Ша та цалува майка ти студен :Д

Инак да мине тая пуста сряда, да дойдат почивните дни и ако не ме домързи да ме мързи, може да напиша нещо.

Няма ли да пускаш нова част

Бавно, но славно, възвръщах чуствителност в крайниците си и се озъртах наоколо, все още зашеметен от срещата ми с недобре моделираната земя. Виждах всичко прекалено ярко, като след флаш граната от Call of Duty 4.
Наоколо хвърчаха жълти куршуми и се забиваха из дърветата, издавайки катастрофално тупващ звук.
Почти целият бях покрит с пръст и дървесина, когато нечия ръка ме задърпа назад.
Виждах останалите да отстъпват заедно с нас, стреляйки напосоки.
Не можех да реагирам на абсолютно никакво действие, дори тогава, когато тъмен силует щръкна от полуразкъртен прозорец от втория етаж на чистобяла сграда.
Носеше нещо на рамото си и го насочи към нас. Бас ловя, че това бе РПГ.
Между заглушените изстрели някой извика с раздран глас:
"БЕГОМ КЪМ ГОРАТА! ФЕШИН С РПГ!!!"
Тръбата издаде писклив звук и от нея с опашка от дим се изстреля ракета. Тя не издаде шум във въздуха и за една секунда се разби на метри от моите хора.
Вече усещах болка в рамото си от дърпане, но от ударната вълна този, който ме носи, падна и оръжието му се изтърси върху стомаха ми.
Без да му мисля и без въобще да знам какво правя, го насочих към фешъна и изстрелях три патрона.
Незнайно защо, така ме заболя главата, че пуснах калашника и извиках.
Лежах неподвижен, когато над мен се надвеси Батор и ми нахлупи каската. Докато я слагаше, видях едра вдлъбнатина в нея.
-Късметлия си, уа, и то гулем!
Изръмжа и отново ме повдигна. Този път стъпих на крака и заходих бавно.
По нас откри огън като че ли цял гарнизон. Нейде се чу:
"Деа, нацелиха Гиро!"
Обърнах се да видя какво става. Назул го завлачи заедно с Джоунс и след минута бяха при нас.
По Гиро нямаше и дупка, а самият той по чудо се изправи и побягна към гората сякаш го гонеше стадо разярени и разгонени бобъри.
Наз и Джоунс се спогледаха. Едър снаряд хлопна до нас и всички изкрещяха. Нададохме газ към гората. Още няколко метра...
Струваше ми се, че бягам цяла светлинна година. Най-накрая се забих с радост в първото дърво и без да гледам, облегнах калашника на един пречупен клон и стрелях към Тийнпроблем.
Свършиха ми патроните, тъкмо презареждах и обърнах главата си към Гиро. Джоунс го преглеждаше за рани и извади от джоба му метална кутия. В нея имаше дупка и падна мъничък деформиран куршум.
Пусна я на земята, погледна Гиро с презрение и му изсъска:
"Ти си не повече от един тлъст лаг с много късмет, момче."
Гиро се облегна по гръб, отвори кутията и извади една мекица. Огледа я във въздуха. Смешното беше, че точно по средата имаше дупка, а оригиналните мекици на Гиро нямаха такава. Доколкото си спомням, баба ми правеше мекиците точно по този начин - с дупка, за да не се препържват или нещо от сорта.
Гиро я стисна с все сила, направи я на тесто и я хвърли към фешъните.
После се изправи и извади пистолет.
-ТОВА БЕШЕ! ПЪРВО МИ ВКИСВАТЕ МЕКИЦИТЕ, СЕГА МИ ПРОБИХТЕ ЕДИНСТВЕНАТА ПРЯСНО ПРАЖЕНА!
