Защо бе, Ахилчо ми беше най-интересен Само не си го убивай или нещо подобно, че се нагледах на избиващи се тийнове

Добре. Ще пиша с Ахил, но ще променя действието.

Бяха изминали две седмици, откакто я беше видял за последен път. Две седмици, през които той водеше някакво празно съществуване, без нищо, което да може дори за миг да го откъсне от мисълта за нея. Как беше живял преди това? Не помнеше. А сега нея я нямаше...
"Боже, как така ме създаде без мозък?"
Беше намерил онова, което търсеше... после изведнъж направи грешка... и тя си тръгна.
Не знаеше дали ще я види пак. Не и след като постъпи така.
"Когато постигнеш щастието, трябва да можеш и да го задържиш" - припомни си последните й думи, които отекнаха някак зловещо в ума му.
И сега бродеше в пустия парк на Форумово, единственото място, където можеше да остане сам с обърканите си мисли.
- Дай парите! - чу изведнъж вляво от себе си. Извърна се натам и видя три качулати фигури да нападат... кааакво? Това Тезей ли беше? Мирмидонски присви очи. Да... Той.
Пелеевият син не мисли повече, бръкна в един от джобовете на панталона си, извади наскоро купения бокс (точно да го пробва) и се затича към съученика си. Стовари юмрук в тила на единия нападател, който се олюля, след това блъсна другия с рамо и му изкара въздуха с лакът. Най-после имаше нещо, върху което да излее цялата си отрицателна енергия.
- Пусни приятеля ми веднага - изръмжа към третия си противник, който беше хванал Тезей за гушата и размяташе слабичкото му тяло. Ахил протегна дясната си ръка към врата на грабителя и стисна. Знаеше точно къде боли най-много. След като Михаела си бе отишла, у него бяха останали само злоба и жестокост. Костеливите му пръсти се придвижиха към сънните артерии на жертвата му, после палецът му започна да претрива нерва, който минаваше отстрани. Лицето му се изкриви в садистична усмивка, когато качулатият запищя от болка и пусна Тезей. След това нанесе удар в слепоочието на един от другите двама. Приведе се и в този момент третият го изрита отзад. Мирмидонски падна по лице. Опита се да стане, но получи ритник в корема, който почти го обърна по гръб. Той се озъби, улови крака на следващия, който го риташе, и се опита да го използва за опора, за да се изправи на крака. Въпреки всички не успя. В това време Тезей се опитваше да се съпротивлява, но без особен успех.
- Е, чифути, кво правите бе? Оставете ги веднага, мама ви...
Ахил успя да види, че към тях тичешком се приближава... отново не можа да повярва на очите си. Единственият скинар от техния клас. Той също носеше бокс и веднага го приложи, като зашемети единия джобар с кроше в челюстта. Гръцкият герой не пропусна да се възползва. Скочи на крака, превъзмогвайки болката в рамото си (щеше да получи здрава синка) и отново приведе бокса си в употреба. Не удряше силно, но затова пък знаеше къде. Смачка носа на втория от противниците, които го бяха повалили, и се нахвърли върху нападателя на Тезей, който беше съборил Егеевия син и го риташе. Момчето се търкаляше по алеята и рядко успяваше да избегне някой ритник. Изведнъж обаче скочи и заби юмрук в корема на мъчителя си. Ахил стовари подметката си в задните части на наркомана и той политна напред...
След една минута Ахил, Тезей и Стефан (така се казваше скинарът) се отдалечаваха от пребитите наркомани. Убиецът на минотавъра се беше побъркал от благодарност и не знаеше какво да каже.
- Ахиле, благодаря - изпелтечи най-сетне.
- Аз само ако бях, нямаше да ми благодариш - отвърна другият гръцки герой и се обърна към скина - Братле, отърва ни кожите. Задължени сме ти.
- Ми не всички скинари бият всичко наред - усмихна се Стефан - Абе вие що си викате Ахил и Тезей?
- Ами - засмя се Мирмидонски - бяхме преди в един клас и всичките много четяхме старогръцка литература...
Тримата продължиха веселия разговор, докато вървяха към училище, и за първи път от много време Ахил се усмихваше.

