Хах, аз чак днес видях, че форумът се бил върнал. ;р

ПП
Пледирам за удължаване на срока. Цялата тази седмица бях зает с органична химия и честно казано май не съм единствения, който не успя да спази срока. А моят елемент беше най-лесен. ;р

Понеже наистина ще се получи скучничка еднолична победа - вярвам и Актив не иска това - ще дам отсрочка. Имате време до 22-ри.

Леле, съвсем бях забравил за РП-то Очаквайте писание от мен в най-скоро време(уикенда етц...)

Аз също през уикенда ще си дам лептата.

- Искам... искам обяснение!
Загърнато с грубо пътно наметало, осемнадесет годишното момче подтичваше след по-възрастния мъж. Двамата бяха единствените пътници на огряната от Луната пътека. Мъжът се спря и запали цигара. Момчето също спря.
- Не си в положение да ми искаш обяснения – мъжът го изгледа, обърна се и отново забърза по пътеката.
- Не съм ли?! Ако аз не съм, кой е?
- Никой. Аз не давам обяснения.
- На път сме да постигнем целта! Заради която заминахме, помниш ли, Фобос?
- Моята цел. Вече нямаш място. Отдавна мисля за това... Че сбърках. Трябваше да го осъществя сам. Сбърках, като те замесих.
- Аз се забърках. Сам се замесих в това и съм готов да продължа. Твоята цел се превърна в моя и нищо вече не е в състояние да ме спре.
- Нищо ли? Помисли си пак, малки Маркус. Научи достатъчно от мен. Ти си Дук на Въздуха, ти си Избран... Замислял ли си се за това, момче? Замислял ли си се колко души имат твоя късмет... или проклятие... Все едно! Вече владееш прекрасно стихията си. Научих те на всичко, което знам. И не можеш да промениш решението ми. Продължавам сам. Достатъчно си голям, за да се научиш да се справяш сам. Достатъчно силен. Пълнолетен си вече, по дяволите... Дръж това – Фобос свали масивния златен пръстен с аметист от ръката си и го хвърли към момчето. – Продай го, ако искаш...
Момчето непохватно подаде ръце, но пръстена падна на земята. Наведе се да го вдигне и когато се изправи, мъжът, с когото бе прекарал последните три години от живота си му беше обърнал гръб... и продължаваше напред. По пътеката.
- Оставяш ли ме?... – промълви Маркус, стиснал здраво пръстена в юмрук.
- Оставям те – без да се обърне, мъжът просто си тръгна.
Тази нощ момчето остана там. На пътеката. С всичките си притежания – един вързоп, пълен с немалка сума пари, една-две книги, още едно наметало и скъпия пръстен, последното, останало от Фобос. Прекара нощта в размишления – много време имаше за това. С болка установи колко зависим е бил от чичо си. Колко жалък изглеждаше сега, седнал посред планиска пътека, измръзнал, сам, с мокри от сълзи очи и неспособен да се справя сам. Извади пръстена и го сложи на ръката си. „С всичко мога да се справя...”, излъга себе си той. И заспа.
На сутринта, гладът го подсети, че не може вечно да остане там. Събра малкото си вещи и тръгна към гората. Не по пътеката. Просто нанякъде.
- Мога да се справя... – промълви той. – Аз съм Избрания...

* * *
Години по-късно, Маркус седеше унесен в спомени на бюрото си. Изведнъж се сепна – през отворения прозорец видя проскубана черна гарга.
- Най-сетне – усмихна се той. – Какво ми носиш, гарго?
Птицата размаха криле и за секунди на нейно място се появи загърната в черно наметало старица. Жената се усмихна ехидно и заговори с гърлен глас. Дора се размърда нервно.
- Интересни вести, господарю...
- Слушам те.
Бележка: Тук следва едит, понеже трябва да обсъдя нещо с Княза. ^^ След това ще го довърша...

