по интересно би се развил разказа,ако тая групичка от 8 човека ги беше хванала и задържала в плен,а те впоследствие трябва да избягат

И арбалета е крепостно оръжие,никой не е толкова тъп(може би само Вермик),че да помъкне 10 кила дърво,което на всичкото отгоре се зарежда адски бавно,и да обикаля горичките да се бие с разни бунаци

А,и бардаците са места,където хората са ходели да ебат курви.

Хмм..странно,но си прав за всичко!И все пак няма ли нещо позитивно?
Бтв много добре знам за какво са бардаците-просто лек сарказъм беше онова с почивката...

по-задълбочено пробвай. и повече емоция. иначе не съм го чел.