П.П. За "грешката" на Ахил няма да пиша, аз даже не съм я измислил каква е. Просто исках да махна един герой от действието.

Наз, братле, айде да съм слаб заради болестта, която ме повали за 3 седмици, а
Хмм, сега почвам с мойта част.

Тезей мразеше да е болен.Винаги по тялото му оставаха белези за поне месец.Нямаше никакви новини от класа - единственото което успя да научи беше от всекидневника "Форум" - някакви дебелаци били вързани голи за лампи, после се оказа, че Ахил и Пружинеца са ги овързали задето са нападнали Михаела...а между другото какво ставаше с Ахил?Преди всеки ден умираха да се чуят, двамата герои просто я трябваше да си споделят случки из деня след даскало, я да си полафят малко за глупости, а сега...сякаш беше потънал у Хамелеонското езеро и то го беше погълнало.
"Парис най-сетне го спипа за петата"
Едва от вчера почваше да се изнизва от леглото, днес можеше дори да се разхожда, макар и да залиташе все едно е изпил цяла каса бира.Но пораженията от болестта си оставаха - беше неимоверно изхърбавял; иначе здравите му ръце едвам държаха чашата с кафето; плочките, върху които беше работил усърдно през последните година и половина бяха тотално изгладени, сякаш някой усърдно е работил върху него с ютията.Вече нямаше излъчване на герой, по-скоро на някой пенсионер, обрулен от живота и обратите му...
"Мамка му, ако ще се самосъжалявам, поне да не го правя на гладно"
Изнизвайки се от леглото едва-едва, Егеевия син почуства страшна слабост, но по природа беше силен човек, и бързо се стегна.Хазяйката беше починала от настинката му преди седмица("Всяко зло за добро"-подсмихна се момчето) и се беше оказала дявоско богата старица.Беше я погребал без никой да разбере, явно на никого не липсваше...по дяволите, гнус го беше от деянието си, но у Форумово действаше закона на джунглата-само най-силните оцеляват.
За съжаление скоро изпита това на свой гръб.За по-пряко мина през парка, без това искаше да се разходи.Беше забравил миризмата на чистия въздух, топлината(вече не беше толкова топло, но все пак...) на слънцето...и за наркоманите.Нападнаха го изневиделица, без да има време да реагира.И да имаше, едва ли би сторил кой-знае какво...
-Дай парите! - изкрещя единия от нападателите и го хвана за гушата.Тезей го хвана със дългите си ръце за гърлото, но със същия успех можеше да удуши слон.Минотавроубиеца беше загубил надежда(за живота си и за всичко останало), когато се появи...Ахил!?!
Колегата извади бокс от джоба си(явно беше нов, пък и Тезей не беше виждал Пелеевия син с бокс...какво по дяволите ставаше със света) и удари първия нападател по тила.Нещастника се олюля, но се задържа на крака, в това време Ахил блъсна втория с рамо и онзи се скърши на земята.Спасителя се обърна към онзи, дето го държеше.В погледа му имаше нещо ново, нещо непознато...и плашещо.
-Пусни приятеля ми веднага- изръмжа съученика му.Онзи го размяташе насам натам като някакъв безпотребен парцал..."Ебал съм си принципите.Ахиле, смели го това копеле"И той сякаш го чу - Пелеевия син стисна наркото за гърлото, точно в сънната артерия, като се усмихваше садистично...все повече му заприличваше на един познат герой от близкото минало - Принца на Персия.След като свърши с жертвата си, героя почна другите двама - заудря единия в слепоочието, но последното копеле го срита отзад.Двамата почнаха да го ритат, а Тезей едвам избягваше ударите на третия, камо ли пък да помогне.Пак се почваше с губенето на надежди...
-Ей, чифути, кво правите бе? Оставете ги веднага, мама ви...
Обърна се към гласа и видя Стефан - скинаря на класа - да връхлита с бокс...и усети въздуха да излиза от стомаха си.Джобаря знаеше как да се бие, копелето мръсно!Той го срита в корема, после Тезей почуства тъп удар във врата си и се свлече на земята.Заля го порой от ритници, имаше чуството че няма да спрат...докато не спряха.Наркомана се строполи със счупен нос, другите двама лежаха по същия начин, а момчетата доволно се отдалечаваха.
Тезей нямаше думи(и въздух нямаше...) и когато се опита да каже нещо, избоботи
-Ахиле, благодаря.
-Аз само ако бях, нямаше да ми благодариш - отвърна другият гръцки герой и се обърна към скина - Братле, отърва ни кожите. Задължени сме ти.
-Ми не всички скинари бият всичко наред - усмихна се Стефан - Абе вие що си викате Ахил и Тезей?
-Ами - засмя се Мирмидонски - бяхме преди в един клас и всичките много четяхме старогръцка литература...
Тримата продължиха веселия разговор, докато вървяха към училище, но нещо продължаваше да тормози мислите на Тезей - садистичната усмивка, с която Мирмидонеца се разправяше с наркоманите, и жестокия начин, по който го правеше.Егеевия син просто трябваше да разбере защо, но не тук, не сега, не и пред Стефан.Вярно, че скина им беше оттървал задниците, но това беше между него и Ахил.След кратък монолог Тезей се реши - ще разговарят след даскало, когато отново можеше да си събере мислите.Засега се очертаваше дълъг и досаден ден, с още по-дълго и досадно чакане...

