И умре ли?

Горо се върна с неговите кратки разкази ГАЗ!

Иван стана от локвата. Якето му бе подгизнало като гъба от магазин за 1 лев, сложена на улицата по време на порой в София. Мъжът се ядоса, и ритна с крак сухата паста. Тя попадна под гумата на минаваща кола и колата се блъсна в Иван.

Олеле!Най-тъжният край който бях чувал някога през живота си!

Дааааааа! Само че, поне вложи малко дебилизъм като при пиците и шайбите от колбас. Сега е леко безинтересно.

Породи дебилен смях в мене тва

Same.

Бе мани, искаме "Четвърти глупак"

Аа да не би да искате продължение на великата поредица за Медо

Всъщност гире, искаме ГИРО МЕКИЦАТА. Ама ти като прееба всичко с втория сезон. Сериозно, в началото беше тръгнал отлично, но бързата слава те погуби.

велико произведение беше Гиро Мекицата, жалко че немога да си припомня разказите за този славен персонаж, вече ги няма във форума изчезнали заедно с шедьоври като "за буца сирене" и поредицата за Медо

Ей ти го Гиро
Един глупак
Втори глупак
Пица
За буца сирене
Човек без работа...

А сега намери стария ми акаунт!

О, има още
Войната на телешопите
Продължението на пицата
Продължението с Медо
Края на Медо
Очакваме нови творения от матриарха на кратките разкази - Гиро

