Да, добре, че бяха любвеобвилните братушки да ни спасят!

Руснаците са струпвали войски близо до границата от месеци и са провеждали учения. Естествено че са го планирали отдавна. Нали не вярвате, че малка страна като Грузия е провокирала конфликта?
Препоръчвам Ви да изгледате това интервю с президента Саакашвили, доста силна реч:
http://www.youtube.com/watch?v=85f7du3c ... re=related

Саакашвили лапа ташаците на Буш. Праща грузински войничета на сигурна смърт заради едно пошляпване отзад.
Знаеш ли каква е здравноосигурителната система в любимата ти Хамерика ? И твърдиш, че руснаците са тези които не уважавали човешкия живот... "Земята на свободните", куро ми ! Овцевъдник...

е тия са най-големите, да заедно с тия дето правят така

Именно.

PS
Да не забравяме и тези:

Земете се сопрете с тия комунизми и демокрации, че смешно ми става като ви чета постовете. Толко ли не разбрахте, че и двете идеологии не са цвете за мирисане, човек просто трябва да се нагоди към условията и да си живее живота, ако сега живеехме в утопия нямаше изобщо да се водят тия спорове

No, твойто е преиначаване на фактите. Знаех си че някой ще даде пример със Сърбия и Ирак, но разликите са очевидни. Няма такова нещо като разрушен Белград или Багдат, примерно. Американските въздушни удъри са прецизно насочени към конкретни обекти с цел максимално щадене на цивилните. Руснаците обстрелват градове не само в Грузия, но също и в Чечения с артилерийски баражи и бомбени килими. Изобщо в морално отношение те са с един век назад от западния свят.

А що се отнася до демокрацията която толкова много хора се изредиха тук да я псуват, ще кажа само:
1) По-добро няма. Сори, но е така.
2) Свободата значи отговорност. Никой не ти казва как да живееш. Ако искаш ще бъдеш консуматор играещ на плейстейшън, но можеш и да се развиеш както намериш за добре. Никой не те спира, никой не те ограничава, всичко си зависи от теб. Ето за това споменах и по-горе човешкото достойнство, то е накърнено в алтернативните на демокрацията обществени строеве.

Андрей, айде точно ми изясни как Русия е един век на запад относно морал, защото вече ми става наистина забавно да ти чета постовете.
Аре бе, не те спира Демокрацията. А капитализма викаш, изобщо не ограничава?


EDIT: Ти пък отдолу не се обаждай бе... много знаеш, много чел, и руснаците какво са вършили по време на войни.

Андрей ако се постъпваше така както постъпва Америка с това "поробване" наречено демокрация.Русия не е показвала нищо от това което може и е в пълно право да си защити гражданите.



Между другото този герой не трябва да бъде забравян!

Капитализма и Демокрацията си я изпитваме тук в момента мафия от всякъде свобода за едни но не и за нас.Ограничава хората и ги приви еднакво тъпи Когато Станишев каже че тук се живее добре ти му вярваи аз не искам ;С

Не ме интересува конфликтът между Грузия и Русия. Пиша единствено, защото ми стана интересна темата за ролята на Русия в нашето освобождение.







Въстание на Константин и Фружин
(1408)

В началото на XV в. победоносните завоевателни войни на Османската империя били временно прекъснати. През 1402 г. войските на султан Баязид I били разгромени от монголците, той самият бива пленен, а по-късно убит. Настъпват междуособни борби за наследството, които продължават едно десетилетие и отслабват допълнително мощта на империята. През това време застрашените владетели на Сърбия, Влашко и Унгария сключват военен съюз. Към него се присъединяват цар Константин II Асен (сина на видинския цар Иван Срацимир) и принц Фружин (син на цар Иван Шишман). До този момент те живеели извън пределите на родината си, но възползвайки се от обстановката на вътрешна криза в Османската империя през 1408 г., се завръщат в България оглавявайки първото въстание против османското иго.
Въстанието избухва веднага, обхващайки Северозападна България и областта Темска, които преди 1396 г. били владение на Иван Срацимир. Двамата ръководители били подкрепени от сръбския княз Стефан Лазаревич и влашкия войвода Мирчо Стари.
След тежки сражения въстанието е потушено от многобройните турски войски, под командването на Сюлейман (син на Баязид I). Константин и Фружин успяват да избягат, като Константин намира убежище в Сърбия, а Фружин в Маджарско.
Въстанието е първата масова проява на съпротивата на българския народ срещу османското владичество.
През същата година избухнали бунтове и откъслечни въстания и в други краища на България - в Провадийско, Айтоско и др.