-Земя на хоризонта! – викът разлюля и без това нестабилното корабче.
„Най-сетне” – помисли си Браземал. Тъкмо си мислеше да стигне до северните земи с помощта на огъня, въпреки паниката, която щеше да причини. Пътуването поначало не му харесваше, главно заради водата наоколо. Обаче трябваше да изчака с огнените магии, поне засега. После, помисли си младият Лорд на Огъня, можеше да изсуши това и всички проклети морета. Тази мисъл го ободри и той отново прехвърли в главата си разговора си с жреците на огъня.
-Знаели сте от самото начало?! И сте ме лъгали през всичките тези години!? Ще ви…
-Спокойно, лорд Браземал – разнесе се из залата гласа на главния жрец, Фиро’лам ,-Наистина те лъгахме дълго, но това бе за твое добро…
-Кои сте вие да решавате кое е за мое добро!
-Това беше последното желание на баща ти, Браземал – гласът на жреца вече не звучеше толкова благ - Той искаше да развиеш огнения си талант без жажда за величие или мъст. Искаше да откриеш сам твоето минало и съдба. Искаше да си достоен за завещанието му.
-Какво завещание?
Гневът и омразата на Браземал се изпариха за миг. Баща му бе оставил завещание…
-Стария Кормитал ти завеща три предмета – трите символа на Огненото царство – Пламтящия меч, Бронята от лава и Короната на Огъня. Още преди Барона на Водата дори да намекне за съществуването си, баща ти знаеше, че някой ден символите ще трябва да напуснат Огненото царство. Един ден, когато бях още чирак, той събра най-талантливите жреци на огъня и им нареди да скрият символите из Европа и Азия. За награда им обеща най-желаното нещо за всеки жрец на огъня – пълен контрол над огнената стихия.
Браземал се замисли. Нещо в действията на баща му не изглеждаше наред…
-Нали вашето учение казва, че голямата сила покваря душата, колкото и чиста да е била…
Фиро’лам се усмихна издайнически.
-Добре си научил уроците си, Браземал. Да, с толкова мощ жреците биха станали непобедими и това би нарушило крехкия баланс. Но за да получат могъществото, жреците трябваше да поставят специална клетва, с която се обвързват завинаги с Огненото царство, без да могат да го напуснат. Колмитар беше много неща, но не и глупав, момче.
-И къде мога да намеря тези…символи?
При тези думи архжрецът хвърли бърз, но въздействащ поглед към останалите жреци. Това бе ясен знак че никой не бива да чува словата, които щяха да се изговорят. Браземал се удиви на дисциплината и реакцията на сегашните му поданици. Когато и последния жрец излезе от залата, Фиро’лам спокойно заговори с обичайния си менторски тон.
-Не е толкова просто, лорде. Тъй като жреците, които скриха символите бяха завинаги в изгнание в Огненото царство, никой не знаеше къде се намират. Затова Колмитар нареди те да направят специален медальон, който да показва верния път към символите само на Лорда на Огъня. След това ми го даде и заръча да го скрия надалеч оттук и да не казвам на никого за него.
-И аз трябва първо да намеря този медальон, нали – кисело добави Браземал.
-Ще трябва да се примириш, момче. Когато баща ти ми даде задачата аз се сетих само за едно място – северното селце Тенидвил…

