От сега нататък ще пускам по 1 стихотворение на всеки няколко дни. Имам вече няколко написани но няма да ги пускам всичките наведнъж

Всякакви коментари/критики са добре дошли.

Само да ви кажа че си пиша както си искам, не по някакви правила. Ако не ви харесва как пиша/какво пиша просто не го четете



Първо стихотворение:


Когато някои неща не разбираш
когато заради глупости се нервираш
когато без надежда се прибираш
и каквото и да правиш не я намираш
Когато не знаеш какво да правиш,
ежедневието си мразиш
и все на едно място газиш,
времето се опитваш да забавиш
и проблемите си да забравиш...
Тогава осъзнаваш колко си жалък ти
и колко са замрели твоите мечти...

Но нещата не са толкова зле
дори и рядко да се чувстваш добре
стига си се подлагал на такова унижение,
време ти е да стигнеш до прозрение.
Да подложиш душата си на лечение
и да забравиш за ненужното вълнение.
Време ти е очите широко да отвориш
и с природата да поговориш.
Време ти е да направиш нещо ново
а не да чакаш на готово.
Време ти е да се усмихнеш
и в тайните на живота да вникнеш.
Време ти е миналото да забравиш,
спомените в него да оставиш
и към бъдещето да се отправиш.



Второ стихотворение:


Поглеждам наляво
Поглеждам надясно
Всичко около мен е в бяло
Виждам смъртта доста ясно
Живее ли ми се, запитах се аз
И дори и да не го казах на глас
Тя ме разбра и ми махна с ръка
И изведнъж изчезна цялата светлина
Попаднах в царствтото на мрака
Настъпи нежна тишина
Усетих как плаче моята душа
Но за какво ли плаче
В реалния свят бях просто едно сираче
Бях от всички подиграван
Само с убиди нараняван
С тежки погледи замерван
И за всички неразбран
Признавам си че много боли
Да нямаш никакви приятели
Да нямаш дори родители
Да няма кой над теб да се смили
Някой който да не ти говори само лъжи
И доброто да ти мисли...
Струваше ли си така да живея?
Що е то радостта не можех да проумея
Дори ведъж и аз да се посмея
Но не...вместо това всеки ден сълзи да лея...


През целия ми живот никой не ме искаше
Всеки дори с поглед до стената ме притискаше
Явно на този свят трябва да си „нормален”
Да си едновременно мил и нахален...
Никой не ме искаше...освен ТЯ
Това момиче... свободна като пойно птиче
Това приказно създание
Единствено тя да живея ми даваше желание
Тя беше всичко за мен
Любувах й се всеки божи ден
Живота наистина беше приказен
Аз винаги и бях верен, и тя на мен
Аз я обичах и тя мен
За първи път осъзнах що е то да си влюбен
Що е то да се чувстваш свободен...

Улисах се в размисли
Не знам колко секунди са изминали
Но ми се сториха като векове
На товя място няма време
Никой не бърза за никъде
То тук няма и места
Всичко е обгърнато от тъмнина
Страх ме е, но това е нормално
Живота наистина е кратък...
Истина е, дори и да звучи банално

От скоро съм мъртъв а вече
Тъгата към дома ме влече
Но никога няма да го видя повече
Липсва ми онова вълнено елече
Баба ми го беше ушила
Дори и да не беше много мила
Тайната ми тя бе разкрила
А каква беше тя?
Ами... имах си една мечта
Тя беше доста простичка
И доста наивна
Но ме поддържаше жив тя
Аз исках просто и единствено
Да се радвам че съм жив
Да осъзная колко живота е красив
Да се радвам на вятъра в косите си
Слънцето да гали с лъчи очите ми
Да усетя топлия дъжд падащ от небето
Да се усмихна на морето
Да отида където ме отведе сърцето
Безгрижно да тичам на полето
Да изкача всяка планина
Колкото и да е висока тя
Океани и морета да преплувам
На пейзажите да се любувам
Всеки ден с нови хора да общувам
На времето да не робувам
За нови знания всеки ден да жадувам
С болезнените спомени да се сбогувам
Но това...така и не стана
Тази мечта в мен си остана
И ТЯ ме изостави, набързо ме забрави.
Кажи ми, струваше ли си да живея?
Да видя отговора ти не смея
Аз с миналото си се гордея
Но какво става с мен
Започвам да се чувствам все по-изморен
Очите ми се затвярят...аз си отивам...
Искаше ми се поне да...



