Иди на:  
търсене   регистрация   чат   помощ   правила   влизане в сайта
Автор Съобщение

Аватар
Регистриран на:
15 Ное 2007 18:16
Мнения: 3215
Местоположение: Aruba, Jamaica, Bermuda, Bahama, a place called Kokomo
Заглавие:
Публикувано на: 02 Дек 2007 18:07


Пръч,както винаги-велико.Ама става ли да не съм само второстепенен герой?Дай нещо героизъм,ала-бала,да избивам чалгари наред...
Един вид "Дръвнимен".
:lol: :lol: :lol:

___________________________________
Я тибя МУСТАК
Warbringer » 16:12 » написа:
и една малка таблетчица може да те прати на марс, синко


Профил

Аватар
Регистриран на:
24 Юли 2006 20:38
Мнения: 1253
Заглавие:
Публикувано на: 02 Дек 2007 19:04


Силвърчо написа:
Пръч,както винаги-велико.Ама става ли да не съм само второстепенен герой?Дай нещо героизъм,ала-бала,да избивам чалгари наред...
Един вид "Дръвнимен".
:lol: :lol: :lol:


Абе тия последните части не ми харесват ама ГРАМ. Всичко идва от мързел и от факта, че е Неделя - всичко е ибано в Неделя.

След великия провал има велик златен момент. Муза = 0. Тъй че ще видим кога ще pop-up-не :D

___________________________________
:o Или имаш, или немаш.


Профил

Аватар
Регистриран на:
01 Окт 2005 20:03
Мнения: 6137
Местоположение: Sofia/Bulgaria/EU
В момента играе: League of Legends
Заглавие:
Публикувано на: 05 Дек 2007 10:44


Абе мене и последната част ме кефи супер много, браво, продължавай!

___________________________________
http://www.divinitas-crew.com
Ghost reporting!


Профил ICQ

Аватар
Регистриран на:
30 Май 2006 17:19
Мнения: 183
Местоположение: Малеее не зная къде съм
Заглавие: Re: Враг през проксито - разказ за партизаните
Публикувано на: 10 Яну 2008 14:27


Пред очите ми се разкри чалгар, който стискаше граната и приближаваше все повече. Всички насочихме оръжия към него, като Батор мина най-отпред
и му изръмжа:
-Скрий съ ва! Мани съ уа! Беги мани!

Видях как Батор се е навел над нещо, после по стисна и го вдигна. Беше обезобразения му калашник.
-МИЛЧООООООООО!!!

Не съм са СМЯЛ така никога

___________________________________
Когато всички мислят еднакво - никой не мисли достатъчно!
Никой не умира девствен! Живота рано или късно преебава всеки!!!


Профил

Аватар
Регистриран на:
01 Окт 2005 20:03
Мнения: 6137
Местоположение: Sofia/Bulgaria/EU
В момента играе: League of Legends
Заглавие: Re: Враг през проксито - разказ за партизаните
Публикувано на: 10 Яну 2008 22:42


Куци, братле, вярваш ли ми че последната събота имахме купон. Бях на около 8 текили. Ена мацка (тя беше на 6 текили) ми вика, "айде да хейтим някой форум".
Аз викам "добра идея" и веднага се сетих, че съм партизанин! Логнах се в тийнпроблем обаче нищо не мога да измисля. Тогава ТЯ почна да ми диктува и ти казвам, такъв качествен хейт никога не е излизал под аватара ми. Бих дал линкове, но рискувам да ядосам админа и за това няма.
Айде много поздрави от мен, чакам нова глава!