Първо Търновско въстание
(1598)

През 1593 г. избухва поредната австро-турска война. В помощ на Хабсбургската империя се притичват Влашко, Молдова и Трансилвания. Войските на влашкия княз Михаил Храбри няколко пъти преминават Дунава и навлизат в българските земи. Брожението сред българския народ непрекъснато се засилва. През март 1595 г. 2000 хайдути нападат София. Широка известност получават действията на хайдушките войводи Баба Новак, Дели Марко и др. През есента на 1596 г. хайдушки представители уверяват влашкия княз, че в горите има 30 000 добре въоръжени бойци, а в земята е укрито много оръжие.

През лятото на 1596 г. в Северна България е изградена обширна тайна организация. Нейните водачи разгръщат широка пропаганда сред населението, подтиквайки го на борба с османците. Главна роля в организацията играят никополският първенец Тодор Балина, дубровнишкия търговец Павел Джорджич, търновският епископ Дионисий Рали и др. Впечатлява амбициозната подготовка. Но ходът на събитията не оправдава очакванията.
През есента на 1598 г. войските на Михаил Храбри отново минават Дунава. Това послужва като сигнал за избухване на дълго подготвяното въстание. Негов център става Търново. Някакъв мним потомък на Шишмановци е провъзгласен за цар под името Шишман ІІІ. В Търново се събират около 12 000 души. Но властта реагира бързо и бунтът е потушен още в неговия център. Откъслечни сведения говорят за по-значителен обхват на борбата: тогава е убит охридският архиепископ Варлаам, а австрийски пътешественици виждат трупове и отсечени глави на българи в Софийско и в Ниш. Значи борба е имало и в други райони на страната. След погрома много българи, начело с Тодор Балина и Дионисий Рали, търсят спасение в земите на север от р. Дунав.


Второ Търновско въстание
(1686)

Информация за Второто Търновско въстание се съдържа само в една руска семейна хроника. Подготовката и организацията му е свързана с дейността на московския патриарх Йоаким. Целите му са да се постигне обединение на балканските християни под върховенството на Московската патриаршия. Главен организатор на въстанието е Ростислав Стратимирович, българин, изтъкващ се за потомък на Иван Срацимир. Той приема титлата “български княз”. В Москва Ростислав Стратимирович се среща с патриарха. През пролетта на 1686 г. се връща в България, заедно с племенника на патриарх Йоаким – Савелий Дубровски, за да организират бунта. Негов център отново става старопрестолният Търнов. Поради предателство обаче турците узнават за готвения бунт и арестуват много от неговите организатори. И все пак около града се събира армия от близо 4000 души. Тя води тежки боеве в Габровския Балкан, придвижвайки се на запад по билото на планината. Ростислав Стратимирович е тежко ранен и отведен в Рилския манастир, където монасите го лекуват продължително време. След изцеряването му той и Савелий Дубровски успяват да се доберат до Русия.


Чипровско въстание
(1688)

През 1688 г. австрийски войски достигат до Белград и го обсаждат. Появата на австрийците на Балканите създава напрежение в западните български земи. В австрийската армия се включват два български отряда., водени от чипровчаните Богдан Маринов и Георги Пеячевич. По същото време жителите на Чипровци, Железна, Копиловци и Клисура се вдигат на бунт. Така започва Чипровското въстание. Цялостната подготовка поемат в ръцете си Петър Парчевич и Филип Станиславов. Организирани са бойни отряди , начело с братята Иван и Михаил Станиславови, Лука Андренин и др. Въстаниците се събират на лагер при Кутловица (Монтана), където пристигат и двата отряда, сражаващи се заедно с австрийците. Помощ от австрийска страна обаче не идва, а разбунтувалите се българи са нападнати от силни турски военни части и от войската на унгарския граф и васал Имре Тьокьоли. Въстаническите отряди са разбити, а Чипровци и всички околни села – опожарени. Жестокостите на турците надминават всички граници. Въстаналият район е почти обезлюден. Хиляди българи са изклани, а десетки хиляди емигрират в Влашко и Трансилвания. Именно те поставят началото на българската колония в Банат. Нейни потомци и днес живеят в Румъния и вече три столетия пазят българския си език, обичаи и бит.