Трето стихотворение:


Случвало ли ти се е
Да не ти се живее
Погледът ти безцелно да се рее
Да имаш енергията и мотивацията
Но да нямаш кураж за реализацията
Случвало ли ти се е
От нищото да ти се реве
Да го правиш с часове
И никой да не разбере
Няма кой да те чуе, кой да те утеши
Родителите ти да не познаваш добре
От теб да не се интересуват те
За тях си просто едно глупаво дете
Което само трябва да расте
Ако може без много много да яде
Изолиран в твоята стая да седиш
На самотата да се чудиш
И когато през нощта се пробудиш
Излизаш да тичаш на стадиона
Никой не може да те спре
Никой не може да те разбере
Дори и да вали и да гърми
Не спираш да тичаш ти
Не спираш да тичаш дори и да няма къде
Тичаш на където погледът те отведе
Надъхан с добре познатата музика
НИЩО НЕ МОЖЕ ДА ТЕ СПРЕ
Дори и болката в краката
Дори и тъмнината
Дори и локвите по настилката
Не усещаш ни студ ни умора
Искаш само да се усамотиш
Настоящето да усмислиш
Проблемите ти да решиш
Зъзнанието ти да изчистиш
Гледаш небето изпълнено със звезди
Гледаш как луната срещу теб блести
И не спираш да тичаш ти
Не си знаеш лимита просто поради факта че
Всеки път тичаш докато организма ти сам не спре
Все повече и повече
С всеки път се увеличават минутите
Чувстваш се безгрижен...
Искаш времето да спреш
Никога повече да не се прибереш
Но няма къде другаде да отидеш
Никъде не си желан
Чувстваш се напълно сам
Но знаеш че искаш да си ТАМ
Там където на някой му пука за теб
Там където някой те чака
Някой те иска до себе си
Някой има нужда от теб
И този някой те чака...
Но няма да чака завинаги...

Случвало ли ти се е
Нещо в теб да те мотивира
Гневът в теб да не се побира
Душата ти покой не намира
Духът ти нажежда от нищото да съзира
Просто усещаш тази вътрешна сила
Незнайно от къде се е появила
Имаш да кажеш толкова много неща
Искаш да разкриеш своята душа
Искаш да обсъдиш твоята съдба
Но няма кой да те слуша
И дори като изпаднеш в беда
Като проблемите ти дойдат до гуша
Трябва някъде тази енергия да излееш
Ти го можеш, стига само да посмееш
Никой не може да ти каже как да живееш
Проблемите ти сам трябва да преодолееш
Семената на бъдещето сам да посееш
За това повярвай в себе си
На чудеса си способен разбери
Трябва само напред да гледаш ти
Да разбереш хубавите неща колко са прости
Те са различни за всеки
Но оковите на навиците не са леки
Спри да живееш механично
За една бодра душа това не е типично
Следвай емоциите ти изрично
Усмихвай се дори когато нищо не е комично
Мисля че най-голямото постижение на този свят прокълнат
Е да се смееш когато всички други плачат
И дори и да те гледат с презрение
Усмихвай си се и се радвай на твоето постижение
Може би един ден и те ще стигнат до прозрение...

Aaaaa, не се ли пише "проблемите СИ да забравиш"??
Иначе добре е написано, имаш усет към нещата мааа не виждам идеята каква е (освен ако не е имало такава).

Oправих го.

Спокойно, скоро като видиш и другите ще почнеш да разбираш каква е идеята. Дори и различна да е всеки път я има

Boring, so sorry. :/ Римата е малко като на прохождащ на рапър такава една... С нищо не грабва, направо си идва посредствено. Знам, че си го писал с повод и че едва ли ти е било весело, обаче това е истината, така го виждам аз. ^^

Няма проблеми. Както казах - всякаква критика е добре дошла. И да, наистина малко на рап избива на моменти, но не виждам нищо лошо в това.

ами като цяло се усеща, че имаш дар слово, обаче колкото и пъти да го чета, не мога до открия смисъл...битовизъм

Фенка съм на малко по-други автори, сиреч и на по-друг стил на писане. ;р

Кажете какво мислите и за второто

18+ автори? О, ама чакай, те са ти скучни...

Човек, не се напъвай, внимание са получили само тия, които знаят какво и защо говорят - на теб къв ти е случая?

@Автора, пич, разнообрази римата. Второто е дори по-кофти, съвсем си го избозил и има доста правописни грешки, писал си "убиди" и неща от сорта... :/

Проблема ми е, че 13 годишна пачавра се напъва да става част от обществото.

Я си скочете на ушите?

Прочетох първо коментарите и сега наистина и двете стихотворения ми бият на рап. Не съм фен на рапЕрството, трябва да знаеш.

Някак си не мога и да дам каквато и да било критика, понеже няма история, няма мисъл и няма цел, няма дори нормален край творбата ти (всъщност и двете). Ти можеш ли да коментираш случайни думи, които са наредени в някакъв ред? В този случай или ти харесва или не, а на мен не ми се понравиха.

Опитай да направиш песен с тях, може и да стане хит, казвам го сериозно.

И ми напомни на MD Beddah - В момент на прозение.

Да всички до някъде са прави за второто. Не си го завършил добре според мене,но това не е болка за умиране.
Има и други грешки и тем подобни но не им обърнах внимание. Но въпреки всичко това стихотворение "ме докосна" (мразя да използвам такива изрази за това го слагам в кавички). В първите куплети изключително точно си описал досегашния ми живот с малкото изключение, че момиче като описаното при мене нема ма ае. Поради тая проста причина ми хареса стихотворението, иначе послушай съветите на другите, може да ти е от полза.

Римуват се две думи, които имат идентично звучене след урадената сричка.