___________________________________
http://www.divinitas-crew.com
Ghost reporting!


Профил ICQ

Аватар
Регистриран на:
21 Фев 2007 11:59
Мнения: 1639
Заглавие: Re: Враг през проксито - разказ за партизаните
Публикувано на: 11 Яну 2008 17:07


Върха е бате :lol:
Забелязва се влияние от игри като CoD 2 и филми като Спасяването на Редник Райън :lol:


Профил

Curse of the Sands
Аватар
Регистриран на:
14 Дек 2005 12:43
Мнения: 1899
Местоположение: Velvet
Заглавие: Re: Враг през проксито - разказ за партизаните
Публикувано на: 11 Яну 2008 20:24


Andrey358 написа:
Куци, братле, вярваш ли ми че последната събота имахме купон. Бях на около 8 текили. Ена мацка (тя беше на 6 текили) ми вика, "айде да хейтим някой форум".
Аз викам "добра идея" и веднага се сетих, че съм партизанин! Логнах се в тийнпроблем обаче нищо не мога да измисля. Тогава ТЯ почна да ми диктува и ти казвам, такъв качествен хейт никога не е излизал под аватара ми. Бих дал линкове, но рискувам да ядосам админа и за това няма.
Айде много поздрави от мен, чакам нова глава!


Няма какво друго да правиш с нея , форуми хейтиш, ебати смотляка ... :roll:


Профил WWW

Аватар
Регистриран на:
01 Окт 2005 20:03
Мнения: 6137
Местоположение: Sofia/Bulgaria/EU
В момента играе: League of Legends
Заглавие: Re: Враг през проксито - разказ за партизаните
Публикувано на: 13 Яну 2008 12:31


Цитат:
Няма какво друго да правиш с нея , форуми хейтиш, ебати смотляка ... :roll:
После спах с нея тъпако, обаче е култово че хейтихме тийнпроблем :mrgreen:

___________________________________
http://www.divinitas-crew.com
Ghost reporting!


Профил ICQ

Аватар
Регистриран на:
24 Юли 2006 20:38
Мнения: 1253
Заглавие: Re: Враг през проксито - разказ за партизаните
Публикувано на: 15 Яну 2008 00:36


Свежата 8-ма част.