Е Медо е жив не му е дошъл края






"За буца сирене" rulz

Гиро Мекицата

Гиро мекицата бе брадясал 40 годишен келеш който живееше на тавана в една порутена сграда.Редовно ядеше халва от 20 стотинки или огризки от сандвичи,но най-щастлив беше ако попаднеше на рибена консерва.Веднъж той вървеше самотен по площад Славейков,когато видя захвърлена баничка със спанак на една пейка.Гиро помисли че това е шансът на живота му и се затича към вкусното блюдо.Посегна и сграбчи тестеното изделие и отръфа огромно парче мазна баница.Тъкмо сдъвкваше остатъка от спанака,когато дойде някакъв човек и видя Мекицата да хвърля омазнената хартийка.
-Стой!-извика човека
Гиро побягна препъвайки се във найлоновите връзки за кецовете от магазин за 1 лев и зави зад ъгъла. Келешът тъкмо мислеше че се е измъкнал когато чу виенето на полицейска кола.
-Стой на място,спри и ще бъдеш арестуван,не си създавай повече проблеми.
Гиро трябваше да действа незабавно,когато видя един бакшиш спрял на тротоара.Силите на Мекицата се бяха завърнали след като бе заситил стомаха си.Той отвори вратата на таксито и изхвърли хилавия човечец.Веднъж Гиро бе попаднал на книжка за оцветяване на коли и понаучил някой тънкости.Мъжът натисна газта и потегли със свистяща скорост.Гиро имаше чувството че ще отлети при скороста от 35 км/ч.Направи завой и тръгна по трамвайната линия и след няколко секунди се блъсна във возило от градския транспорт.Сърцето на Гиро биеше яростно точно както биеше,когато за коледа получи светещ ключодържател и захабена химикалка.След него вече бяха 3 полицейски коли.Мекицата сви в една малка уличка и хукна към саборетината в която живееше.
Гиро започна да преобръща множеството дъски в апартамента си.Най-накрая разгърна една черга навита като палачинка и от нея изпадна мухлясало парче козунак и шише с малко боза.Напъха и двете в джобовете на шлифера си и изтича до прозореца.Пред старата постройка се бяха барикадирали множество полицаи застанали зад 3те коли които преследваха келеша.На няколко метра от входа имаше кофа за боклук.Мекицата нямаше друг избор.Той скочи, разбивайки прозореца,право в кофата за боклук,която от своя страна тръгна надолу по стръмната улица.Дъжд от коршуми се лееше след Гиро,който можеше да сравни тези звуци само с гърмежа на една пиратка,която бяха запалили с Рони Кремвирша на нова година.След няколко метра кофата се разби в тухлена стена.Кицо изпълзя бързо и хукна към близкия парк.По пътя избута малчуган от колелото му и с един замах откърти званеца.Свирейки мелодия с новият си музикален иснтрумент,Келешът чуваше как хеликоптери кръжаха над дърветата.
Гиро бе преследван от хеликоптери и коли като по филма,който бе гледал веднъж.Реши,че трябва да намери Рони Кремвирша,който обикновено тършуваше за хартия по жълтите павета.Обстановката беше ужасна,по-лоша и от деня когато трябваше да яде кални шишарки.Няколко от въздушните машини постоянно съобщаваха нещо с високоговорители(като фунийки от вестник си мислеше келеша),около петнайсетина коли го гонеха по улиците а сигурно още толкова го преследваха в парка.Настъпи масова паника сред гражданите(„само ако можех да открадна няколко пръчки луканков салам”мислеше си Мекицата,но нямаше време за това).След 10 минути гонитба,мъжът се скри от погледа на преследвачите и видя Кремвирша в края на една уличка.
-Трябва ми нещото.-каза Гиро
-Не,забрави за пластмасовия компас!-отвърна Рони
-Не бе глупак,трябва ми онова нещо!
-Чакай малко.
Кремвирша ичезна и се върна след 1 минута носейки някакъв варел.
-Атомката...-Мекицата си каза на ум и хвана варела.
Гиро влачеше варела по малките улички на софия,както преди години влачеше щайги с буркани.Часът наближаваше 2 следобед.Трябваше да отиде до най-близката бензиностанция.Тъкмо стигна един стръмен път,когато зад келеша се чу глас.
-Стой на място!Аз съм Матю Машийнгънър,арестуван си.
Мекицата се сети за бутилката с боза.С крак бутна варела,надолу по улицата,а след това побягна след него,изливайки напитката след себе си.Матю се затърча след Гиро но се хлъзна в бозата и преби на асфалта.
Бензиностанцията вече се виждаше,а келеша неуморно дърпаше варела след себе си.В голямата навалица той намери запалка и я прибра в джоба си,където държеше звънеца от колело и обелка от шпек салам.След 2 минути Мекицата вече поливаше варела с бензин.Открадна и няколко пакета с фастъци,все пак бензиностанцията беше изоставена след масовата паника.След като се увери че варела едва ли не е подгизнал с бензин,Гиро се запъти към близкото барче,което изглежда имаше и подземен склад.Полицията го обграждаше отвсякаде.Гиро постави варела на няколко метра от входа на склада,взе запалката в едната ръка и званеца от колело в другата.Вече не можеше да бяга,колите пресичаха всички пътища а снайперисти от хеликоптерите дебнеха.
Келеша имаше план,точно както веднъж имаше план да обере бакалийницата.В очите му всичко започна да се дживи бавно.Келеша звънна с приспособлението за колело и го хвърли нагоре.В следващите няколко стотни армията която го беше обградила започна да стреля по предмета,давайки време на Гиро да тресне запалката в земята докато падаше в склада.Мекицата бе в тъмно помещение,като мазе за компоти,мислеше си той.Минаха няколко секунди и се чу взрив,небето почерня,келешът чуваше как машините се разбиват,хората биват отнесени от ударната вълна а сградите се срутваха.Мина 1 час в ядене на фастъци,когато Гиро реши че е безопасно да излезе.
Гледката беше потресаваща.Целия град бе разрушен,небето пълно с облаци,а дъждът ръмеше тихо.Мекицата бе разршил собствения си град,нямаше и помен от онова което беше преди няколко часа.Единственият му спомен от миналото беше парчето козунак.Гиро го извади от джоба си,погледна го и пак го прибра.Самотен,мъжът тръгна измежду развалините в града,докато дъждът ставаше все по силен...

Край

Aaa.. браво SkyDrifter, много ме накефи!! Пускай още.

Подозирам, че продължава да ги пише тея произведения като един вид лично отмъщение към тебе, заради онази тема, където му бяха засегнати белетристичните умения. ;Д

Всъщност..."творбата" на SkyDrifter е просто всички разказчета от по 5 реда в темата за Гиро, събрани в един голям Не че не ме разсмя пак де
Едит: Гиро, НА