А че фешанията е временна - потвърдих го в горният ми пост, отминава.Въпросът при всеки е да отмине по-бързо и той да бъде какъвто е - което вече е трудната част.Извинение не е, тя е израз на самата бездушевност.
Иначе е лоша и другата крайност - когато някой си втълпи, че "няма приятели и не му върви с момичетата" и става гаден депресар и седи само в тях си.Даже това е по-гадно - човекът не свиква сред хора, няма връзки, няма конкуренция да е "по", той просто си мисли, че за нищо не става.Знам 1-2 такива хора, и много ги съжалявам...
П.С. Баси, как се изразявам против фешанията, а и аз се водя такъв