П.П. Наз, пробвай се ти да опишеш разговора м/у героите, мен не ми идва у главата

Празен пост. Деба бъгавия форум деба.

- Значи полагате y = x на квадрат...
Гласът на учителката по математика отекваше монотонно в ушите на Ахил, докато той отегчено записваше решението на биквадратното уравнение. И без това преподаването се извършваше на ниво кретенизъм и той не изпитваше особен интерес. Мислеше единствено и само за нея. Защо я нарани така? Защо я накара да си тръгне? Не бе вярвал, че някога в живота си ще се разболее от любов, но... ето, че сега това се случваше. Той не спеше, не ядеше, не дишаше. Не живееше. Просто съществуваше.
Извърна поглед към мястото, където тя бе седяла, сякаш тя още беше там. Представи си отново образа си - толкова живо, че за момент си повярва, че тя наистина седи там, зад него.
- Номер 2 да реши уравнението х на четвърта + 10х на втора + 3 = 0...
Бавно, все едно се отърсваше от дълбок сън, Ахил излезе на дъската и започна да стърже с тебешира по нея. Написа корените на уравнението и се извърна към учителката.
- Друго? - гласът му прозвуча някак глухо, като в гробница.
- Седни си - отвърна преподавателката. С походката на зомби гръцкият герой се запъти към чина си.
След няколко минути звънецът би и Мирмидонски излезе в коридора да се поразходи.
- Братле, какво ти има? - чу гласа на Тезей зад себе си. - Мъкнеш се като жив труп! Какво ти е станало?
- Абе, повярвай, не е за разправяне... скарахме се преди две седмици с гаджето ми... - измънка в отговор - така де, тя вече не ми е гадже...
- Хванал си си гадже... Дейба, аз мноо съм изпуснал... - засмя се приятелят му.
- Е... Абе с Мишето тръгнахме и аз веднага направих една глупост... и тя ме скъса естествено...
- Пич - побърза да го успокои Тезей - тя ще ти прости...
- Ами, как да ти кажа... - въздъхна Мирмидонски - Тя... Тя просто си тръгна, Тезее, разбираш ли? Няма я.
- Просто я забрави, братле...
- Ако мислиш, че мога - пресече го синът на Тетида. - Просто... тя е... първото момиче, в което се влюбвам истински. Не мога просто. Казвам ти, ужас, само тя ми е в главата...
- Ахиле... виж, става ли да поговорим за нещо друго? - смени темата Тезей. - Тая сутрин, като се бихме...
- Да? - запита Мирмидонски, доволен, че най-после мисли за нещо друго - Кажи, слушам те.
- Абе уплаши ме направо... Беше... прекалено жесток... садистичен някак. Брат, не те помня такъв.
- Аз ако смяташ, че се помня... И да, хареса ми тоя наркоман как пищи... - Ахил произнесе последната дума през зъби, сякаш съскаше. - Беше жалък просто...
- Защо, Ахиле? - настояваше Егеевият син. - Защо тоя садизъм? Не разбирам.
- Ами... - въздъхна отново Ахил - И аз не знам точно откъде ми идва. Просто... в мене нищо не е останало, не знам... И като ги видях да ти скачат, ми идеше да...
- Трябва ти нещо, което да я разсее тая злоба, братле - загрижено каза приятелят му. - Иначе ще те изяде.
- Да - съгласи се Ахил. - Трябва.
- Което ми напомня... Абе аз още не съм напълно оздравял, ама искаш ли след накъде една седмица да почнеш да ходиш с мене на фитнес? - предложи синът на Етра.
- Няма да е лошо - отвърна Ахил, след което двамата се запътиха към барчето.

