Гротенски Хроники
Беше спокоен летен ден,докато следобед бомби не започнаха да се сипят една след една от небето.Жителите на малкото селце Гротен,които живееха спокойно щяха да изпитат за пръв път ужаса на войната.

След половин час бомбардировки бомбите най-накрая спряха да падат по Гротенските улици.Благородническата фамилия Раусенрат се бе запътила да слиза в бомбоубежището на града тъй като си мислеше,че по този начин ще се спаси от евентуални бъдещи бомбардировки.Малко преди да слезе долу обаче, седемнайсет годишната Грета Раусенрат забеляза тяло да лежи на около стотина метра от входа .Тя и сестра и Никол Раусенрат отидоха да проверят трупа,докато бащата Улрих,майката Хилда и синът Ралф се помъчиха да отворят вратата на бомбоубежището.
Двете сестри отидоха до трупа и с изненада видяха,че той помръдва.Човекът,който бе паднал всъщност беше около двайсет и пет годишен младеж с кестенява коса и черни очи.Никол веднага го попита:
-Кой си ти ?
Странникът се пооживи и промълви:
-Аз съм Зак и идвам от съседното село Артраут.
-Ела с нас-каза Никол без вобще да се замисли
Странникът прие без много да се замисля,стана и тръгна с момичетата.
След малко всички бяха пред входа на бомбоубежището.
Никол запозна семейството си с този непознат другоселец на име Зак,макар че запозна е твърде силна дума,тъй като тя самата не познаваше странника. Просто каза на семесйтото си името му и че идва от съседното село.
Улрих - главата на фамилията каза,че в убежището ще имат достатъчно време за разговори и прикани всички да слизат надолу.
Убежището беше още от времето на Първата Световна Война и беше мрачно и студено.В него имаше три основни места.Първото беше залата с леглата,която бе наричана Основаната Стая.Второто беше бункера - там беше място за складиране на припасите,а третата стая беше барикадирана от срутена стена и никой не знаеше какво има от другата страна.
Вече бе към 20 : 00 часа местно време и жителите на това малко "общество" се събраха да вечерят.Целта на тази вечеря бе по-скоро опознаване на непознатия гостенин.Неусетно времето се изниза и стана време за лягане.Никол и Зак легнаха един до друг и говореха на всякакви теми в продължение на един час,след което и двамата заспаха.Изглежда между тях пламнаха искри.Нощта,обаче не бе спокойна.Силен вик прониза тишината.Всички се събудиха,но Хилда я нямаше в леглото и.Разделиха се на две групички и я потърсиха.Зак и Никол преглеждаха бункера,а останалата част на убежището претърсваха Ралф,Улрих и Грета.Грета отиде до барикадираната стая,но с известен ужас забеляза че тя вече не е изцяло барикадирана.Все още обаче беше невъзможно човек да мине от там.Едната дъщеря на семейство Раусенрат извика и другите членове на фамилията,както и Зак за да огледат малкия отвор който се беше образувал на барикадираната стая.Всички се събраха и започнаха да оглеждат.Изведнъж обаче Грета изписка ужасено - главата на майка и Хилда се подаде през малкият отвор.Зак прегърна Никол и я успокои,докато Грета предпочете да се усамоти.След няколко минутен оглед на мястото бащата Улрих забеляза надпис на стената издълбан с нож.Той гласеше следното :
"Край на страстната игра
Тя на мен ми доскуча
смърт неизбежно ще кънти
Скоро вас ще връхлети"

- Какво означава това ?-Запитаха се всички.Обсъдиха случилите се събития,но решиха,че ще е по-добре да се наспят и да премислят пак всичко на свежи глави.Улрих не показваше своята скръб пред всички,но това беше защото така бе обучен по време на престоя си в армията.Дълги години той не показваше своите чуства,но сега душата му нямаше как да се сдържи и няколко искрени сълзи от мъка потекоха по бузите му.Ралф,обаче не можеше да стои на едно място и реши да влезе в бункера(склада) и да подреди нещата.Той беше перкекционист и обичаше всичко да е идеално подредено.След около двайсетина минути Ралф беше подредил всичко,но все още не намираше душевен покой какъвто се надяваше да намери.По едно време,обаче лампите изгаснаха,явно беше станало късо съединение.Улрих отиде да провери.Видя сина си и му каза :
-Какво става ?
-Мисля че ще мога да оправя проблема,ти се връщай и се опитай да поспиш . . .
Сутринта обаче все още беше тъмно.Улрих отиде до таблото,което се намираше в бункера да види какво е станало,но тъкмо го погледна и видя кървав надпис на него :
"Вкусиш ли ме ще се омаеш
Ще видиш още ще желаеш"