След като Батор най-сетне спря да оплаква Милчо и го настани в раницата си, след като Били бе превързан и замаян от дозата морфин,
всички се насадихме във все още опушена дупка от нагнездения в нея снаряд. Андрей седна и си отдъхна, като заговори със затворени очи:
-Момчета, слушайте. Вече не можем да разчитаме на Админа и въобще на който и да е мазен подкупник от ПСМ. Сега работим един за друг.
Всеки ден, обаче, свежи подкрепления прииждат и ни търсят. Вие знаете... -Той свали каската си. -Свестни момчета - такива, които не понасят
чалгата, фешъните, фейк емотата... всякакви. Толкова много, че трябва да си изградим щаб-квартира някъде. Тука е опасно. Починете си, след
това обаче се изтегляме в гората, където ще ни чакат новаците.
-Ей, серж... ами контраатака? - Попита развълнувано Блу, докато удряше леко земята с приклад.
-Има ли значение? Дори да атакуват наново, нямаме с какво да ги посрещнем, трябва да се изтеглим. Аз свърших патроните. Ей на...
Андрей натисна ръчката пред пълнителя и той тупна тихо на земята. Последваха още такива изказвания и останалите пълнители изпопадаха.
-Най-добре да тръгваме още сега - предложи Андрей, гледайки часовника си. -Ще се цепнем на 2 екипа и ще се срещнем при новаците. Въпроси?
Всички кимнаха и един по един се извъргаляха от окопа. След близо пет минути слизане от хълма, най-сетне навлязохме в гората. Близо 1 км
ни делеше от новаците и не знаех какво щеше да се случи ако ни пресрещнат врагове нейде из дълбините.
Ходихме ли, ходихме, бяха изминали вече двадесетина минути, когато чухме гласове и Блу вдигна ръка. Всички се спряхме. Той продължи напред,
разгърна няколко клонки и изсумтя нещо от рода на "мамка ви скапаняци". Погледна ни и помаха да дойдем.
-Тъпите новобранци... И дори нямат оръжия...
Един от тях се приближаваше към нас, когато Блу изръмжа:
-Не само че те бием!
Момчето се сепна и се подхлъзна:
-К... Кой там?!?
Останалите се обърнаха към гората, като някои от тях се разбягаха и се изпокриха кой-зад камък, кой-зад дърво.
Ние излязохме от гората и насочихме оръжия към тях. Дръвник забърза ход към тях, пристигна при уплашеното момче и издърпа цигарата от
устата му, хвърляйки я в пръстта.
-Не се отговаря така, момче. Ако бяхме тъпи като вас, щяхме да ви изгърмим. А вие там к'во се криете? Това ли са великите партизани?!?
-Много забавно, Дръвник. Всъщност, добра идея... -Изсмя се Андрей, като прескочи едър храст и се доближи до него. Потупа го по рамото и
добави:
-Тъй и тъй си започнал, подреди ги в строй и ги стегни по твоя начин. Блу, Били, Куц, Батор, елате с мен. Останалите - починете си.
Дръвник нареди новаците в две редици и започна да стяга екипировката им и да издава някои "трикове" за по-бързо и тарикатско приготовление.
Андрей ни отдалечи близо до гората и приклекна.
-Страхотна работа, момчета. Знаете ли, това местенце ми допада. Тихо, кротко... Никакви снаряди не се чуват, безопасно...
Сякаш нарочно, за да опровергае тези му думи, врагът изсипа десетки снаряди по нашите позиции. Новобранците се разпиляха из гората с писък.
-Е... всяко място е кенеф като това... Да дръпнем казанчето и да ги очистим, момчета! Грабвайте що ви падне и намерете тия парцали!
Ние навлизахме и навлизахме все по-навътре в гората. Около нас падаха дървета, хвърчеше пръст и писъците на новобранците приглушаваха
тропота. Накъде тичахме, никой не знаеше. Бях на предела на силите си, когато снаряд хлопна до мен и откърти две дървета. Без да му мисля
много, се хвърлих в нещо като окоп и стиснах очи. За щастие, дърветата се спряха над мен, застопорени от събратята си.
-Куууц... Куууц бързо ела тук, намерихме нещо!
Надигнах се енергично и извиках:
-Къде е тва тук, дейба?!? - Повъртях се наоколо и зърнах човешка фигура. Беше Андрей, а до него имаше още няколко момчета. Аз притичах до тях,
прескочих два-три пъна и се озовах точно на място. Пред мен се разкри открита чиста поляна, чийто край се оказа нечий ръб на гората.
Оттам насам летяха куршуми и свистяха между дърветата. Ние легнахме на земята и задишахме тежко, издухвайки пепел на всевъзможни посоки.
-Добре... тука сме по-важните. Изглежда ще трябва да се окопаем и да чакаме нещо си... И то в пълна липса на патрони... Нямаме нищо, но ако им
позволим да пробият тази линия, свършено е и с хълма, и с наща си полянка... Тая гора обаче дава добро прикритие. -Един заблуден патрон изсвистя
над главите ни.
-Мисля да установим щаб тука и да съберем колкото се може повече момчета в гората. Тая вечер ти ще водиш патрул, ще отвлечеш няколко фешъни
и моля те, донеси колкото се може повече патрони... Целта - тия отсрещните картечни гнезда. Сигурен съм, че ако ги изнесем и ги вкараме в наша