Въстание на Карпош
(1689)

Когато австрийските войски се спускат на юг, в македонските земи, българите от много райони отново надигат глави. От Пазарджишко на запад се придвижва Страхил войвода, за да се сражава при Ниш и Кюстендил. През 1689 г. селското население от югозападните земи се обединява под водачеството на войводата Карпош. С около 5000 бойци той превзема Крива паланка и Куманово, изгонва турците и посреща австрийските войски в Прищина. Тук той е провъзгласен за “крал” на българите. Наскоро след това въстаниците освобождават Скопие. Когато австрийците напускат този край, Карпош продължава борбата. Срещу него е изпратена 18 000 войска. Турците разбиват армията му, пленяват го и го екзекутират в Скопие. Така приключва третото голямо въстание от това време.


Велчова завера
(1835)


След Руско-турската война от 1828-1829 г., в която участват много български доброволчески отряди, Георги Мамарчев е назначен от русите за комендант на Силистра, който пост му позволява да стане инициатор на съзаклятие, черпещо вдъхновение от гръцката Филики етерия. Едно добре подготвено въстание, според Мамарчев, ще доведе до нова руско-турска война и освобождение на България, както показва опита на Сърбия и Гърция. В сдружение с видния търновски търговец Велчо Атанасов – Джамджията той започва да подготвя тайната организация, призвана да осъществи въстанието. В съзаклятиеот се включват още Никола Гайтанджията от Търново, майстор Димитър Софиялията, хаджи Юрдан Брадата от Елена, отец Сергий от Плачковския манастир и др. В обсега на заверата попадат районите на Горна Оряховица, Трявна, Елена, Дряново, Габрово. Главно средище на организаторите и ръководителите става Плачковския манастир. Целта на съзаклятието е възстановяването на българската държава чрез едно общо въстание, което да предизвика намесата на Русия. По-заможните търговци и занаятчии трябвало да се погрижат за набавянето на така необходимото оръжие. Майстори почват да леят куршуми, ножари правят щикове за пушките, кожари – калпаци, а златари – кръстчета за калпаците, които ще носят бунтовниците. Майстор Димитър Софиялията се подготвя да тръгне за Варна с 2000 въстаници, преоблечени като строителни работници, които уж трябвало да възстановят порутените стени на Варненската крепост. Именно там се предвиждало да бъде обявено въстанието. След това щели да бъдат завардени старопланинските проходи, за да се попречи на придвижването на турски войски в Северна България. В разгара на подготовката обаче еленски чорбаджия издава заверата. Всички видни ръководители са арестувани и набързо осъдени. В. Атанасов – Джамджията, Д. Софиялията, Н. Гайтанджията и други са обесени в Търново. Г. Мамарчев като руски поданик е пратен на заточение на о. Самос, където и умира. Така приключва първият опит за самостоятелно въстание в нашите земи.


Нишко въстание
(1841)

То е свързано с настроенията сред българското общество от Гюлханския хатишериф (1839 г.), който обещава изравняването на християни и мюсюлмани по права в империята, както и с опита на гърците да си присъединят Епир и Тесалия и избухналото през 1841 г. Критско въстание. Всичко това отново усилва напрежението в съседните на Сърбия български земи, където новостите идват бързо със сръбско съдействие. Поучени от предишните неорганизирани и стихийни надигания, този път организаторите започват подготовката на бунта още през 1839 г. Замисълът е включвал едновременно надигане в Западна България, Босна и Херцеговина и Албания. Целта е отхвърляне на османското владичество, което би довело до присъединяването на тези страни към Сърбия. Въстанието започва на 6 април 1841 г., когато банда въоръжени мюсюлмани се отдават на безчинства в с. Каменица, Нишко. Жителите, подкрепени от околните села, се вдигат на борба под водачеството на местния първенец Милое Йованович. Сформират се още няколко въоръжени отряда. Въстаниците се насочват към Ниш. Независимо, че са по-многобройни и този път те са зле въоръжени и не успяват да обединят силите си. Местната турска власт, подпомогната от албански доброволци, потушава бунта с особена жестокост. Ограбени и опожарени са около 250 села, няколко хиляди са избити и изчезналите, много жени и деца са продадени в робство.
Нишкото въстание получава силен отзвук в Западна Европа. За него пишат много пътешественици, както и българи като Александър Екзарх и княз Стефан Богориди.