Нещо невероятно голямо го прониза в главата и той се трупяса. След няколко секунди изчезна.
-ГИРО, МЕКИЦОГЛАВО ПРОБИТА!!! -Назул насочи оръжието си към прииждащите двама фешъни и ги трупяса.
Всички от хората ми фигурираха в гората и се бяха концентрирали по врага.
До мен се изтъркаля Блу и натисна калашника ми към земята.
-Куц, трябва да или да се измъкваме, или да им скочим на щик. И двете идеи са откачени, ама друг шанс нямаме.
Беше време да реша. Върнах се физически и емоционално на този свят, осъзнавайки че няма да се измъкнем като в евтин американски екшън-филм, камо ли пък да измъкнем офицерите от Тийнпроблем, както бандата янки спасяват Редник Райън в онзи филм за Втората Световна.
Реших да действам като реалист и скочих във въздуха.
-Пръч, какво правиш?!? -Викна Блу с учудване.
Доближих се до едно от дърветата и скочих отново. Незнайно как, се застопорих на абсолютно ГЛАДКАТА му дървесина. Това е един трик, който научих от Call of Duty 2 в мрежова игра. Има някои бъгави дървета, по които можеш да се катериш и реших да го приложа тук, тъй като фешъните от Тийнпроблем сто процента са изплагиатствали моделите от играта, по същия начин, по който чалгафейсовете крадат описанията на събратята си по кухоглавост по сайтовете за запознанства.
Качих се на върха на дървото и извиках:
-Който има димни гранати, да изгради димна стена! После идете до едно дърво и скачайте!
По начало никой не ми обърна внимание, но Блу разръчка всички и те зяпнаха нагоре.
След кратка дебилна пауза Наз и Дуфалак нахвърляха димки пред фешъните и гората потъна в пушек.
Това беше моят план - щяха да си помислят, че сме избягали навътре, а ние щяхме да им скочим отгоре и да ги налазим.
Всеки нууб се изкатери, след няколко падания. Блу се качи на дървото до мен и изсъска:
-Пръч, няма ли да се пребием от гравитацията?
Аз погледнах надолу и се почувствах като дебил.
-Първо ще ги изгърмим, после ще му мислим! Всички да чакат моя сигнал!
След около минута фешъните бяха точно под нас, а димът се разсея.
Беше време.
Извадих от джоба си някаква буца пръст и я пуснах върху главата на един едър фешън. Фраснах го право в каската, той издаде звук на умряло теле и се огледа наоколо.
Вдигнах ръка и я пуснах рязко.
Момчетата откриха огън и смазаха отгоре повечето фешъни, които наброяваха тридесетина.
Останалите не успяха дори да отвърнат и се разбягаха напосоки.
Блу им хвърли Стън граната и ги зашемети. Батор видя шанса и извика:
-Скачайте връз тех! ЬЕБРЬЕ!!!
Без да му мисля, се пуснах и разперих ръце, целейки се в едно фешъне. След секунда му връхлетях и го убих от упор.
Останалите се приземиха кой на крака, кой върху труп, кой с лице в тинята.
След като очистихме и последния фешън, си помогнахме един на друг.
Най-лошия случай на fall damage (щета при падане) имаше Наз, чийто крак се бе някак си набил до рамото му, през торса @_@
Всички го наобиколихме, а Били се свърза с Ксайзер по радиопредавателя.
-Оръжейница Шмайзер Ксайзер. Продавам рендервани. Има и бъгави...
-Слушай, Ксайзер, това е Били. Наз претърпя инцидент от fall damage и единия му крак се вряза в рамото през тялото му, какво да го правим?!?
