Домът ? беше скършен и прокобен
подобно на живота ? - вседневен сплин.
Пропит бе с задух и със гнет затворен,
а стените му - затвор за не един.
И устните ? нежни не отпиваха вода -
тя само ги квасеше и се губеше в Лета.*
Коя е тя? И кой ли беше тоя звяр,
дето в скверен пристъп прокуди своя дар?
Аз не разбрах, ала името ? - Рая -
бе втъкано в стана на сирашки дом.
И в тамошния, с плач изписан том,
в тежкия му списък до сетни дъх остая.
Съдбата ? повтори не едно дете оттам,
ала сърцето ми за ней говори, останал
* * *
Майка ? - една нещастница без време
починала безименна, давайки живот.
Видял - в детето - на безхлебието си бреме
и преотстъпил я на Ад бащата-скот.
В домът - вие знаете - суровият, жесток
и озлобяващ ред - без жал; без Бог;
сал един господар на трон властвува -
Гладът подбира, а човечността робува.
Всред Гехенното здание растеше и Рая;
мечтата беше цел и целта - нейна мечта:
"Сбогом! - и да бъдеш
н е ч и я до вечерта."
Един наниз бледни дни на детство без омая.
Битът ? стана сивкав, животински прост
А усмивката ? нежна - таен, оредяващ гост.
* * *
И често някой Феб** прекрачваше прага
и с песен на свободата щастливец отвеждаше;
но уви, все в Раините очи остая влага
и на русите ? къдрици застой се отреждаше.
Нима лазурния ? поглед не вдъхва них любов?
Не, просто тя се губеше във океан от зов до зов.
Тъй случи се, че в нейната година май десета
през прага прекрачи девойка мила, обзета
от най-благороден, всеотдаен плам:
(напук на общество, дето за милост опустя)
всред океан от тъпк?ни, неради цветя
да напомни, че има надежда отвъд - Там.
Ала мигом я помете вълна от страдания;
на протегнати ръчици, молби и желания.
* * *
И вихрушката от болка спря девойката - Ния
пред смутената Рая, в ъгъла кол?не обвила
и малката с поглед прошепна "Открих я...!
Нали...?" И страх я обхващаше, страх, но и сила.
Рая, за спасение "негодна", порасла премного,
към нея се държаха все грубо, все строго.
Непознатата дама видя ? се ангел тогаз
и възхитена говор? ? със сподавен глас.
За себе си, бедите си и празния си малък ден -
а думите удряха Ния като безплътен нож.
Рая сега бе мразена и от последния Гаврош
защото всеки себе си вижда достоен,
с п а с е н.
Немного удържа Ния в лицето на детска агония,
"Ще дойда пак!" - ала малка дори, Рая чу ирония.
* * *
Не бих се наел да коря Ния твърде жестоко;
да страдаш редом със сирака - това не е за всеки
и кой би бил сигурен колко могъщо, дълбоко
те засяга отведнъж скръбта му? Може би навеки?
Скоро Животът тласна Ния нейде през океана,
в "лов" на парите, нов живот и коренна промяна.
А на Рая животът болен никак се не промени -
с годините тя само крееше и се жива вледени.
Набедена за "щастливка", тя бита бе и неведнъж;
от завист оскотял младеж грозно я насили
и после плака редом с нея - смазани, унили.
Умъртвена за света - отмита с адски, земен дъжд.
До днес тя е безпътна всред пропукания коридор
ала празно нейде е отправен небесносиният ? взор.
-- на Забравените от домът за изоставени деца в кв. "Надежда"* Лета (мит.) - реката на забравата, където потапят мъртвите души. Синоним на "забрава".
** Феб (мит.) - другото име на Аполон, бог на музиката, изкуствата.