ЕДИТ: Михаела (бившето - вече - гадже на Ахил) е NPC. Изрично моля по никакъв повод и при никакви обстоятелства да не я намесвате в действието.

Пружината седеше, на 1 стол в барчето с компанията си, 5 рапъра и водеше разговори, когато вратата се отвори и влезе Ахил.
-Ахиле кво става братле, как е?
-Горе долу, ти що не си на даскало?
-Да го духа даскалото копеле ахахахахах-изсмя се момчето, което не беше сякаш на себе си......
-Внимавай бате, днеска отсъствия нямаш ама от другата седмица почват да пишат.
-Споко брато ше се опраа. Кой е приятеля ти?
Всички се запознаха и древните гърци седнаха на масата на която завариха съученика си.
-Бате, кво стаа с оная....-подхвана Пружината
-Ох не питай не ми се занимава да обяснявам дълга история, а и без това не ми беше леко тия дни.
-Добре няма проблем, ае ти пусна оферта за довечера за някво домашно напиване.
-Ще видим, кажи с тебе кво става не съм те виждал от 2 седмици сигурно.

*-Брат ми след 2 седмици те изписват, какво ше стане с тебе след тва ве?!?!!?
Thug се замисли:
-Еми казаха ми че ще ме държат 3 месеца в ТВУ и след това сичко на чисто....
-Пак добре че не е нещо повече, батка, иам няква работа сега и ше те оставям да си почиваш.
-Добре брат ми и идвай по-често..
-Всеки ден братле, всеки ден.*

-Ми при мене мизерии кво да става, ама е дълга история някой друг път ще ти разправям, имаш ми телефона звънкай ако решиш за довечера, ок?
-ОК.Ама по какъв повод?
-Изписват брат ми и ще се прай парти, след 1 час ще хода да го взема от болницата, има 1 уикенд и после 3 месеца ТВУ....
-Ще видя как съм със времето-отговори Ахил.
-Ние ще тръгваме че имаме малко работа за вършене и ще се видим в даскало тия дни.
6-те рапъра станаха и се запътиха към вратата.
-Ей и се пази, ако не беше скинчето бате не знам кво щяхме да ви правим после.....- Пружината излезе.

Ае да го съживим малко туй нещо бе. Аз нямам мана за некромантия, ама се надявам да ми дойде музата скоро.

