2014:Утопията

Пишеше ми се, деба! Ако не ви харесва, хейтете!

Тишината раздираше въздуха над магистрала "Тракия" на 01.01.2014. Макар и не точно както си го представяха хората, преди приблизително една година светът свърши.
Поне, светът, какъвто го познавахме. Макар, че този край започна още на седми юни 2009г. със започването на третата световна.
Началото: Поредният набез на американското правителство над близкия изток. Този път целта беше Палестина. Според някои хора, Израел е най-голямото протеже на САЩ.
Според мен е обратното.
Но се оказа, че за пръв път от доста време, евреите не са си направили сметката правилно.
Три дни след започването на конфликта малка бунтовническа групировка превзе властта във Франция. Последваха подобни преврати във всички ядрени сили в Света.
Германия, Китай, дори Великобритания и Русия. В България започнаха да се оформят подобни организации, но до 9ти август не се стигна до нищо. На 9ти август
Младежкото Национал-социалистическо революционно движение, начело с човек познат единствено под псевдонима "Войводата" свали правителството с една от най-виртуозно
изпълнените политически машинации в историята.
Загубили подкрепата на разпадащото се НАТО, под напора на разгневените палестинци, американските войници започнаха масово да дезертират. На 9ти септември, президентът
на Съединените Щати обяви стратегическо изтегляне. До началото на 2010г. всички американски войски бяха изтеглени. Но нещата не свършиха до тук. Новите правителства в
Европа бяха разкъсвани от вътрешни конфликти и борби за власт. Няколко от управляващите западна европа партии сключиха военен съюз с Русия, обединявайки армиите и
арсеналът си в едно. Така беше създадено ВОСС-военно обединение за свободен свят".
Правителствата в източна Европа, повечето от които все още водещи се нелегални са в паника. В крайна сметка те се обединиха в ВСИД-Въоръжен Съюз на Източните
Държави-оглавен от Войводата. Впоследствие към Съюза се присъединиха и Китай, Япония, северна и Южна Корея и Австралия. На 19ти март 2010г. Русия постави ултиматум на Съюза, според
който, ако, цитирам "ВСИД продължи политиката си на агресивна експанзия, ще бъдем принудени да вземем мерки срещу вас!" . Тук под "Агресивна експанзия" се имаше впредвид
разширяването на съюза, който вече заплашваше влиянието на ВОСС, към което, прочее се бяха присъединили и американците.
На 16ти април 2010г. , след категоричният отказ на Войводата да разпусне ВСИД, към София полетяха първите две Topol-M ракети. Макар и стари, те нанесоха много поражения.
На 25ти април Войводата отговори на жестокостта на Русия, с хладнокръвна контраатака-7 ракети "Peacekeeper" от китайският арсенал се понесоха в пролетната вечер към Москва и станция Новосибирск.
След това играта загрубя-всеки ден в небето летяха ракети, пристигащи, заминаващи...по-често от влакове по ЖП гарите. До онази фатална Бъдни Вечер през 2012...
Една глупава грешка от страна на Америка коства живота на милиони...Не, че по-малко бяха загинали във войната. А през тези две години, Айзенхауер и Ротшилд изчезнаха безследно.
Къде? Никой не разбра.
Съдбовният 24ти декември започна като нормален ден за всички-в 4:00 сутринта 5 ракети полетяха от София, после щитът беше спуснат и хората започнаха да се готвят за празниците.
Интересно е да се отбележи, че до този ден освен обстрела с ракети, бойни действия не се водеха.
В 21:00, обаче земетресение с магнитут 1,2 по рихтер разтърси цяла Европа. Никой не обърна внимание. В 23:00 в небето над Европа се сблъскаха 106 ракети.
Оказа се, че 95 от тях са американски.Целта-малък команден център в Сибир. Мястото, откъдето Русия даваше заповедите за обстрел над останалият свят. Пораженията над който, всъщност бяха
доста осезаеми. Водата в океаните беше радиоктивна, хората се тъпчеха в обезопасените с антирадиационни щитове зони, а храната и водата се синтезираха...
Въпрсоният взрив, обаче беше апокалиптичен-ударната вълна откъсна половината континент, заедно с северозападна русия, скандинавския полуостров и част от северния полюс и ги потопи.
Това предизвика рязка промяна в климата, направила още по-малка част от съсипаната планета годна за живот.
Макар и късно, правителствата на земята осъзнаха, че няма смисъл да се борят за каквото и да било...границите се размиха... а някой пое контрола над всичко.
Кой, така и не стана ясно.
Тишината, тегнеща над магистралата се замени от рев на двигател. Модифициран Шевролет "Камаро сс з28", херметизиран, и с противорадиационна защита профуча в
посока София. Вътре в колата висок младеж с дълга тъмна коса и правоъгълни очила бе натиснал педала на газта докрай. От колоните на автомобила, нелепо силно, кънтеше
реквиемът на Моцартовата "Lacrimosa". Името на младежа беше Хърфорд. Кой беше той не е ясно. Важното е, че беше Българин и бунтар по природа. А в новият свят, хора като него бяха омразни.
Омразни, но не и на обикновеният човек. Човек, мечтаещ пак да разполага сам с живота си, съзнаващ, че след пагубната война, това е невъзможно. Но новите правителства не бяха никак
толеранти към такива идеи.
Всичко се наблюдаваше отгоре, всичко се контролираше...всичко беше опасно.