-Сложете му една граната на рамото. От ударната вълна трябва да излаги и да му изскочи крака. Ама вижте първо дали приятелския огън е изключен.
-Да, изключен е, благодаря, Ксайзер!
-И... ако ви притрябват рендервани снайпери и Дезърт Ийгъли, знаете къде да дойдете. Доставям ги и с пратка.
-Благодаря, ще го имаме в предвид! Край.
Поставихме Наз до едно дърво и му сложихме една граната на рамото. Отидохме на разстояние и изчакахме.
Тя гръмна и го заби в земята.
Всички дотичахме до него.
-Скачай, Наз! Бързо, иначе картата ще те изяде!
-СКАЧАЙ, БЕ, ЧОВЕК!
Наз се опита да подскочи, но картата го засмука до глава.
-НАЗ, НАПЪВАЙ!!!
Тя го погълна напълно, след което той изхвърча със все сила във въздуха, след секунда се разби в земята и се гърчеше.
-НАЗ!!!
Блу и Били го хванаха за ръцете и краката и се опитаха да го "изпънат", но той ги размята напосоки и започна да се чекне и усуква във въздуха, после се удряше из земята, подскачаше във въздуха и изреди с глава всички околни дървета. После се закачи на един ръб от земята и картата го засмука.
-Ебахти лага, ебахти чудото...
-Тъй ставъ като си слагътье искуствин софийски нет! -Каза с презрение Батор, докато гледаше със страх ръбчето, което засмука Наз.
-Така... Ще си ги върнем тез двамцата, когато изградим щаб. А за да стане това трябва да измъкнем нашите офицери без да умира никой повече! Прегледайте си екипировката и да вървим!
На влизане в Тийнпроблем по земята имаше още оръжия. Блу не пропусна да си намъкне някой друг пълнител и граната.
Всички се спряхме на един ъгъл и аз посочих сградата, където вероятно се криеха офицерите.
Изведнъж от единия от прозорците падна някакъв човек със сива униформа.
-Никой да не стреля, никой да не стреля! -Изсъсках аз с възклицание.
Последва още един, но със зелена униформа. Накрая от прозореца тупна някакъв във синьо.
-Абе кви са тия цветни такива, да не са фешънски офицери? -Попита енергично Блу.
От прозореца изхвърчаха няколко куршума, които се забиха в отсрещната сграда.
-Нашите са, явно са ги намерили! Хайде, да тръгваме!
Притичахме през улицата, а втори екип остана отзад, за да ни прикрива.
-Тарикати! Вие ли сте?
-ФЕС!!!
Един по един офицерите се показаха иззад избухнала кола и дотичаха до нас.
-Хайде, да ви измъкваме!
-We're not bulgarians. We're foreign officers, we've come here to help you out!
(Не сме българи, а чужедстранни офицери и сме тук, за да ви помогнем!)
-After us! (След нас!) -Извиках аз.
Прикривахме ги и отстъпвахме назад.
Втори екип се изтегли и побягнахме към гората. Когато стигнахме дори не се запознахме с офицерите.
Нямаше време. Вместо това те ни споделиха ценна информация. Поради нашите действия се е организирала подземна съпротива, която разбива фешъните в Тийнпроблем. Сега трябваше да прекараме новобранците до
мястото, където разбихме фейк емотата и да им поверим да пазят офицерите. А ние самите щяхме да прекараме нощта в патрул из улиците на фешънското гнездо и да спасим колкото се може повече хора от Съпротивата.

