Написал съм новата си част на гърба на тетрадката по немски,но ме мързи да пускам.Айде,след Crow и Кралицата съм,защото съм кавалер.

Някакви Кентаври се появиха в на някой разказа (Добре де, не помня в на кай, извинявам се, за което.) Бих желала да ме осведомите по какъв въпрос искат да говорят с мен ( с това впечатление останах). Защото не са мои персонажи и си нямам и на идея, какво искат.

Благодаря.

Ахахахаах

Такам, пуснах, дано не съм се оплела много ^^

И аз пуснах. Може да се мяркат правописни грешки, но ще бъдат поправени в най-скоро време.

Поправих го.Значи сега майче е Бобакин или който е на зор да пуска.

Пуснах.Както обикновенно излезе кратко,ама...

Колкото, толкова.
Айде сега кой ще се мерне.

Надявам се на Сентри и Гарванката, ма да видим ^^

Гарванката има доброто намерение да набере частта, която е написала в училище, да я пооправи и да я постне днес по някое време

Гарванката направи грешката да ни каже ^^ Мислех да си лягам, че съм умрела, ма сега докат не видя ( любопитство :Ь) нема си легна ^^

Чкакм Гарванката и още някой да пуснат,че ме сърбят пръстите.Излагам се,мамка му,едва половин страница и то в час по философия...

Имах малко лоши дни напоследък и съжалявам, че не пуснах част. Скоро (утре най-вероятно) ще успея да пусна. Не очаквайте чудеса обаче

Bobakin, то и моята не се очертава много по-голяма... Зависи как ще я обработя ^^

Гарджи и Сентри ги чакаме да изтрезнеят, те обещаха, че ще е тази година ^^

А след кратък разговор със Шейд, поради липса на опцията " не или няма" му се наложи да се примири с факта, че скоро няма да си убива героя :Ь

w00t?!?!

Ако добре помня, а май бях в по-добра кондиция от теб, разговора ни протече в следния вид:

Ти: Ще пишеш ли?
Аз: Не.
Ти: Ще пишеш, ще пишеш.
Аз: Няма пък. Морф, къде е бирата?

Та за неразбралите казвайки НЕ имам впредвид (да бе!) НЕ. Искам да ми утрепете уанаби-Амгъла стилно.

Дам, това беше разговора в парка, обаче после те фанах и у нас на дивана ( където кондикцията спрямо тази в парка изобщо липсваше като част от моето същество) и до колкото помня, ти заявих, че нямаш право на избор само където не мога да се сетя преди това за какво си говорехме, но знам, че това беше ни в клин ни в ръкав изтърсено от мен .
Колкото до Ам Гъл варианта на убиване, зор да умреш, но за сега ще те запазя жив още врътка две Ако държиш да мреш - имаме си демон в гората, който убива с лош дъх ( почти де).

P.S. Много ме държи лигнята още ...

Значи искам да питам може ли да ми отпуснете някой герой какъвто и да е ако има принц ще е чудесно.Написал съм го в Word-а така че нямам проблеми с уводната част,играе ми се някое RPG пък в училището не ми хареса

Изглежда аз трябва да кажа нещо, щото май никой друг няма да го направи - пусни увода тук пък нека другите да решат. Аз лично съм "за", стига да не е лоша частта. Иначе ме е срам малко, че нищо не съм писал скоро... мързи ме да си набера частта...

^^ И аз съм За, просто не бех отваряла форума днеска, че много работа ми се събра

Колкото до Сентри ^^ аз имам време :Ь ма не знам колко грозно пишеш :Ь

Рагнарос който някога беше силен и ненадминат по ум принц,сега той приличаше на таласъм.С мудно изражение той гризеше някакъв умрял плъх.Докато изяждаше останките на мишката започна да се чуди.Така ли ще кара вечно-криейки се от другите,седейки самотен.Трябваше му другия живот-този в който беше достатъчно да плесне с ръце и да се появят 20 слуги поклонени до пода.Той беше подочул за Книгата на Вековете.Книгата която можеше да направи всичко.Да възражда,убива,да връща времето,да построи стол,замък
....всичко.Той потърка сивеникавото си чело докато размишляваше.Нямаше смисъл да ходи до село,защото така или иначе нямаше да научи нищо ново.Всички бягаха от него.Той беше обявен под награда защото всички хора си мислеха че той отвлича кокошките,пилетата и агнетата им.Много хора се бяха опитвали да го хванат,но безуспешно.Той престана неговото мислене,той хвърли плъха,изправи се и потегли на север.Докато беше жив той беше чувал доста за Книгата.Знаеше че е някъде на север."Ако не беше тази гадна фея сега щях да съм си в мекото легло а не на кучия студ".Докато вървеше внезапно го жегна нещо в ума му.Как щеше да мине покрай селяните.Щяха да го убият.Не това НЕ беше правилният начин.Реши да се отбие през гората"Ама естествено.Те се страхуват от гората.Значи няма да ме потърсят там".Докато глозгаше всички пеперуди,бръмбари,мишки които можеше да достигне,Рагнарос се почуди колко ли ще му отнеме да я стигне."И хиляда века да е,пак няма да се предам".Преди той не се усмихваше.Сега обаче на голямата буца която се водеше глава,се плъзна лека усмивчица.....