To be continued...

Честно казано - хареса ми. В предвид, че пишеш правописно в сравнение с Били и Вермик.. Пък и успя да докараш постапокалипса доста добре. Чакам продължение.

Следваща част ще има, ако се сетя да стана по-рано...

Хърфорд!? Иначе добре, надявам се да има още

Btw, привет, Джоунс! Май отдавна не се беше мяркал тука?

От вчера, ако не се лъжа Но преди това беше направил дълга пауза, та добре се завърнал!

Чру, Чру От доста време не бях минавал през Форумово, ама очевидно тея приказки за това как хванеш ли се веднъж на хорото, няма измъкване, се оказаха верни. Всички се връщат...

То......кой не пише по-грамотно от Вермик? Оо

Интересно беше макар че не ми стана ясно как след няколкото ракети полетяли към София, после изобщо има София

Знам ли?

Пускам до три дни.

Е айде де Аз ще си напиша романа докато видим продължение от тебе

И аз се присъединявам към чакащите на следващата час.
А и искам да питам - защо момчето в колата го кръсти така?

Щото това ми е никнейма, и ме кефи името.

Прочее...Леко пропуснах да спомена, че това ще е с герои от форума...Някой да иска да го включвам?

Добро е разказчето. Малко нереално ми се виждат разпределени силите, но това не е от толкова голямо значение. Бтв искам да ме включиш

Щом Инди се брои бих искала и аз.
Иначе бих ти предложила просто да ни изненадаш.

А колкото до ника, така споменато, вече има смисъл главния ни герой да се казва така. Иначе и сам ще се съгласиш, че е малко странно българин да се казва така, или поне не чист.

Е то щом разказа ще е с герои от форума за всички ще е странно, че сме българи. Предполагам, че той ще използва никовете ни вместо имена. Ама има ли значение, важното е разказа да е як

Icy: Ами, преди това не беше споменал, че ще е с Форумово, за това малко се опулих на името, нищо повече.
А иначе и Дист изяви желание да се повключи, ако има място

Така, и аз имам малки съмнения за качеството на тази част, но...евентуално ще я редактирам по-късно.