Музата за училищното РП ме напусна щом даскалото свърши Когато пак почнем може да ми дойде

ще пробвам нещо
героя-Андриан Мунине 10 клас скинар
Ситуацията-училищен фестивал по случай празниците(защото той не учи в обикновено училище)
След бурни огрганизации, строяване на ученици в часа на класа и физкултурата да циклят и лакират паркета, шият завеси...бурни репетиции, включващи усилено играене на копаница върху Du Hast, наемането на народни носии, разпращане(пак чрез ученици)на покани за празненството, най-сетне се стига до денят х.Денят хъ е 21 декември, всички се събират в салона в очакване на ВЕЛИКОТО празнанство
обаче г-н Мунине се е погрижил в залата от 500 стола да има само 1, всички знаят, че той го е направил, защото са ставали свидетели на ,,носенето на ремонт`` на въпросните приспособения за сядане.Не го хващат, карнавала се проваля и тнт...
нататък не ми се занимава, късно е

Искам да питам има ли някой зубър.Ако нямате ще се включа

Има един зубър вече, но и ти можеш да се включиш, макар че май тази тема да сме я позае*али от доста време.. мисля че е добре да я върнем.. включвай се човек

Ок Влизам.
============================
ДрРрРрР.Алармата извади Стамен от съня му.Изправи се сложи си очилата и погледна светещия циферблат.Показваше 6.30.Момчето стана и отиде сънливо до тоалетната.Изми си зъбите,очите,и се погледна в огледалото.Той беше черноок,с кафеникаво-черна коса и очила.Отиде да се облече.Облеклото му се състоеше от черни панталони,бяла блуза на която в пламъци седеше Bart Simpson и отдолу пишеше Bart(беше много горд с нея) и естествено очилата му.Стамен беше зубъра на класа,не се биеше,не пушеше,но поне слушаше метъл и за това съучениците му не го биеха.Той беше новото момче в квартала.Отиваше в училище Св.Ледник(нали така беше) за първи път.Не познаваше никой.Помисли си дали ще стане същото както и в миналия клас-ако подсказва на мързелите,нямаше да го закачат.Майка му и Баща му бяха станали и допиваха кафетата си.момчето сложи два сандвича в раницата си и тръгна за училище.Размишляваше над теорията за подсказването.Докато това стана вече беше в училището.Първият им час беше География(btw няма да зле да направим програма за училището) и момчето се качи в стаята.Нямаше никой освен един скейтър,който обаче очевидно не му се пишеше.Стамен се запозна с госпожицата и през това време влязоха и другите.Един пънкар,момиче-пънкарка,метъл,двама рапъра,един скинар,и две чалгарки.След като погледнаха дъската и написания план барометъра на настроението им спадна на 0.
-Добро Утро клас.Преди да започнем искам да ви представя новият ученик.казва се Стамен.Дошъл е в това училище защото живее близо.Надявам се да не бъдете груби с него защото....как го казвате...а да е "зубър".
Метълът и пънкаря си зашушукаха и после се засмяха
-Сега отворете учебниците си на страница......
-Ъм госпожо-изправи се Стамен-бихте ли ми казали какъв е учебника за да си го купя.
-Да разбира се съвсем забравих за това.Учебникът е География за 9-ти клас от издателство "Просвета"
-Ясно благодаря
Учителката продължи урока,но само Стамен слушаше.
=============================
Абе я кажете кои участват за да направим ред на постване

Хех. Да пиша ли?... По-зле май няма да стане. Ще изчакам да ми дойде музата. Иначе си ме забравил/а мене.

