Този разказ е шибано клише и ако вие шибаняци не го оцените.. тогава ходете се шибайте в шибаните дебели, целолитослузести задници.. 
Една Шибана Любовна История Събудих се една шибана сутрин с шибаното чувство, че съм сънувал шибан кошмар. Той се състоеше в следното: Аз – шибания индивид от мъжки пол носещ шибаното име Благошиб Куц Пръчов, се изкачвах по шибаните скали на една адски огромна шибана планина.. Почти стигах шибания връх, когато искочи отнякъде един шибан орел и с шибаната си човка ми изкълва шибаното ляво око, което всъщност си беше изкуствено. Аз се пуснах стенейки от шибаната болка и започнах да подам надолу, извиквайки на шибаната прица: „Шибан шибаняк, ако те докопам ще те нашибам и ще те сготвя на шибана супа от Орелски-свинскошибани бутчета!” Строполих се на нещо меко и шибания й образ изникна в съзнанието ми. Тя ме бе хванала – шибаната Херколеска, жена приличаща по-скоро на шибана културистка, отколкото на шибана мацка, с шибана татоирана свастика на шибаната дясна буза. Шибаните и раце бяха по-мускулести от на шибания Митьо Крика, а най-шибаното беше, че сините и очи, всъщност бяха гомняно кафеви и хмм шибани. Тя изрече единственно шибаните две думички: "Sieg Hail". Всъщност не знам дали шибания Куподон съществува, но аз бях прекалено сляп, тоест само с едно око, та да прозра шибаната истина.. бях се влюбил в това шибано създание и тя, сваляйки ме на шибаната трева под мен ме изгледа шибано и ме целуна, вкарвайки шибания си език, чак до шибаните ми сливици.. Изкашлях се, не знаех дали прави шибан опит за изкуствено дишане уста в уста, но в този шибан случей, тъй като устата й вонеше на шибани хайде да не казвам кво, та в случая беше шибано изкуствено дишане уста в задник. Шибаната ми обич към нея прерасна в нещо повече и изправайки се на шибаните си крака, осъзнах че тя е шибаната жена за която съм мечтал толкова шибано много време.. Извадих капачката на шибаната си манерка и слагайки й я на пръста й, колиничел сред шибаната природа, попитах я: „Ще се ошибаш ли за мен”.. Краката на шибаната Херкулеска премаляха, шибаните и лайняно-кафяви очи светнаха, като шибаната луна нощем.. Тя се наведе над мен и нанизвайки капачката от манерката на шибания си среден пръст, оговори с шибан дрезгаво-мутирал глас: „Ще се ошибам и още как”.. Тогава шибаните й устните се разшаваха в нещо като шибана усмивка, забелязах, че й липсват два шибани предни зъба, явно избити от шибаната еврейска съпротива, но все пак бе шибано-красива.
Шибаната сватба бе през шибания Юни.. Още по време на първата брачна нощ се нашибахме, а след 9 шибани месеца, шибания и корем се издуваше все повече, докато накрая не се пръсна и оттам не излезе едно малко шибано създание, приличащо на шибаната си майка само че в умален варянт и с шибани мустачки като на шибания Хитлер.. Оттогава шибаният ми живот стана истински шибан ад.. Умрях твърде млад, нашибан от един автобус, който си помисли, че може да мине през мен.. Е не успя.. сега си седя в шибания ковчег, заровен на 2 шибани метра под земята и на шибания си лаптоп шибам клавишите на шибаната клавиятура създавайки това шибано творческо произведение, породило се от шибания ми мъртав болен мозък. Шибаната батерия на още по-шибания ми лаптоп се изхаби, така, че това е края на шибаната ми история. Живейте си шибания живот и се усмихвайте на всеки един шибано-хубав миг, щото накрая всичките ще свършите като шибания Благошиб Куц Пръчов, тоест като мен, в шибан ковчег с шиван лаптоп в ръка и пишещ шибано послание към шибания свят на когото не му пука за шибания мен!
