The Chameleon написа:Ал винаги докарва усмивка на лицето ми! Иначе, гази ви вси. :Д Сори.. :Д И много яко се получава в поста му как поучава, но всъщност и той седи пак пред компа.
Е тва е само към тия,които напират за гадже
Бтв,прибрах се преди малко,тъй че не седя по цял ден пред компа
Бившата иска да се връщам при нея, пък аз искам да 'одя при една друга, пък тя ше си 'оди у Варна, пък аз в София...
ЕДИТ: Бе кви са тия теми да го еВа???
LOVE & PEACE!!!
Барай меча!!! - Touch da Sword!!!
Не спичай - Don't speak/bake
Ни мъ ибе - It doesn't fuck me
Да еба майка ти, да еба! - To fuck yer mother to fuck!
Лайната се случват - Shit happens
Абе кфи са тея библии дето ги пишете тука бе, осъзнайте се малко...Как да се държиш с момичето, как не, бла-бла.Всеки случай е индивидуален, и просто комуникацията е това от което има нужда нормален човек.Излезте на кафе с мацка, идете на купонче, запознайте се с нови хора.И си правете кефа.
"Съединителят е връзката между двигателя и усмивката...
Squiz написа:Абе кфи са тея библии дето ги пишете тука бе, осъзнайте се малко...Как да се държиш с момичето, как не, бла-бла.Всеки случай е индивидуален, и просто комуникацията е това от което има нужда нормален човек.Излезте на кафе с мацка, идете на купонче, запознайте се с нови хора.И си правете кефа.
Squiz написа:Абе кфи са тея библии дето ги пишете тука бе, осъзнайте се малко...Как да се държиш с момичето, как не, бла-бла.Всеки случай е индивидуален, и просто комуникацията е това от което има нужда нормален човек.Излезте на кафе с мацка, идете на купонче, запознайте се с нови хора.И си правете кефа.
Това е може би единствената наистина вярна приказка в тая тъпа тема - всеки случай е строго индивидуален. Ако някой си е балък по природа, ако ще и 5 такива теми да изчете, пак ще се изчервява, като трябва да действа. 'Щото жените са много коварни същества, нали...
Шекспир го е написал в 'As You Like It' преди близо 410 години:
All the world's a stage,
And all the men and women merely players:
They have their exits and their entrances;
And one man in his time plays many parts,
His acts being seven ages. At first the infant,
Mewling and puking in the nurse’s arms:
And then the whining school-boy, with his satchel
And shining morning face, creeping like snail
Unwillingly to school. And then the lover,
Sighing like furnace, with a woeful ballad
Made to his mistress’ eyebrow. Then a soldier,
Full of strange oaths, and bearded like the pard;
Jealous in honour, sudden, and quick in quarrel,
Seeking the bubble reputation
Even in the cannon’s mouth. And then the justice,
In fair round belly with good capon lin'd,
With eyes severe and beard of formal cut,
Full of wise saws and modern instances;
And so he plays his part. The sixth age shifts
Into the lean and slipper’d pantaloon,
With spectacles on nose and pouch on side;
His youthful hose, well sav'd, a world too wide
For his shrunk shank; and his big manly voice,
Turning again toward childish treble, pipes
And whistles in his sound. Last scene of all,
That ends this strange eventful history,
Is second childishness, and mere oblivion,
Sans teeth, sans eyes, sans taste, sans everything.
Иначе, гази ви вси. :Д Сори.. :Д И много яко се получава в поста му как поучава, но всъщност и той седи пак пред компа.
