Тея стихотворения ги написах в час по литература, когато нямах какво да правя. Не знам, изведнъж ми дойде музата и реших да ги споделя с вас
С главни букви съм отбелязал къде трябва да е ударението в думите
Надявам се админа да е снизходителен и да не ги изтрие, или да ми лепне някое предупреждение за тях
ЛЮБОВЦензура без хуй не вирей,
туй го знай 'секи корифей.
И космата и бръснАта да йе,
хуя туй ни гу ибе.
Види ли Цензура завчас,
пръска я по шевовете, с байпас.
Млада, ако е, девствена де,
ша ибе, ибе, ибе, докат' я разоре.
Няма Кама, няма Сутра,
хуй зърне ли Цензура - лупка.
Лупка така, че она да крещи,
а он после да го вадят от нея со клещИ.
Тъз простичка философийЪ
сигурно вази разстрои вЪ.
Ама туй го знай 'секи корифей -
Цензура без хуй не вирей.
ХУЙГъз, Цензура, хуй...
Радост за чикията е туй.
Ала щом види пидираз,
бега тя завчас.
Че дупе лесно се не дава
на забрава и тъдява.
А запек щом ли има -
бегай, мани, тука нема рима.
Хуя щом заеректира,
'сяка Цензура перфорира.
Кат' контрольор
пред национален трикольор.
Туй стихче мноу брутално стана,
карай, ша иба ваш'та мама.
Че она може веч да не е първа младост,
ама здрав хуй зърне ли, рипва от радост.
А ако има Цензура млада за награда -
Е-е-е-е-х, че наслада.
Да я порнеш с меча ти,
чак до сливиците И.
Ода за пръднятаО, ти миризлива...
Защо си тъй сълзлива?
Нима си нещо повече от газ,
наситен със зловонна маз?
О, ти радост за душата,
и сернята.
Тъй си гръмогласна,
че чак и опасна.
Съюзиш ли се с този пустий боб,
може да умре цял народ.
Няма противогаз, няма бягане завчас -
'сичко мре от раз.
И тоз метан, в тоя гъз събран,
гръмне ли веднъж,
превръща всичко в пустош.
Мрът животни, дървеса.
Майки плачат, пищят деца.
Апокалипсис настанA!
Планетата умрЯ!!!