АААААААААААААА, браво Куци, това беше една от най-добрите ти глави

Супер си братле. Ако моеш включи ме и мене.
БТВ, ко стана с Алми?

Аз съм нов тука ама това е велико и ако нямате нищо против и аз искам да вляза доброволец в анти ЕМО армията

Бах убих 2 часа да го чета , ма поне е яко . Добре се справяш , продължавай!

Кибичихме из гората близо час. През цялото време имах гадното усещане, че някой ще ни гърби или ще ни изскочи цяла дивизия от близките дървета. Колкото повече навлизахме в гората, толкова по-гъсто озеленена ставаше тя и толкова по-трудно бе да се премине нататък. Вече всеки бе извадил ножа си и си преправяше път през клонаци и коприва. Бях подпрял калашника на рамо, прокарах пръсти през униформата си. Попадах на много бразди и разкъсани площи, но като цяло можеше да издържи още един ден. Имах около 3 пълнителя и сума ти разпиляни по джобовете патрони от различни калибри. Извадих един от тях. Беше доста големичък, като за снайпер. Спомних си как намерих първата си гилза от пушка-помпа. В нея вече се бе зародил растителен живот. Сетих се и какво стана заради тази гилза – беше мизерна, а на същия ден не си мих ръцете и си бърках в устата с пръсти, защото нещо ми се бе зачекнало между зъбите.
Тогава на езика ми се образува огромна афта, почти цяла гъба, която трябваше да лекувам 2 седмици.
И други небивалици съм предизвиквал, но с въздушно оръжие – една китайска въздухарка. Тъкмо я разстрелвах, но не успях да нацеля оптиката точно. Меря се в хартиената мишена, но убивам едно врабче 3-4 метра по-нагоре, кацнало на жица.
Усмихнах се и продължих да стъпвам в калта. Не съжалявах толкова много за птичката, защото сега пък трябваше да избивам гарнизони с човешки същества. Казват, че човекът е най-развитото и умно животно. Да, но е и най-злото и най-допринеслото за несгодите на нашата планета и климат.
Човекът е единственото животно, което използва оплодителната си система, за да си доставя единствено удоволствие, без да даде живот.
Изживявал съм много гадории, предимно от хора с материалистични наклонности, чиито разбирания за живота са, че човек един път е на този свят, че няма кой да ги накаже и че трябва да се пръснат от пари и храна, за да живеят “добре”.
Доверие нямам на никого, още от ранна възраст. Човеците са големи лъжци, затова за хора милост нямам.
Разпознах мястото, където бяхме в момента. Върнах се от унеса си и вдигнах дясната си ръка. Всички спряха и клекнаха, използвайки високата трева като прикритие. Гробна тишина.
-Абе т’ва там хора ли са или чифт ходещи цървули? –изсъска Блу.
Аз се опитах да се взра в далечината. Наистина, нещо мърдаше, но все още не можеше да се определи какво е.
-Момчета, прицелете се и чакайте сигнал. –Разпоредих.
Чух шума от дърпането на предпазителите и вероятно презареждането на друг пълнител.
Имахме добра огнева мощ. Разположих Батор, Блу и Били отдясно, докато Дръвник се премести на левия фланг с Джоунс, Дуфалак и Бъкс.
Аз стоях в средата и гледах вперено в приближаващите обекти. Те не носеха оръжие и се препъваха често. Бяха двама на брой. Чух глухо хриптене идващо от тях.
-Момчета, чуйте! Ще ида да проверя какви са, вие ме прикривайте!
-Луд ли си, Куц?!?
Без да му мисля, станах и започнах бавно и приведено да приближавам обектите. Единият се препъна, а вторият продължи без да му помага. Явно ме бе видял и вдигна двете си ръце.
Аз затичах напред, бягах двадесетина метра и най-накрая се спрях пред момчето.
-Късметлии сме ние… Спокойно, от наще са! Ела! –другото момче се изправи и закуца насам.
-Ефрейтор, нацепиха ни здраво в тва Тийнпроблемово… Моя приятел го раниха в крака и досега изгуби доста кръв.
Моля, ако имате превръзки и медикаменти, да ни помогнете. Ние сме от Съпротивата.
Обърнах се назад към моите хора и махнах да дойдат.
-Медикът ми ще направи всичко по силите си. А вие… откъде сте и как са имената ви?
Здравото момче приклекна, а аз последвах примера му.
-Ефрейтор, ние сме мъченици от ерата на фешънизма, решихме да си отмъстим поради лични причини.
Не желаем да издадем имената си.
Джоунс дотича и видя раненото момче. На момента бръкна в раницата си и започна да вади инструменти и превръзки.
На фона на въпросите му към кървящия юнак, аз станах и огледах наоколо. Та ние бяхме вече на мястото, където разбихме емотата. Танковете не фигурираха, окопите ни бяха заличени, следа от битка нямаше.
Спомних си за Гиро и приключенията му в първата ни битка. Тъкмо се втренчих в мястото, където предполагаемо се намираше окопа ми, когато раненото момче извика от болка, а Джоунс се изсмя садистично.