Димитракиева буна
(1856)

През 1856 г., вследствие на издадения Хатихумаюн, в Северозападна България се организира въстание. Организатори са Димитър Петрович, Иван Кулин, Манчо Кръстев и др. Въстанизите са слабовъоръжени. Неподкерепени от никого, въстаниците са разгромени. Димитър Петрович, Иван Кулин и някои други успяват да избягат в Сърбия.


Въстание на капитан Никола
(1856)

През лятото на 1856 г. е направен опит за въстание в Търновско. Той е организиран от Никола Филиповски, шивач в Търново, който установява връзка с редица интелигенти, като учителя Кънчо Кесариев в Търново, Никола Михайовски в Елена, П.Р. Славейков и др. След обявяването на бунта дядо Никола се установява в Лясковския мянястир, където трябвало да се съберат 200 въстаници, но дошли само 13. Оттук с четниците си той се отправя към Стара планина и достига Габровския манастир. Издаден от чорбаджиите, дядо Никола е заловен и убит, а съмишлениците му се разбягват. Интересно е, че около това незначително въстание се вдига твърде голям шум в чужбина.


Първа българска легия
(1862 )

В изпълнение на своя втори план през 1862 г. Георги Раковски създава в Белград Първата българска легия – въоръженият отряд, който трябва да вдигне българите на борба. Сред събралите се над 600 души има известни хайдушки войводи и бъдещи революционери, като Ильо Марков, Иван Кулин, Стефан Караджа, Васил Левски и др. На 15 юни 1862 г. легията участва в превземането на Белградската крепост, където легионерите се отличават със своето мъжество и себеотрицание. Но скоро сръбско-турският конфликт е изгладен и сръбските власти разпускат неудобната легия. Разочарованият Раковски обаче не изоставя единодействието си с сърбите. По препоръка на Михаил Обренович през пролетта на 1863 г. той посещава Атина и Черна гора, мъчейки се да организира общобалкански съюз срещу турците. Навсякъде обаче Раковски се сблъсква с балканския шовишзъм.


Втора българска легия
(1867 – 1868)

Тя е създадена с помощта на Сърбия, но този път под руски патронаж. Легията трябва да обслужва проекта за сръбско-българска държава. Бързо променилото се положение се оказва и този път фатално за Легията. Тя е разтурена от сърбите през април 1868 г.



===============================


И това не са всички организирани въстания по българските земи против турците. Българите горещо и дейно взимат участие във военните кампании на трети страни срещу султана, с надежда да освободят по-скоро поробените си братя. Безброй са водачите на чети из планините за тези пет века. За останалите военни действия срещу Турция обаче нямаме достатъчно информация.

Сега, Броднико, разбирам огорчението ти. Като малък са ти набивали в главата небивалици за големи въстания и героична борба срещу турците, после обаче си започнал да четеш по-сериозна история и си разбрал, че повечето ни освободителни действия са били подпомогнати от малцина, и това скапва мнението ти за българския народ.

И с мен се случи същото наскоро, вярвай.
Безкрайно трудно е да съм националист в България. Безкрайно трудно е да обичам народ, който всеки ден ме кара да го мразя.

Но разбери, човеко, положението тогава. Тъжните картини на немощната ни емиграция, готвеща се за революция, са напълно реалистични - точно така изглежда подготвянето на една революция извън митологията на филмите и книгите. Като опознаеш ситуацията, която е царяла в България в периода на турската власт, ще разбереш, че просто не можеш да очакваш нещо по-мащабно от това, което българите са направили тогава. Няма откъде, няма откъде из тия необразовани селяни да се извадят 120 000 души войници, примерно, та да ги хвърлим в истинска война срещу Турция.