Хърф намали и погледна ръждясалия пътен знак с надпис "София - 20км".
"20...аз карам с 200 в час, с други думи 0,10 часа...Ъъм...6 минути. Да."
Форсира отново двигателя и се замисли за вредата, която здравето му щеше да понесе, ако го хванеха на влизане в града с купищата алкохол и видеоигри, които пренасяше нелегално.
-"Престъпление: Контрабанда на неморални стоки; Присъда: Превъзпитание."- измърмори под нос - с други думи, ще ми изпържат задника.
Тайникът под шофьорската седалка при сканиране изглеждаше като паралелипипед, 15x30x40 см плътно дърво. Не, че имаше някакъв смисъл да си слагаш дърво под седалката,
но така или иначе, всеки имаше своите странности. Поне за това наказание нямаше...май. Всъщност въпросното нещо беше голяма кутия, пъна с уиски и нелегални дискове. И един револвер,
който, при положение, че го засечаха, щеше за нула време, в преносен и букваялен смисъл да бъде заврян в нечие анално отверстие. Мрачните предположения на Хърфорд бяха,
че става дума за неговото. Но, досега не го бяха хващали, тъй, че (май) можеше да спи спокойно.
Младежът си погледна часовника - 3, 25 минути до контролния пункт на града. Нямаше за къде да бърза. В колата имаше кислород за още един час, а в краен случай можеше да
пусне и пречиствател. Вярно, след това вонеше ужасно, но пак можеше да диша, нали?
2, 09 минути
"Мамка му, мисля адски бавно напоследък! Сигурно е от жегите..."
Километражът показваше 211 километра в час. Повечето хора, запознати с модифицираното "Камаро" на Хърф се чудеха, защо по дяволите е сложил десен волан на американска кола.
Той така и не се сети за по-интересен отговор от "Така ми е по-удобно".
1, 33 минути
"Нямам ли клечки за уши тук някъде?"
След известно ровене в жабката, Хърф установи, че има какво ли не, но не и клечки за уши. Затова пък, намери два резервни ключа за колата и канче Пепси на няколко години.
28 секунди
"Мамка му..."
Хърф внимателно започна да спира. Огромната врата от стомана, стояща съвсем непукистски на около 300 метра пред него, не изглеждаше точно това, което човек би искал да удари в колата си...
Когато най-после успя да спре, двамата пазачи в противорадиационни костюми набраха някакъв код в малък панел на стената.Чу се пиукане и вратата започна да се разхерметизира със съскащ звук.
Хърф бавно вкара колата в пролуката между тази и следващата врата и се облегна в седалката. Сега щяха да вакумират помещението, да почистят колата, там с каквото я чистят и да омиришат всичко наоколо
на спирт за горене.
След приключването на процедурата втората врата се отвори. Там чакаха още двама идио...пазачи, този път с противогази.
Сканирането приключи бързо. Точно както се очакваше-пазачите се ухилиха на предполагаемата глупост на Хърфорд, който носеше дърво под седалката си, подхвърлиха си някакъв майтап по микрофоните
(май онзи за "надървената седалка") и го пуснаха да си ходи.
Хърф слезе от колата и се насочи, носейки сандъка под мишница към огромният небостъргач, в който настаняваха цивилните. След "голямото бум" градът се делеше на три части -
въпросното общежитие, разни магазинчета и правителствени сгради.
Асансьорът се движеше адски бавно. Стигна 11ти етаж и спря. Хърфорд се подсмихна -полуизтритият надпис "Внимание, вртата е тична" стоеше малко нелепо до втори, по-нов, закачен на табелка
до лост, прян о стената, с надпис "С това се отваря "автоматичната" врата".
На влизане в апартамента младежът забеляза, че на съседната вратата се мъдреше надписът "Комуняга!". Под него, пък стоеше, некадърно написано "Српски лайнър".
-На тия не им ли писна - въздъхна той и влезе в четиристаената квартира.
Отиде до компютъра си и го пусна. След много зор беше успял да го свърже в (естествено) незаконна мрежа с няколко познати. Влезе в чатрума и огледа списъка с абонати онлайн:
