Der Meister ако искаш смени заглавието на темата с Mass Effect - дискусия. Мисля, че ще се заформи добре с оглед на качеството на играта.
Проблема ти се оправя с най-новият крак на виталити/reloaded, но мисля че ти вече си оправил нещата. Ако не, просто дл на крака, копи/пейст и си готов, нищо не се губи - всичко си става наред. Даже и бъга с overheat-ването на оръжията е оправен.
Някой има ли идея как играта може безпроблемно да се подкара на Виста?
Относно самата игра, моите впечатления са следните:
Мисля, че Bioware надминаха себе си, достоен наследник на Котор. Атмосферата е наистина невероятна, най-малкото обладаваща. За графиката, мимиките, реакциите им, озвучаването на героите и музиката просто има две думи - наистина добре, качествено направени. В това отношение играта е ненадмината според мен. Интелекта на съотборниците е също доста добър - втората игра след Republic Commando, където наистина мога да се фокусирам върху моят герой а не нон-стоп да давам команди, кой какво да прави и нон стоп да гледам къде са и какво правят. В началото докато свикна реагираха доста по адекватно от мен. Вражеските единици въпреки, че основно се осланят на бройката също се прикриват, приклякат, използват щитове, мятат гранати и се възползват от околната среда. Останах доволен и в това отношение.
Историята е увлекателна - въпреки, че е доста клише АI vs organics предлага няколко повратни точки, които допринасят определено за разнообразието и поддържането на интереса. И тук останах доволен.
Като цяло играта не те пуска до самият и край.
Но, винаги има но:
Въпреки големият брой локации, които можеш да посетиш се надявах на повече settlements, както в Котор. В цялата игра мисля, че са три - Citadel, Noveria, Ferros и това е май. Останалото е все планети с малко или никакво население. Очаквах повече градове и тн. както в Котор.
Персонажите - тук най-вече ми липсваше Котор. Лично за мен, отношенията между самите персонажи и персонажите и главният герой липсваше. И то яко. За разлика от Котор, тук не изпитвах никаква привързаност, към който и да е освен да кажем Кейдън и може би респект към Гарус. Ашли не само физически ме отблъскваше но и ме дразнеше ту с неоправдания си расизъм срещу извънземните от отбора, ту с религиозния си фанатизъм/тук-таме цитиране на поезия. Блях. Съответно избора ми по нататък по отношение кой да жертвам беше повече от ясен. Не се двуомих дори за секунда (а и играех с жена, тоест свалях Кейдън), че ще я жертвам. Рекс за мен беше орязана и не толкова забавна версия на HK-47 oт Котор. Куорианката инжинер забравих, че е част от отбора след 5 мин от както се джойна. Лиара беше адски скучна. Общо взето както казах по горе Гарус и Кейдън бяха може би единствените персонажи към които горе-долу се привързах по някакъв начин. Джоукър беше пич, но за съжаление, той само пуска фрази от време на време. Относно расите докрая на играта не можаха да разбият за мен впечатлението, че турианците са просто Елитите от Хейло в нова кожа.
Сарен рулира, както сами виждате от новият ми ник и аватар. Единственият наистина запомнящ се персонаж от цялата игра.
Относно предмети, артефакти всичко е точно. Доволно количество брони, снайпери, плазмени пушки, разнообразни оръжия и така. Няма какво лошо да кажа тук. Добро впечатление ми направи, че в зависимост от амунициите гадовете умират по различен начин - стопяват се, горят, кръв тече от дупките при нормални амуниции а те се гърчат и тн. Има си меле при близък бой, задаване на команди, лесен инвентар и нещата бързо се схващат без да е прекалено просто и безинтересно.
Не ми хареса това, че за разлика от Котор, реално няма никакво значение дали си Paragon или Renegade, нито това влияе по някакъв начин на екипа ти или поне аз не съм видял такова. Това ако изключим края разбира се. Поне някакви коментари да подхърляха, дори на това щях да съм доволен. Иначе на моменти наистина беше приятно да разстрелям невинна асарианка от упор или да бъда ruthless в разнообразни ситуации, в това отношение е надминато Котор, тук вече има "физическо" отношение в диалога, удряне, разстрел, душене и тн.
Не ми хареса и това, че персонажите са стационарни, няма избор между различни персонажи, очаквах да можеш да жертваш повечко персонажи, да ги избиваш и тн. Освен Кайдън/Ашли, убеждаването/убийството на Рекс, друго няма или поне аз не съм видял.
Края ми се стори добър, отворен подканващ ни да чакаме втората част, и все пак ми се сториха бедни двата края, в сравнение с трите края на Котор 1. Особено се разочаровах, на сценката с тъжната музика, където очакваш някой да е умрял и оп всички са наред. И понеже бях взел точно любимите си персонажи Кайдън и Гарус се надявах адски много някой да е умрял и да има лош край за него - защото това искам от як персонаж, да те кефи цяла игра и накрая да умре славно или да се жертва. Айде Шефърд беше ясно, че ще те оцелее за да има секуел ама другите? Можеха айде да не ги убиват ами да "изчезнат" уж за да се появят във втората игра, както ще стане със Сев от Republic Commando ако някога има втора част. Въпреки, теоретичния човешки деспотизъм в единият случай, се надявах на наистина evil край.
Гаврите с council-а са забавни но наистина се надявах собственоръчно да им пратя куршум в тъпите, смотани, бавно загряващи кратуни. Както и в човешкият посланник.
И все пак това е мое лично мнение, лични наблюдения. Прекалено голям фен съм на Котор и доста критично виждане имах към тази игра
И все пак за мен тя е достоен наследник на Котор, наистина прекрасна игрица, наистина добра работа на Bioware. Ще се чака двойката с нетърпение.
Te тва е от мен. Браво ако ми прочетете целият пост, ще се радвам да направим някаква дискусия отностно игрицата, ако имате нужда от помощ също питайте.
мисля да я преиграя, да пробвам да натаковам Лиара тоя път.
от BioWare или добро, или нищо... отначало ми се стори малко разнообразна но после набързо се закачих, поне още веднъж ще се преиграе, най-малко за сценката заради която са я забранили в Сингапур 