- Като първа точка си отбележете първичен сектор...
"-І" - надрасках в тетрадката си и вдигнах поглед. Уф, учителката пак щеше да каканиже за отраслите от първичния сектор. Да, да, да... животновъдство, растениевъдство, добивни отрасли, лов и роболов, не, кучко, няма да си ги пиша в тетрадката, да го духаш.
Вратата на стаята разко се отвори. "Тезей" - помислих си. Но не беше той.
Е какво му ставаше на това даскало? Мине се, не мине един месец - туп по някой нов. И баш в моя клас. Да, разбира се, имаше и някои, които го напуснаха тоя клас.
- Посрещнете Стамен - прекъсна географката изключително интересната си лекция за икономиката на Чехия. - Дръжте се добре с него, защото е... - позапъна се - зубър.
- Зубър е бизон бонасус, а той не прилича на такъв - накара ме кафето, което бях изпил, да провлача сънливо. Стаята за момент се взриви от смях.
- Браво, Ахиле - изкрещя Иво от другия край на стаята. Киселова ме изгледа кисело. Кхм. Каква тавталогия. Прикрих уста с длан, за да не види, че се подсмихвам. Не се обадих повече.
Проследих с поглед момчето, докато то си остави якето и започна да си търси място. Изглеждаше доста стеснително, но не беше чак от типа американски гийк. По-скоро мое копие от преди две години. Е, малко по-пораснало копие.
Стамен седна зад мен. Внезапно си спомних кой заемаше това място преди. Усетих, че пребледнявам, а вътрешностите ми сякаш се вързаха на самозатягащ се възел. Нещо средно между въздишка и ръмжене се изтръгна от гърлото ми, а аз продължавах да гледам момчето. То ме изгледа въпросително.
- А, н-нищо, нищо - заекнах - извинявай. Проблеми с гърлото - след което се обърнах напред и продължих да пиша плана по география.

***

- Свободни сте - прозвуча стоманеният глас на Аделина Киселова и тя стана от катедрата. Аз се извърнах назад, като се опитвах да прогоня видението от спомените си, което упорито се натрапваше пред погледа ми.
- Стамене - обърнах се към новодошлия - Извинявай за... за това как те посрещнах.
- Каза, че не съм бизон бонасус - вдигна момчето поглед към мен - Защо? Какво съм?
- Ученик си като мен - отвърнах - Казах го, защото адски мразя да викат зубър на някого. На мен така ми викаха в старото училище.
- Аха... промърмори Стамен. - Ти си Ахил, нали?
- Атанас се казвам - подадох ръка. - Но предпочитам Ахил, да. Честит Трифон Зарезан между другото - добавих - или каквото празнуваш.
- Благодаря... не празнувам - ръкува се той.
Свестен е, реших.
Датата в комбинация с този чин имаше умопомрачителен ефект върху нервната ми система, затова станах и му направих знак с ръка да ме последва.
- Ела ако искаш да те запозная с останалите - предложих.
- Ама... - поколеба се Стамен - Те да не би... понеже аз съм... - погледна стреснато към Джони, а след това и към скинаря Стефан.
- Спокойно - усмихнах се - те са едни от най-свестните в тоя клас. Айде, ела.

***

Седях на една пейка пред гимназията, държах пред себе си тефтер голям формат и тънкописец. Гледах розовите като елементарна мед облаци по оранжевото небе и пишех.
Беше изминала половин година, но не бях забравил. Раните зарастваха, но белезите оставаха.
Време беше да върна всичко. Да започна отначало.

Де да знам...Нямам нито муза нито желание да пиша В момента съм в едно такова настроение...само Наз би ме разбрал.

Наз те разбира, а на него му дойде нещо като муза, както се вижда от поста над твоя.

Аз ви предлагам примерна програма
Понеделник
1.География
2.Биология
3.Ботаника
4.История
5.История
6.Психология
7.Химия
8.Химия

Вторник
1.История
2.Химия
3.Физика
4.Физика
5.Психология
6.Математика
7.Български Език

Сряда
1.Литература
2.Литература
3.Биология
4.Ботаника
5.Английски Език
6.География

И нататък вий решете

Пак ли се мъчете да възродите т'ва нещо ве

We will,we wil,we will reborn topic

Защо не? Вече не ми влияе на риъл лайфа. И имам муза.

Става ли да се включа ама като обикновен персонаж, смисъл нито метълист, нито пънк, нито фешън... просто като един обикновен човек какъвто съм си в РЛ ??