Патриотът

Облачен следобед в средата на есента.Окапалите листа на осиротелите дървета позлатиха пътеките.Един старец седеше на пейката,намираща се срещу паметника на " Незнаиният Войн ".Старецът се казваше Ставри.Той беше облечен със старо елече и панталон,а на главата си носеше калпак.Ставри сядаше на тази пейка всеки следобед в продължение на две години.Често носеше и букет,който подлагаше пред паметника,в знак на признателност.
- При днешното забързано ежедневие хората не се сещат за тези герои,освободили България - мислеше си Ставри
Един ден,обаче, до стареца седна едно младо, около двайсет годишно, русокосо момче.Младежът погледна Ставри,после погледна и паметника и рече :
- Трябва по - често да се сещаме за националните герои,не мислиш ли ?
- Младежо,нямаш си на представа колко се радвам,че младо момче като теб се е сетило за това... - възкликна възторжено старецът
Двамата обсъждаха в захлас и неусетно се стъмни.На другия ден младежът,който се казваше Христо, отново беше там, на пейката, до Ставри.
С течение на времето двамата ходеха пред паметника всеки ден.Един ден,обаче, Ставри не се появи...
Младежът Христо доста се позачуди,тъй като досега старецът винаги идваше.На следващия ден Христо получи призовка да се яви в съда.Яви се там и адвокатът му съобщи :
- Господин Христо Георгиев тук сте за да ви съобщя за смърта на седемдесет и две годишният Ставри Апашев.Той е починал снощи в съня си.Вероятна причина за смърта е инфаркт.Според неговото завещание,вие получавате всичките му спестявания на стойност сто хиляди лева.
Христо не знаеше как да реагира.От една страна скърбеше за загубата на приятеля си,но пък от друга се радваше за получените средства.Минаха няколко дни и Христо взе решение да продължава да ходи на паметника на " Незнаиният Войн ".
- Последното нещо,което Ставри би искал да направя е да се предам - мислеше си младокът.
С парите Христо направи малък парк в София,в който навсякъде имаше паметници на герои на България.Имаше паметник на Васил Левски , Георги Раковски и още други.В центъра на парка имаше малък паметник,който носеше името " Патриотът " .Под него пишеше в памет на Ставри Апашев.

Интересно като замисъл, но човеко - научи се да пишеш ...