-Ето го копеленцето! Костта поне не е засегната. Сега ще стегна малко…
Последва втори болезнен родилен напън.
-За щастие, можем да ви се отблагодарим. Имате ли карта?
-Все още държейки момчето под око, аз бръкнах в жилетката си и извадих мека изпомачкана хартиена карта.
Той посочи с пръст някакъв далечен край на Тийнпроблем и потупа няколко пъти картата.
-Тук имам контакт. Наш човек, шофьор. Когато идете там, застанете под прозореца му и извикайте:
”Всичко по лев!” и той ще излезе. След това ще ви закара в едно от големите фешънски гнезда в града.
Моля, унищожете гадовете, тероризират целият ми квартал, който е специално построен за нормални хора.
Те са по-зли и от Гещапо, ефрейтор. Те са Фещапо!
-Ще направим всичко по силите си, войнико. А къде да намерим теб и приятеля ти по-късно?
-Ние се запътваме към Авантово, защото там сме на аванта – имаме връзки и ъплоудваме всякакви оръжия. Сийдим също. Късмет, ефрейтор!
Аз и момчетата обикаляхме около стената на града, наближавайки обекта. Пред нас имаше пост на фешъни, а отляво виждах пролука в стената. Можехме да се промъкнем. Така и направихме. Уреченото място бе на петдесетина метра или две улици - напред и надясно. Аз пресякох пръв и оглеждах покривите и прозорците за фешъни. Явно в тези часове те или висят пред компютрите, обгърнати в тъмнина вкъщи, или друсат туфлека в някоя дискотека.
Прекосих първата улица и дадох сигнал на хората ми да се придвижат. Оставаше само една улица.
За нещастие, на нея имаше камион и товарещи го фешъни. Те вкарваха в него нормални хора и ги удряха.
Това бе Фещапо! Но ние не можехме да нападнем току-така, защото щяха да ни обгърнат всички цветове на дъгата за секунди. Сещате се за коя дъга говоря и какво става като минеш под нея.
Камионът отпраши, а ние тръгнахме по улицата и стигнахме до белязания блок. Аз застанах под дадения прозорец и извиках:
-Всичко по лев!
След една минута чакане от входа излезе младо момче и ни помаха да го последваме.
Отвори гаража си и изкара камиона. Ние влязохме в него, като аз седнах отпред при контакта ни.
-Та… Вие също сте от Съпротивата?
-Да, но името си не казвам.
След като се возихме 10 минути из града, той заговори:
-Мисията ви е проста, на следващата улица има укрепление на фешъни. Наброяват тридесетина. Избийте ги бързо, аз ще ви чакам на съседната улица. Няма какво да се притеснявате, те разполагат само с пистолети. Работата им е да ни тормозят и да ни отвличат. Току-що отвлякоха съседката, но аз успях да се скрия на добре законспирираното си таванско кътче.
-Тук сме. Момент, ефрейтор. Забравихте това…
Аз се обърнах към шофьора, а той насочи пистолет към мен.
-Глупавият ми герой. Помисли си, че ония са от Съпротивата, а? Сега ще си изпатиш заради доверието и заради това, че изби приятелите ми!
Стиснах очи. Щях да се рея из лагещото пространство кой знае колко дълго… Изведнъж по мен се посипа стъкло и нещо ме опръска.
Отворих очи и видях шофьора надупчен, а предното стъкло - натрошено и обагрено в кръв.
Някой отвори вратата ми и ме потупа по рамото.
-Вие спасихте моя живот, сега аз спасих вашият.
Обърнах се и видях трима войника, облечени в черно и с шапки на главите.
-Не помните ли какво направихте днес? Явно не… Стреляхте по един фешън с РПГ. И го убихте. Първата му ракета едва не отнесе хората ви, но той презареди и се прицели към моите хора, които му се падаха в гръб. Тогава вие го цепнахте право във врата. Знам, че бяхте вие, защото само вашето оръжие произведе изстрели от целия ви отстъпващ екип.
Разпознах ви по униформата. Хайде, излезте. Всичките ви приятели са живи.
Скокнах от камиона и дойдох бързо на себе си. Какво видях? Същият камион, който товареше нормални хора от онзи блок.
-Ха, тук натоварихме куп нечовеци, готови за разпит. Няма “нормален” квартал в Тийнпроблем.
Между другото, аз съм редник Ред. От английски – Червен. Така ми викат, защото… ами ако не сте забелязал…
Момчето свали шапката си и видях ярко рижавата му коса. А така викали на тия с хемороидите. Слава Богу, такова нямам.
Това тук е Фист, защото борави добре с юмруците си, а на момчето там му викаме Бръдъ. Щото е русенец.
-И ние имаме човек от Русе. Дори има фетиш към мармоти. Бас, че е по-космат от вашия човек.
-Може да е по-космат, но по-големи топки надали има. - измърмори русенецът.
-Ще разберем в предстоящата битка, другари.

Супер е братле. Продължавай все в същия дух!