Несериозно е у нас да се търси антропологична, славянска, биологична или друг вид непълноценност. Разликата между българи, сърби и гърци все пак е историческа въпреки сходната им съдба.
При падането си под робство гърците, носители на по-мощната византийска култура, не са загубили всичко. Останала им е Цариградската патриаршия, която би трябвало да закриля всички християни в османската империя, но всъщност поддържа гръцкия народностен дух - език, писменост, училища... Оцелели аристократични родове и гърци на турска служба. Гърците нямат прекъсвания в развитието на духовната си култура, а само спадове и подеми.
Сърбите поради стечение на обстоятелствата (например по-голяма отдалеченост от Цариград), запазват почти непокътнати общините си. Турските заселници в сръбските земи са незначително малко като процент от общото население. Православната сръбски говореща Черна гора въобще не попада под робство и е огнище на съпротива по време на цялото турско владичество на балканите. Запазвайки някаква форма на (общинска) организираност, сърбите непрекъснато се бунтуват и въстават при всяко по-значително притеснение от страна на властите. Освен това през дълъг период от време „свободно” сръбско население живее под австрийско владичество.
С падането си под робство българите загубват почти изведнъж всичко: Патриаршията е ликвидирана (Патриарх Евтимий е заточен), по-голямата част от елита е избита (само в Търново са изклани 110 първенци), избегналите смъртта Шишмановци и представители на други знатни родове се спасяват в Унгария; книжовниците, останали живи (Киприан, Григорий Цамблак...), емигрират на север, градовете и манастирите са опустошени, книгите са изгорени... Българският народ е обезглавен изведнъж и е превърнат в стадо без пастири. Тъй като нашите земи са най-богатите в империята, турските нашественици се заселват в най-плодо¬родните области, а българите са изтласкани към планини¬те и това е икономическа катастрофа. Българският народ навлиза в критичен период на оцеляване и са му нужни няколко века, за да се съвземе от нанесения му удар.
През първите векове на робството българско общество не съществува, поне в по-голямата част от страната. Всеки се спасява поединично и може да разчита само на помощта на рода си. Това „предстадно” битие е причина за толкова много доноси и предателства - предателят не се чувства виновен, защото предаденият не му е никакъв и няма общество, което да го осъди и накаже за поведението му. Днес подобно поведение на клевети и доноси може да се наблюдава в някои затворени колежи-пансиони, където всепроникващият контрол на възпитателите не позволява възникване на ученическо „общество”.
(...)
Поради близостта на Цариград и компактните маси турско население из българските земи, а също поради факторите, изтъкнати по-горе, капиталистическите преобразувания закъсняват, а класическа буржоазна революция въобще не се извършва. Именно буржоазната революция и последиците от нея създават граждани, стимулират развитието (осъзнаването) на личността и карат хората „да пораснат”. По правило буржоазните революции са кървави и продължителни, жертвите са многобройни и народите, заплатили тази висока цена за придобиване на свободата и правата си, не са съгласни да се лишат от тях заради едно шоколадче, получено сега.
На Балканите буржоазните революции се сливат с национално-освободителните движения. Нашите съседи, изпреварили ни в общественото си развитие, непрекъснато се разтърсват от бунтове, а българите още не са готови за това, те имат само хайдушки чети. В Сърбия и Гърция въстават цели области и даже целият народ, с десетки хиляди въстаници, а списъкът на всички български революционери (включително четниците на Христо Ботев и Хаджи Димитър) и просветители не би събрал и хиляда души (в априлското въстание участват около две хиляди души в продължение на две седмици). Жертвите, дадени от сърби и гърци, са огромни - само на остров Хиос са изклани сто хиляди гърци, а в Мисолунги - двеста хиляди. Как тогава тези народи да не ценят свободата си и правата си, заплатени с толкова много кръв, а не получени почти даром! В крайна сметка и сърби, и гърци се освобождават от турско робство сами. Как тогава да нямат самочувствието на нации-победителки и хората да не държат на принадлежността си към своите нации! Понеже нации и граждани се създават във и след буржоазни революции и за това се плаща висока цена. Такава цена не може да бъде заплатена от деца и победителите се чувстват зрели хора, разчитащи на себе си.