-Какво означава това ?
-Къде е синът ми ? - Крещеше бащата.
Изведнъж,обаче голямата врата на бункера се затвори.Улрих отиде и се опита да я отвори,но без успех.Изглежда вратата беше здраво залостена.Главата на фамилията се опита да привлече вниманието на другите като чукаше по здравата стоманена врата,но очевидно те не го чуваха.Внезапно на тавана се появи една малка дупчица,последвана от много други.След малко целия таван беше надупчен.Улрих си нямаше на представа какво се случва.
След малко от малките дупки започнаха да падат някакви остри неща,подобни на пирони.Те се забиваха на земята.Улрих реши,че за безопастността му ще е по-добре да се допре до стената,където нямаше шанс някой пирон да го прониже.Допря се до студената стена и го побиха тръпки.
Изведнъж се чу вик и през тавана мина тяло,което се заби в множеството пирони на земята.Трупът прошепна с последни сили :
-Таткоо . . .
-Ралф ? Ти ли си сине ?
Ралф,обаче нямаше повече сили и успя само да си протегне ръка.Въпреки че осъзнаваше опасността,Улрих отиде до тялото на сина си и го прегърна.След няколко секунди обаче,усети че нещо пада върху него.Погледна дупката зейнала в тавана,пробита от тялото на сина му и видя,че отгоре пада нещо.Това беше пясък ... с течение на времето пясъка започна да пада все по-бързо и след около десет минути бащата беше покрит наполовина.Той осъзнаваше,че трябва да направи нещо ако не иска да умре заринат под пясъка.Изглежда беше вече прегледал всички възможности за изход,когато от дупката на тавана се спусна въже.Той разбра,че това е единственият му шанс за спасение.Покатери се по въжето,а пясъка вече беше покрил почти половината стая.Когато се изкатери на въжето,бащата се озова в някаква стая.Цялата беше покрита с кръв,а по стените имаше закачени ножове.В момента в който бащата се огледа наоколо,чу някакво шумене.
-Може би е от пясъка - казваше си той.Но само след секунди от тъмнината изскочи тъмна сянка,която повали Улрих.Главата на фамилията изпита силна болка в гърба.Той беше хвърлен от нападателя обратно долу при пясъка,който беше покрил три четвърти от стаята.След като се озова отново долу,Улрих се опита да се помръдне,но без успех - изглежда гръбнакът му беше счупен.Пясъкът започваше бавно да покрива тялото на бащата - неговата смърт беше сигурна.Тя щеше да бъде бавна и мъчителна.Последното нещо,което Улрих видя беше лицето на неговият нападател.То беше грубо,издрано покрито от белези и рани.Смехът който излизаше от устата му можеше да накара и най-закоравелият престъпник да настръхне.
След няколко часа Зак и Никол се събудиха,но видяха че Грета и Улрих ги няма.
-Къде ли може да са ? - попита Никол
-Спокойно,ще ги намерим - успокои я Зак
Отидоха до бункера,но не можаха отворят вратата му,след това отидоха и до барикадираната врата,която обаче вече не беше барикадирана.Имаше път,но всичко беше тъмно.Зак остави замалко Никол,за да отиде да вземе фенер.Тъкмо обаче се върна до леглото,когато чу нейния писък.Отиде веднага до тъмната стая,но преди да успее да включи фенера си,нещо го удари по главата.
Когато се свести се озова в малка клетка,заедно с Никол.Наоколо беше студено и тъмно.Единственото,което осветяваше стаята,беше една стара газена лампа,която обаче светеше твърде слабо за да озари цялата стая.
-Къде сме ? попита Зак своята любима
-Нямам си на представа !-каза Никол потрепервайки.Зак видя,че и е студено и й даде коженото си яке.
След малко,като се поогледаха видяха,че Грета се намира в друга килия в същата стая.Сестрата стоеше заключена в другата килия,убиеца дойде извади нож от джоба си и го заби в стомаха на Грета.Сестра й Никол я гледаше безпомощно знаейки,че не може да направи нищо.Грета умря бързо,поне не се мъчи.Убиецът извади ножа си от корема й и хладнокръвно избърса кръвта от него в една памучена кърпичка.Този мрачен злодей изчезна в мрака,но можеше да се появи отново по всяко време.Двамата влюбени бяха в капан в тази малка клетка,нямаше къде да бягат,нито къде да се скрият.За тях нямаше никаква надежда,газовата лампа угасна напълно . . .