Първо започвам с MetalGearRex. За пореден път ще дам малък урок по икиномика, а именно отговор на въпроса как и защо едно предприятие може да бъде продадено за стойност по-малка от неговата скрап. Много е просто. Когато едно предприятие работи години наредна загуба, то натрупва дългове към кредитори (доставчици на ток, газ, суровини, банки и пр.). По цял свят в подобни случай предприятието се обявява в несъстоятелност, имуществото се разпродава за да се обезщетят до някъде кредиторите, а собствениците влизат в затвора. Когато то е държавна собственост обаче обикновено продължава да работи дълго време по политически причини (защото никой не се осмелява да го затвори). Единственото решение е такова предприятие или да бъде ликвидирано или приватизирано. Във втория случай цената се определя на принципа на търсенето и предлагането. Търси се инвеститор който освен, че поема дълговете на предприятието, трябва също да вложи средства за да го задвижи правилно. При всички случай стойността на дълговете многократно надхвърля тази на остарялата техника и желязария, ето защо не се очудвай, че може да бъде продадено за 1$.
В политически план съм съгласен с No. Чувал съм десетки митове за Иван Костов, за това че имал незнам си колко фирми, не знам си колко хотела на морето, че се къпел в кръв от младенци и т.н. Независимо от всичко, едно нещо никой не може да отрече (Аз поне в периода 1998-2001 бях на достатъчно зряла възраст за да осъзнавам икономическото състояние на държавата), а именно съществуваше стабилно покачване на доходите на населението съчетано с практически нулева инфлация. Заплатите в бюджетната сфера (а те обикновенно се следват и от частния сектор) се повишаваха с около 20% два пъти в годината (значи 40% годишно) и това са чисти цифри тъй като инфлация нямаше. Ако тези темпове на икономическо развитие се бяха запазили и след 2001г. сега щяхме да сме на нивото поне на Полша, Чехия и Унгария, ако не и по-добре.
И в този ред на мисли е време да направя прелюдия към постовете на Ледник, който продължава да слага СДС, в един кюп с мафията НДСВ, БСП, ДПС, Герб и т.н. естествено говорейки за Атака като единствената алтернатива за спасението на нашата страна. Истината е че винаги съм отдавал особено внимание на постовете на Ледник, защото е човек с когото възгледите ни до голяма степен се припокриват, но за съжаление той насочва енергията си в погрешна посока, отдавайки се на този национализъм и на несериозна политическа формация каквато е Атака. Ледник твърди, че народа се подлъгва по медийната звезда Бойко борисов, който дължи популярността си на факта че пъчи мускули по телевизията и се прави на пич. Ледик разбирасе е прав, Бойко много напомня на президента от филма "Идиотокрация", ако не сте го гледали-гледайте го. На него обаче му обягва една малка продробност. Волен Сидеров е абсолютно същия медиен герой, какъвто е и Бойко. Именно, той навлезе в политиката хвърляйки шокиращи фрази, образът му на Новия Хитлер, не е несправедливо оформен от медийте, а умишлено търсен ефект от самия Сидеров. Той знае, че по този начин ще се радва на широк медиен интерес (както и стана), което ще го направи популярен сред тези слоеве от населението, които биха гласували именно за талъв политик. Една голяма истина е, че лоша реклама няма и подобно на един политически Азис, със скандалните си изяви, той спечели достачно голяма подкрепа. Самата Атака е набързо скалъпена партия състояща се от "отпадъци" от други политически сили или напълно анонимни хора. Платформата на Атака през годините общо взето се върти около откровен популизъм, като отваряне на блоковете на АЕЦ, обратно удържавяване на "несправедливо приватизираните дружества" и разбирасе малко маскиран в рамките на закона хейт по отношение на малцинствата. Ако Ледник ми каже, че съм заблуден от медийта, аз ще му отговоря, че почти не гледам телевизия и че в последните години основната информация за развитието на Атака като партия идва от самия него. Дори на скоро писах пост по повод програмата на Атака съдържаща взаимнонесъвместими действия.
И ще направя едно последно сравнение между някогашното СДС и Атака. Още много преди Волен да се появи на политическата сцена и да основе собствена партия Иван Костов беше казал че Ахмед Доган е най-големият враг на българската демокрация. СДС и в частност Костов винаги са водили непримирима борба спрямо ДПС. Разликата идва тук. СДС напада ДПС, Атака напада самите турци създавайки омраза и предпоставки за етническо напражение. През 4 годишния си мандат Костов направи много срещи с местни турски лидери из населените с турци общини включително имаше срещи и с турците зад граница. Политиката на тогавашното правителство беше правилна и национално отговорна. Тя целеше отслабване на властта на ДПС над българските турци, като последните бъдат убедени, че като граждани на България могат да гласуват за когото си поискат и че съществува партия която би се грижила за тях по-добре отколкото ДПС. Това се нарича политическа интеграция. Обратно Атака предизвикава единствено чувство на омраза у самите турци, понеже самите те са поставени в ролята а вековен враг на българите. Засилващият се български национализъм води единствено до консулидиране на турското малцинство под флаговете на ДПС, защото то се чувства заплашено. С две думи ПОЛИТИКАТА НА АТАКА ЗАСИЛВА ВЛАСТТА НА ДПС, докато политиката на СДС я ерозираше. За сметка на това Волен получава подкрапата на скинарите в българия, които вярват, че той ще се справи с турците и ще направи циганите на сапун, макар и да не го заявява открито по телевизията.
Последно ще отбележа, че на тригодишнината на Атака Волен отправи призив за общи праговори на всички политически сили включително ДПС с цел национално спасение (или нещо такова беше). Сергей станишев пък заяви, че Атака вече е една зряла политическа сила с място в политическия живот на страната. Нищо чудно след време да се коалират. И си мисля дали не си продадоха душите и те? Бих препоръчал и на Ледник да помисли над въпроса преди отново да сравни Волен Сидеров с Васил Левски.
Трябва да ви кажа, че този пост ми отне доста време и усилия и дано някой си даде труда да го прочете, а не отиде зян.
