Здравейте,
Филмът излиза този петък на 17.10.2008. Няма да има предпремиери, защото
това е световната премиера на филма и не може да има предварителен показ.
Поздрави,
Екита на "Кино Арена"

Малко игри са получавали високата оценка на Max Payne. Когато двете части се появиха през 2001 и 2003 съответно, геймърите и специализираните медии откриха в тях отдавна чаканото сливане на хонконгските екшън сцени на Джон Уу и забавеното летене на куршумите от Матрицата в един кървав балет за персонален компютър и клавиатура. На режисьора Джон Мур от самото начало трябва да му е било ясно, че филмът по играта не би могъл да се надява и на половината от нейния успех – чувството самият ти да наливаш един взвод противници с олово е несравнимо с това да гледаш как някой друг го прави на екрана. Но Мур се е постарал. Свръхобичайната кървава история на издирващия убийците на семейството си полицай Макс Пейн (Марк Уолбърг) се развива в град, мрачен като Готъм сити от първите Батман серии и престъпен поне колкото Син сити. Има и един озъбен демон с прекрасни компютърно генерирани черни криле, две фатални, псуващи се на руски сестри – Наташа и Мона (Олга Куриленко и Мила Кунис), а на моменти зърваме генгста рапърът Лудакрис (като ченге, ха!) и дори поп куклата Нели Фуртадо. Но нека не забравяме, в играта се стреляше – интензивна, неспираща, задъхваща стрелба. И тук това не е спестено нито на Макс Пейн, нито на придружаващите го герои – Джон Мур е пъхнал в ръцете на всички по един хладен автомат и ги е инструктирал да стрелят, докато металът се нажежи до червено. За да не изглеждат забавените движения на куршумите съвсем като тези в Матрицата, е ползвана нова система от камери Фантом, което е дало на престрелките ако не революционен, то поне интересен вид. Всичко друго е геймърско, комиксово и сравнително предвидимо – апокалиптични сенки, крими диалог, един непоклатим мъжага в черно кожено яке и няколкостотин трупа по пътя му към отмъщение