Пример:
Сричка - Пичка
И при двете думи ударението пада на "и", а след ударената гласна думите са идентични.
Още примери:
Сняг - Бряг
Пот - Компот
Вуцата - Пърцуцата

Запомни това правило - гледай ударената сричка!

Защото ти подбираш думи, които просто завършват с няколко еднакви букви. И очакваш те да имат рима. Но нямат.

Пример:
- Любувах й се всеки божи ден
Живота наистина беше приказен
В думата "приказен" ударението пада на "и". Тоест, тази дума се римува само с думи, които завършват на "-иказен". И римата ти се губи. За да я запазиш, можеш да използваш на втория ред думата "заслепен", която се римува с "ден".

Поработи върху това.



РИТЪМ, вярвам, знаеш какво е. Наблюдавай какъв брой срички използваш в един стих, както и къде падат ударенията, и спазвай този ритъм, който си си избрал. Иначе се получава мазало.

Забележи как поетът съчетава рима, ритъм и наративен текст в следната епично-лирична творба. Ритъмът, обърни внимание, тук не е съвършено спазен, но неточностите не бият на очи:

...Тълпата беснее, люшка се, вика,
в тела остарели енергия блика
и всеки се бори напред да застане -
вълната народна скоро да подхване,
вратите тежки с камък да халоса,
продажната върхушка да анатемоса.
Тия души смели, щом неправда видеха,
викнаха горди и града превзеха!
Вчера бяха ниски, днес се извисиха,
на народ поробен пътя осветиха,
в тоя ден единствен, в тоя славен час
към небето всинца извисиха глас
и слънцето по-ярко сякаш загрея.

Гениално, нали?

Стреми се да постигнеш нещо такова и някой ден дори да го надградиш!


Само такава градивна критика мога да дам. Ако тръгна да коментирам съдържанието, ще го приемеш като обида.

Прочетете много добре какво съм написал още в първия пост:



С това отговарям за римата!

А колкото до краят, над 10 човека вече са ми го казали още веднага след като го написах (преди горе-долу 2 седмици). Просто исках да има отворен край и малко да си поразмърдате въобръжението

И не мисля че избива на рап чак толкова...о

Прочетете много добре какво съм написал още в първия пост:



С това отговарям за римата!

А колкото до краят, над 10 човека вече са ми го казали още веднага след като го написах (преди горе-долу 2 седмици). Просто исках да има отворен край и малко да си поразмърдате въобръжението

И не мисля че избива на рап чак толкова...

Ама така не може.

Имам предвид, понякога някой гений разбива клишетата и създава нещо ново и оригинално. При теб обаче този момент липсва. :/

А между другото и аз искам като изляза в парка и задрънча на кухарката да ме слушат само хора, които ме харесват, и които ме хвалят, но няма как - човек трябва да преглъща и критиките. Аз лично не получавам критики де, говоря принципно.

Продължавай да опитваш, все някой трябва да поддържа искрата в тоя форум.

Не разбираш.

Ясно е че никога не можеш да угодиш на всеки. Винаги ще има хора които ще им харесва това което пиша и на които няма да им харесва. Това обаче което аз казвам е че няма да си променя стила на писане, тъй че ако не ви харесва просто не го четете, защото няма нужда да ми казвате как да използвам римите!

А и римата не е най-важната част от едно стихотворение, жалко за вас ако така мислите.



Не е до "преглъщане на критиките" а до това дали тези които не им харесва как "дрънчиш" ще дойдат да ти казват как да го правиш "правилно"

Пич, ти май взе да се обиждаш. Очакваше всички да ти харесат стихотворенията както са ти казали "олеле страхотни са" приятелите ти ли?

Искаше критика, не виждам нищо нападателно (не си казвал че е, просто отбелязвам) в постовете на Ледник, дори се опитва да ти помогне. Въпроса не е до рима. Еби римата. Говорим за РИ-ТЪМ. Както в песните и в танците, както и във всяко друго изкуство. Не можеш да мяташ безразборно крайници, или пък бийтове, в твоя случай - тактове.
Като казвам "не можеш" имам предвид - грозно е и няма да се хареса на никого с колкото и минимално развит естетически вкус.

Плюс това имаш добри попадения, на места звучи добре, после сменяш ритъма и убиваш читателя, трябва наново да подхваща четенето.

Не е до това какво искаш ти. Опира до това дали изобщо ще се хареса и оцени правилно.

Така че не виждам защо трябва да го взимаш насериозно.

Ледник, сори че ти пресичам обясненията


EDIT:


Между другото ако е казал, както ти каза, че иска критика и да му се помогне да стане по-добър - да, да ти казват как да го правиш "правилно" Е най-добрата критика. Ти какво разбираш под този термин? Бонбонче?

Не разбирате това което ви казвам или се правите на ударени?

Приемам всякаква критика като примерно дали еди какво си е било еди как си, но начина на писане каквото и да кажете няма да си го променя. Това го казах още в началото...

А и за какво да се убиждам? Аз ако се хващах на всички на мнението и то по форуми...

Ето и третото, погледнете първия пост