От направените проучвания историците единодушно приемат тезата, че особените думи са названия на календарни дати. Това се доказва от една чисто математическа зависимост, открита от финландския учен Йожеф Микола, който забелязва в “Именника”, че когато е отбелязан срок на царуване, кратен на числата 12 и 60, срещу всеки владетел е отбелязан един и същ древнобългарски израз с този на неговия предшественик. Такъв е случаят при Авитохол и Ирник (срещу които стои думата диломътвиремъ) и при Коурт и Безмер (срещу които стои думата шегоръвечемъ). Това повторение се дължи на използваните по това време циклови календари и след изтичането на заложения в календара цикъл от 60 или 12 години се отбелязва повторение на дадената календарна година. От това откритие следва изводът, че прабългарите имат свой собствен календар. Тъй като 12 и 60 годишните циклови календари се делят на няколко разновидности, защото цяло разнообразие от народи ги използва (12 годишните циклови календари се делят на тюркски, монголски, персийски и др. а 60 годишните циклови календари се делят на китайски, тибетски, японски, корейски и др.), следва въпросът към коя разновидност циклови календар спада българският.
Разликата между 60 годишния и 12 годишния циклов календар се изразява в строежа на названията на годините. При първите имената на годините се състоят от първа част, име на животно и втора част, която е име на така наречените 5 първични стихии, които в китайския календар се известни като небесни клонове. Това са огън, земя, метал, вода и дърво. От своя страна петте клона се поделят на мъжки и женски подклон и в крайна сметка се образуват имената на 10 особени подклона, които се повтарят във вторите части на календарните години. За да се повтори някой от тези подклонове е нужно да изтече период не по-малък от 10 години, тъй като техния брой е 10. Оттук следва, че подклонът, който се е явил през първата година, ще се повтори отново единстено в 11та, 21та, 31та, 41та, 51та година; подклонът, който се е явил през втората година, ще се повтори в 12та, 22та, 32та, 42та, 52та година и т.н. По тези изводи е лесно да се установи към кои циклови календари спада прабългарският. Единственото необходимо условие е да се проследи през какъв период от време се повтаря втората част от имената на годините. Да разгледаме двата примера с думите АЛТОМ (АЛТЕМ) и ТВИРЕМ.
Алтом (Алтем) фигурира първо при Телец и второ – при Севар. Периодът, който е изтекъл между двете години, е равен на 39 години. Цикълът не е 60 годишен, защото ако беше такъв, би трябвало алтом (алтем) да се появи след 40 пълни години, т.е. на 41та година.
Твирем (в случаите, в които съпровожда различни, а не еднакви години). Думата присъства при Авитохол и Кормисош. Между тях се наброява период от 584 години, а не 580 години, както би следвало при 60 годишните циклови календари.
Тези примери показват, че вторите части в имената на календарните години не се повтарят така, както би трябвало да се повтарят при 60 годишните циклови календари. Изводът, който следва да направим е, прабългарският календар не спада към тази група. Тогава следва да се провери дали отговаря на 12 годишния циклов календар. За тази цел взимаме думата ДИЛОМ (преведена от историците като змия). Това е първата година, вписана в Именника. Нейното първо споменаване е през 153г. (годината на възкачване на Авитохол), а последното – годината на възкачване на Умор 765г. Разликата на двете числа е 612. То е кратно на 60, но и на 12 и е равно на 51 цикъла от по 12 години. Друг пример: ако от годината, която е написан Чаталарският надпис, 812г. извадим годината на възцаряването на Кормисош 737г. получаваме числото кратно на 12, 84, което е точно 7 цикъла от по 12 години.
Приведените примери доказват, че прабългарският календар спада към групата на 12 годишните циклови календари. По-късно към това откритие се добавят и следните изводи:
1. Особените изрази са термини от прабългарския календар и съдържат в себе си името на прабългарската циклова година и названието на месеца от тази година, изразено чрез пореден номер – първи, втори и т.н.
2. Прабългарският циклов календар по своята конструкция е сходен с японски, тюркски, памирски, кавказки и др.