(Георги Андреев, "България или Мафията 2")

Та сега виждаш, Броднико, как картината започва да се допълва. Да, в сравнение с патриотичните представи, които ни рисуваха в главите като бяхме малки, Априлското въстание изглежда жалко. Жалко, наистина! Но когато виждаш как безмилостно осакатен, обезглавен, разпокъсан, унищожен е българският народ (българското общество), не вярвам да очакваш от него нещо повече. България е в сърцето на Империята, тя понася най-жестоките удари на турската власт - и нямам предвид във военно отношение.

Факт е обаче, че през 19 век българите започват да се събуждат - дали под влияние на запада или не, няма да коментираме сега. Един се осмелява да запише историята на българските царе максимално истинно при наличните данни, друг подготвя въстание и бива заловен, трети организира малък военен отряд, четвърти успява да надмине и него... Било е въпрос на време, приятелю. Било е въпрос на време да последваме съдбата на сърби и гърци, и на свой ред да се освободим от тиранията. Защото, съгласи се, България не може да се бори за свобода, докато земите навсякъде край нея все още са турски провинции. Турция трябва да отслабне, да загуби граничните си територии, така че България сама да стане гранична територия, и тогава да се бори за самостоятелност.

И това се случва, наистина!

Било е само въпрос на време.

Уви, тогава се намесват "братушките".

В света съществуват „сбъркани” народи, които все не успяват да излязат от задънената улица, в която са подпаднали. Това са народите на Черна Африка, Австралия и Океания, индианците от двете Америки и някои азиатци. Тези народи не са съставени от дефектни хора. Нещастието им е в това, че нормалното историческо развитие е прекъснато отвън, чрез намесата на външни сили. Колониалната експанзия на европейските страни ги е заставила да прескочат исторически етапи в развитието си, и те, вече свободни, плащат за това. Намесата отвън насилствено е променила ценностната им система, културните традиции и начина на живот, лишила ги е от управленски традиции и кадри, които се формират постепенно, а също от възможността сами да извършат своите буржоазни революции, когато се създадат необходимите условия. Страни с древна култура като Индия и Китай, опирайки се на хилядолетните си културни традиции, по-бързо се справят с нанесения им удар. За други (негрите и индианците) ударът се оказва фатален.
(...)
Турските завоеватели напълно са разрушили българското общество, а когато етносът ни се съвзема от удара и тръгва към своето освобождение и своята революция, процесът е прекъснат отвън - Русия освобождава България от турско робство. Това е стечение на исторически обстоятелства, за които Русия няма вина пред българите. В новоосвободеното княжество неколцината духовни водачи на народа са погълнати от случайни хора, оказали се в състава на управляващия „елит” - хора, мислещи в мащабите на своята търговийка и бистренето на политиката в кафенетата. Една революционна селекция не би поставила тези хора начело на Властта.
(...)
Основното тук е, че българите получават независимостта си като подарък, без да заплатят нужната цена. Такива подаръци се правят на децата за примерно поведение. На подаръка не се търсят кусури и българите още оттогава добиват навика да не търсят сметка на управниците си за поведението им.
(Георги Андреев, пак там)

И последствията от руско-турската война не се изчерпват само с това. Русия поставя свои офицери начело на войската ни с явната претенция да я контролира и да я превърне в балкански клон на руската армия. Русия има претенции да избира царете на България, да се меси във вътрешната и външната ни политика, да решава въпросите със съединението и независимостта ни. Буквално. Ако се поразровя, сигурно ще изнамеря дори колко точно тона злато сме им пратили. "Освобождението" полека започва да се превръща просто в смяна на господаря.

А ако заговорим вече за събития по-напред във времето, за края на Втората световна война и за това как настъплението на Червената армия хвърли България в една зависимост и ново робство, далеч по-страшно от турското, няма как да не стисна юмрук и да не възкликна:

Аман!

Аман от тия братушки!

