Защо няма отговора "Имах, но го изтрих"? Намирам писането на лични блогове за твърде шизофренично (монолог със себе си в писменна форма - ОК!), безсмислено (никой не го вълнуват личните ти проблеми, евентуално някой би разгледал блога ти да намери интересено клипче), лицемерно (не е нужно да казваш на приятелката ти чрез блога примерно, че нещо във връзката ви куца, а не и го кажеш лично). Да не говорим, че гугъл вече е задръстен с блогове за щяло и нещяло (преди си бях направил втори акаунт в free.bol.bg, за да кача една mp3-ка, и тогава някой виртуален оптимус-прайм ми каза, че "този интернет за нищо съм го нямал"
. Фактически, личен сайт и блог са две много близки неща и аз ги одобрявам, говоря, че са ми противни блоговете, които някои хора използват за психотерапия или и аз не знам какво.
Ся с носталгия си спомням вокса и райвълрито с райвълри 