PS Това е засега, утре ще го довърша че музата ми стигна само дотук

Алтан седеше в задимената гостилница. Пушекът образуваше димна завеса, която и най-доброто острие нямаше да успее да разкъса.
На масата на барона се настани мъж с качулка,като само очите му се открояваха като резки.
-Кой си ти глупако?
-Забавен,както те описаха.Дано и вършиш работа,както казаха.
-Защо не се разкараш преди да е станало късно,старче? Не ме впечатляваш с тази "тайнствена" качулка. - раздразнено отбеляза Алтан.
Събеседникут му я свали припряно.На барона на водата му се стори,че вижда познати черти по лицето на новодошлия,но не се сети откъде.
На масата тупна кесия с монети, чиито звън се сля с непрестанните наздравици наоколо.
-И какво искаш да направя за тази сума?
-Много е просто.Да намериш един човек.
-Трябва да има някаква уловка,нали... - Алтан подозираше.
-Да.Магъосникът,който търся за последно е бил видян в джунгла,в Африка.Казва се Фиърт.
-Нали не мислиш,че ще се разкарвам до там?
-Всичко е уредено. Само ми трябва помещение и мога да създам портал до мястото,някакво селце в сърцето на върпосната джунгла. После ще ти осигуря и завръщане. - Странникът добави - Ето половината пари. Наричай ме Гидър между другото.
Алтан не чака още дълго и скоро двамата се отзоваха в малко мазе, под гостоприемницата. За около 5 минути Гидър успя да направи няколко странни движение, изрече много думи и накрая разля странен прашец наоколо, докато не се появи малка врата във въздуха. От другата и страна имаше растителност.Много растителност.
Алтан влезе,а зад него,малкият портал все още не беше изчезнал,но Гидър вече не се виждаше. Пред барона се намираше полуизоставено село, състоящо се от няколко постройки,направени от дърво. Наоколо щъкаха десетина човека.
-Ей ти! Чувал ли си за човек на име Фиърт.Би трябвало да е някъде наоколо. - Алтан попита първия срещнат.
От отсрещната страна обаче се чу говор,чийто език магъосникът не разбираше.
-По дяволите, няма ли един англичанин тук.
Чу се взрив. Алтан се обърна и видя горяща постройка, а на около 10 метра от него стоеше фигура със странна дълга роба. Последва движение от страна на силуета и към барона на водата се запъти кълбо от огън. Той отскочи и само опърли един от ръкавите си. Мъжът сви юмрук, изрече къса дума и от ръката му се плъзна огромна колона от кристлно-чиста вода към нападателя. Той не успя да реагира на време и беше пометен от магията,като се отзова лежащ на земята,но дрехите му не бяха мокри. Фигурата се изправи и тръгна да спринтира през гъстата растителност.
"Май няма да е нужно да го търся този Фиърт" Помисли си Алтан и се затична след него.

След грубо казано половин час идва края на срока за даване на разказите.

Преминалите в следващия кръг ще бъдат обявени в Петък (25.1.).

Well, I failed. Way too busy. Hardly ever find time in the afternoon, let alone in the evening. ;p

Умре безславно, още преди да си се зародил Пиши, предполагам Firzen е склонен на компромис, специално заради теб бих чакал още 1-2 дни

Хаха, ами ако може да се вмести до утре

Ако утре сутринта на даскало напиша нещо, което е силно възможно, ще го публикувам след училище. Ако не го сторя - отсичайте главата. Ще си остана само с големите планове. ;р

В следващия кръг преминават:
AcTivE, Аltаir, Sinistra.
Моля, съобщете числото си от едно до три и своята страна на монетата до края на утрешния ден, 27.1.

Гиро,
подобри редакционните си умения! Значителна част от крайното решение беше обвързана с именно подобни грешки. Но още по-важно: придай на (като цяло) диалогичните си творби пълнокръвие чрез описателност.
Последен съвет: подобри и именоването на персонажите си. Избягвай натрупването ала "иъ".

И все пак няма да е зле да кажеш някакви критики и за нашите творби - нали човек трябва да се учи от грешките си Иначе аз съм 3 ези

A, не, повярвай ми, има си идея зад това да не казвам нищо на преминалите нататък.

Лошо...тъй като аз пиша едва от 2 месеца, а опонентите ми явно имат повече опит Знам, че таланта не е нещо, което може да се измери, но все пак...'Бе ще се пробам, и 3то место не е зле

Не знам колко опит има Актив, но аз нямам никакъв. Единствения ми опит е в един Хари Потър ролплей и онези два-три смотани, кратки разказчета. :Д Просто конкуренцията беше слаба. В смисъл, не че качествата на Гиро и Варгот са слаби, просто бяхме малко хора...

Да имах малко повече време, щяхме да се посбием. ;р

Точно за това ужасно ти се сърдя. :/ Време имаше достатъчно, но много те мързи...