No, аре моля те не се прави на идиот, ок ? Не си толкова тъп, че да не разбереш кво съм написал. Руснаците не са ни спасили, защото обичат България и българите, дееба колко е трудно да се досети човек.

Ako mozes da mi kazes kakva polza sa imali ot tova da dadat hilqdi zertvi?Dobre obqsni za kakvo sa ni spasili za diamantenite mini v Rodopite ili za zlatnite zalezi na Musala?

Или за да сме им сателит до Босфора? Тъп ли си бе?! О.о Яко трудно е да се сетиш...

Честно само много прост човек ще подкрепи Русия.

Със Грузия е следният проблема ще го префационирам към наши територии за да схванете.

Кърджалийско което е пълно със турци мюсюлмани и т.н иска да се отдели от България и да си направи собствена държава. Българското правителство изпраща сили на реда в лице на армията да вътвори ред. При което Турция ни влиза буквално ще ме извините за израза "анално" и изтъква ,че е тук да защитава своите граждани.

изобщо имате ли връзка със главният си мозък не ми е ясно.


И не не ми се спори с дебили, това е по скоро изявление а не повод за тъп спор с някой.

Ох тъпо е твърдението ти.Аз по късно след като ви чуя вицовете ще ви кажя защо сме били освободени

Абсолютно съм съгласен с дадения пример. За мен това е Косовото на Грузия, и все пак сърбите не бяха (или все още нямаха шанса) да избият толкова албанското население там колкото грузинците в Осетия.
Гадно е, че години наред Грузия е болка в гъза на Русия. Е, крайно време беше.

А и Вермик, тъпанарче, не си въобразявай, че руснаците са ни освободили ей така. Всеки си има мотиви, всеки има цели...

Естествено че руснаците са ни освободили защото сме били на пътя за Истанбул. Това променя ли факта че са го направили ? Ако зависеше от Австро-Унгария, Великобритания и САЩ щяхме да сме си османци до 1922, след това турци. Освен ако не бяха намерили нефт у нас, тогава братята американци със сигурност щяха да ни спасят.

Айде, заплю Вермик като нечовешко същество.

С първата част на своето изказване ти дефакто даде право на Турция да си завладее Родопите защото са заселени с хора от техния народ, тяхната религия и т.н. И пак ще кажа разликите между Русия и САЩ са очевидни и те не са в полза на първата. Както казах вече с морал от преди един век, руснаците нападат съседна държава с цел териториално разширение като основна стратегическа цел са газопроводите. Тази акция на руската армия, както стана ясно е планирана и потготвяна отдавна. В чисто военно отношение руснаците и тук както в много други случай действат отново с морал отпреди един век не щадейки цивилното население.

Ако си говорим за следвоенен Ирак, държа да се прави разграничение между щетите нанесени от американската армия по време на двуседмичната операция за сваляне на диктатора Саддам Хюсейн и щетите нанесени от терористите след това. По принцип планът на американците за Ирак е добър стига да успеят да го осъществят. Тогава Ирак ще бъде благоденстваща страна от типа на Кувейт. Друг е въпросът, че има сили противодействащи на това.

И накрая понеже ми говориш че Русия воювала за собствения си народ, а САЩ не, ще ти кажа че тук си в най-голяма грешка. Русия принася в жертва стотици млади момчета (наборни военнослужещи) в безмислените си конфликти като този в Чечения и Грузия. Руският народ не печели нищо от това. Самият народ не е свободен нито е икономически напреднал, като американския и много хора в Русия мислят като мен (така наречената опозиция, която бива арестувана и бита по митинги). В Америка има огромно количество руски емигранти, а не обратното.
Дори да приемем че САЩ водят войната в Ирак за петрол, то това очевидно е в полза на американският народ, тъй като и в момента бензина в САЩ е по-евтин от този в Европа. Американците имат най-висок стандарт на живот от десетилетия насам. Очевидно е, че Америка се грижи за гражданите си, докато за руските управници народът е ресурс, който може да бъде пожертван в определени случай.
С две думи, ако приемем, че първо и най-важно задължение на всяка държава е да се грижи за гражданите си то Америка изпълнява това свое задължение на 100% докато при руснаците моща на държавата е за сметка на народа.