Бяха обичайните досадници - няколко купонджии, двама безделници и малък брой предприемчиви страхливци, които беше включил от извратено уважение.
Кликна на Comment и написа "Искам всички вие, кучки, да си дотресете задниците в апартамента ми довечера. И носете храна!" .
Не се притесняваше да вилнее. Етажите от 6ти нигоре никога не се проверяваха. На агентите не им се качваше чак дотук.
Същата вечер вапартамента му се изсипа една цяла армия от разни олигофренични човечета. Това беше очакваната част. Неочакваната бяха агентите, които се появиха един час след това
и изобщо нямаха намерение да хапнат, и да си тръгнат.
Пъвият, който ги забеляза беше висок, едър пич, на когото всички викаха "Индиана Джоунс", заради шапката, която постоянно носеше. Видя през прозореца малкият отряд "противогази", които се изсипаха
от тъмносин бронетранспортьор. Не им обърна внимание, все пак, никога нямаше да си губят времето с тях, нали? Но се лъжеше. Вратата на апартамента се разхвърча на
трески след удар от таран. Онези скочиха вътре и започнаха да стрелят. Индиана извади две SMG-та от тайника под гардероба и се запъти към кухнята, където завари
Хърф, с револвер в ръка, мъчещ се да оджоунс.твори вратата на терасата.
-Какво правиш, по дяволите? - попита
-Спасявам си задника - отговори Хърфорд и счупи стъклото на вратата, след което разви някакво въже и го спусна през парапета. Джоунс забеляза, че по него има възли, които в краен случай можеха да служат
като стъпала. Хърф заслиза по импровизираната стълба.
-Шибан страхливец! - изкрещя, а секунда по-късно тегли един откос в посока хола и се спусна след него.
Хърфорд стигна до една тераса на седми етаж, раби остъклението и скочи вътре, след което си показа главата през дупката, и извика:
-По-бързо, да те гръмнат ли искаш?
Отгоре все още се чуваха изстрели, което накара Джоунс да се осъзнае и да ускори малко темпото. Скочи на Залюля се, скочи на терасата и погледна Хърф кръвнишки.
-Откъде се взеха тия?
-Знам ли, сигурно е имало доносник сред тях. На кого му пука, дай ми въжето.
Хърфорд изтегли "стълбата" и върза една от саксиите на терасата за нея, след което я пусна надолу. Чу се звук от счупено стъкло от някой от долните етажи. Младежът изглеждаше удовлетворен.Изтегли наново въжето, отвърза саксията,
сряза го там, където я беше вързал и го захвърли надолу. После остави саксията на перваза.
-Какви ги вършиш? - попита Джоунс.
-Криминални. Идвай!
Двамата се затичаха към изхода, излязоха на етажа и хванаха асансьора. След това излязоха през пожарният изход.
Бягаха по задните улички в мълчание около пет минути, после Хърф попита:
-Някаква идея къде да се скрием?
-Чух за банда ентусиасти, наричащи себеси "съпротивата". Май ни е единственият шанс.
-И как да ги открием?
-Защо питаш мен, ти си търсен контрабандист!
-По дяволите...
Двамата отново побягнаха.



Междувременно в щабквартирата на Съпротивата:


Старши разузнаваш Айс Куийни влезе на бегом в командната зала на бункера.
-Полковник Уорбрингър, имаме доклад за нещо голямо! Правителството е организирало масирана акция срещу "потенциално бунтовнически настроените индивиди". Избили са около 3000 души! Все пак, има няколко десетки оцелели. Да ги вербувам ли?
-Задължително! - отговори полковникът - само ги прекарай през тест. Не искам правителствени шпиони. Последният път почти ни хванаха!
-Ясно!
Пак на бегом, разузнавачката напусна помещението и остави полковник Дист Уорбрингър сам с мислите му. Готвеше се нещо голямо, но не само от страна на правителството. Щеше да ги размаже... Само да присъедини тези хлапета към съпротивата и
да ги обучи... Всеки човек беше от значение, а тези щяха да му свършат добра работа.