Поетите от Омир още
та чак до Вазов в наши дни
възпяват във безлунни нощи
все добродетелни жени.
Възпяват устата и очите,
гърдите като на коза.
Възпяват ханша и косите,
ала забравят за гъза.
Жени, без гъз какво сте вие?
Кажете, мили, без сръдня,
или сал орган за пръдня.
Гъзът е нещо естетично
и кой не тръгва след жена,
която с крачки симетрични
умело си върти гъза.
И кой кажете ми не зяпа
жена кога се наведе?
Гъзът й лъснал като ряпа,
в греховна мисъл ни зове!
И късно вечер във кревата
преди да почне любовта,
ний съблазняваме жената
като я хванем за гъза.
О, женски гъз, бъди прославен,
надебелявай и цъфти!
Акъла мъжки завладявай
и към съблазън го води!
ПС:само да отбележа, че не съм аз авторът..............просто сметнах, че е твърде добро за да не го пусна