Тези доказателства и изводи събуждат въпроса към коя точно разновидност на 12 годишните циклови календари спада прабългарският. С разрешаването на този въпрос се заемат много учени – азиатолози, тюрколози. Последните разпространяват версията, че прабългарският календар спада към тюркския. Тя обаче се оказва невярна, поради редицата несъответствия при изчисляване на годините на царуване на българските владетели по системата на тюркския календар. Приложената таблица онагледява тези разминавания.
Тъй като чрез тюркските календари не се получава резултат при тълкуването на Именника в математическо отношение и поради невъзможността значителна част от древнобългарските думи да се преведат поради липса на аналогични тюркски думи, се налага да се търси сходство с календарите на други източни народи.
Интересно е, че при прабългарския календар думата лет (липсва в първата таблица за улеснение) се поставя в предната част на календарните изрази. Същото явление присъства и при шумерите и асиро-вавилонците с тази разлика, че думата, която използват, е ЛУМУ. Тази косвена прилика между тези народи доказва, че прабългарския циклов календар идва от най-старите близкоизточни цивилизации.
Прабългарският циклов календар е в тясна връзка и с цивилизациите от района на Средния Изток. Те почитат 12 небесни съзвездия като богове – бог Гавиал (диво говедо), бог Заек, бог Козел, бог Крокодил, бог Лъв, бог Скорпион, бог Кон и др. Пред имената им задължително присъства епитетът Божествен, а начело на 12те бога стои Триглав козел – господарят на всички богове с образи на животни. Броят им е символ на дванадесетилетието, откъдето се заражда и идеята за 12 годишен циклов календар – в една отдалечена от нас епоха. Тази идея се дължи на вярата на древните, че всяка година има своя покровител в строго определено небесно съзвездие. Ето защо имената на прабългарските години носят названията не на обикновени животни, а на небесни съзвездия, следващи определен ред и една прастара астрономическа система.
Тази идея за съзвездия богове присъства и при саките, но в много по-ясен вид. Те обитават земите на изток от Хималаите, а по-късно завладяват Средна Азия, част от Източна Персия и Северна Индия. Техният календар се нарича Шака-Кала. В него всяка година се определя по дадена таблица, съдържаща имената на 28 зодии. За начина, по който саките определят съзвездието на дадената година, дава сведения ученият Ал-Бируни: “Вземи годината на сакската ера “Шака-кала” (т.е. 78 година). След това прибави към това число частното от дробта 8189/3750. Умножи общата получена сума по девет и я раздели на 4, а след това я раздели на 27. Частното от всички тези деления ще ти покаже в кое съзвездие ще бъде Юпитер при изгряването на Слънцето, ако започнеш да броиш от зодията Дханитша.” За съжаление кръгът с 28те сакски съзвездия не е запазен, но е открит негов китайски аналог от около Ів., в който съществуват имената на всички животни, присъстващи в прабългарския циклов календар
Аналогията с прабългарския циклов календар е голяма. Всички отбелязани по-горе животни присъстват в него. Може да се направят следните изводи, на базата на две по-важни открития:
1. Сакският календар започва в зодията, която съответства на прабългарската мишка (СОМОР) и на класическата зодия Водолей.
2. И при двата народа месеците са слънчеви, а не лунни.
Изводи:
I. Следи от този вид са открити, както у древните саки, така и при древните еламци и асирийци като при всички тях датираните години с точност съвпадат с днешните китайски, тюркски, тибетски и др. циклови календари. Съществуват съвсем малки вариации – лъв вместо тигър, прилеп вместо мишка и т.н.
II. Всеки народ, ползвал такъв календар, именува животните на своя език. Така например еламците наричат годината на коня КУТИР, а асирийците – ТУКУ; еламците наричат дракона НАЛЛУ, а асирийците – НЕВУ и т.н. Ето защо до нас достигат различни варианти на циклови календари. При тях имената са различни, но рисунките са почти еднакви. Един от тези циклови календари е прабългарският.
През последните години беше направено още едно интересно откритие – огромната прилика между прабългарския циклов календар и този на шотландците. Официалният шотландски език, наречен ИНГЛИЗ, представлява анегама от англосаксонски и келтски корени и в него са открити множество думи, на които заслужава да се обърне особено внимание.
То не им трябва много акъл на тъпаците за да правят такива лаина ;Д