полза, не само гората е наша, ами цялата околност... Сега се окопаваме и тва е... Един от новаците ми донесе две разгъваеми палатки, можеш ли да
повярваш?!?
Аз станах от окопа, навлязох малко по-навътре в гората, за да заобиколя и излязох отново на линията. Намирах се на има-няма 5 метра от окопа на
Андрей. Извадих лопатката си и започнах да ровя. Разбира се, трябваше да деля окопа си с още някой. Изневиделица до мен се появи Дръвник и заби
лопатката си в пръстта.
-Ай да копаме двамата. -Той се изсмя и започна да рине като багер. След десетина минути усърдно копане можеше да се побере един човек.
След още десетина вече двамата се побирахме без проблем. Дръвник извади някакво шише, увито в хартия и ми го подаде.
-Бира, приятелю. Гепих я от Форумово, Гиро има приятели в кръчмата. Пий, докато има, че тва е последната.
Махнах капачката, вдигнах я над главата си и щях да извикам от радост, когато изведнъж тя се разби и съдържанието й се изсипа върху униформата ми.
Двамата залегнахме по рефлекс. Избухнахме в смях и разкарахме парчетата стъкло от окопа. Аз казах, че това е добър знак, като разбиването на бутилка
алкохол в новопостроен кораб, бойно кръщене един вид.
Говорихме си дълго за останалите от екипа, докато преброявахме колко патрона са ни останали.
-Половин пълнител за любимия ми калашник. Плюс щика и една граната.
-Аз имам цял. С щик. Та ако атакуват преди да се мръкне, какво ще правим?
Дръвник удари каска в земята и попита разгневено:
-Ами ако атакуват през нощта? По-добре да тръгваме отсега, да се балтаем из гората и като се мръкне да отиваме.
-Не и преди да сте избрали още двама да дойдат с вас! - Провикна се Андрей от съседния окоп.
-Супер. И ся кой?!?
-Нека да ви помогна. Блу и един от новите ще дойдат с вас. Спокойно, дал съм му оръжие, тип-топ е. Тръгвате веднага.
Аз и Дръвник изскочихме от окопа и пресрещнахме Андрей, Блу и новака зад окопите.
-Знаете какво да правите. Очакват се 2 картечаря и поне екип от 20-ина души, които вардят тяхната част от гората. Пълна тишина. Не стреляйте на месо,
трябват ни поне 2 фешъна. Новак, ти взимаш патроните, Блу и Дръвник - вие хващате фешъните, Куц - ти ще ги прикриваш и ще извършиш главния щурм.
След като унищожиш картечарите, изстреляй точно 5 патрона с картечницата във въздуха. Имате 30 секунди да се изтеглите. Слет това обстрелваме с минохвъргачки.
После прекосявате гората и идвате при нас. Разпитваме фешъните, пълним оръжията и се изтегляме към хълма. Хайде, тръгвайте!
Ние притичвахме един зад друг. Очаквахме разстоянието да е грамадно, но се оказа някаква си 5-минутна разходка. Сега вече виждахме врага и чувахме мътно разговорите им.
Единственото ни прикритие бяха купчина храсти. Аз тръгнах към лагера им, давайки сигнал на момчетата да ме последват. Спряхме се зад наръч дърва. Сложихме щиковете
и в точно този момент усетих онова до болка познато усещане в задните части. Да, винаги ме заболяваше стомаха на такива акции. Станах и тихо пристъпвах към един от
фешъните. Той пушеше цигара и слушаше някаква новоизлязла песен. Видях касетофона и ми хрумна идея. Доближих се достатъчно и увеличих звука на максимум.
Той се обърна и се опули. Преди да извика, го сграбчих и го повалих на земята. Беше хлапе, тежащо не повече от 50 килограма. Запуших устата му и допрях калашника в
гърба му. Той не се съпротивляваше и тръгна с мен към гората. Блу го пое и изсъска "Браво, браво, Куц!". Докато се върна, един друг фешън намали музиката и превключи
на друга мелодия. Той тръгна към други двама събратя и попита:
-Абе някой да е виждал... -Заби поглед в земята и се наведе. Вдигна нещо светещо, изправи се, пусна го на земята и зае някаква странна поза. Започна да ни доближава.
Дръвник стисна пистолета си и каза "Тоя дебелия е за мене". Фешънчето приближаваше все повече и повече, когато пленникът ни изшава и размърда храстите.
Не разбрах кога Дръвник е изгърбил дебелия. Чух само "хлоп" и видях как се мъчи да го повдигне. Довлачи го до другия пленник и го върза.
-Куц, най-добре ще е и тоя да миряса. Замалко ни уби. -Обърна се към кльощавия. -Съжалявам, куклафейс.
ТРЯС!!! КХХХ!!!
От удара пистолетът произведе изстрел и вече фешъните се разкрещяха и затичаха. Аз се засилих напред с калашника си и повалих онези двама фешъни най-отпред.
Картечарите още не бяха успели да изскочат от окопите си, когато Дръвник ги поздрави с граната. Тя тупна между двата окопа и настана тишина. Единия картечар
извика "Хвани я, Джони! Махни я!" - награби гранатата и я хвърли в съседния окоп.
-Абе за кво ми я даваш, бе?!? -Гранатата прелетя при предишния си притежател.
-НЕ ПО МЕНЕ, ДЕБИЛ!!! КРХХХШХХХ!!!
Зави ми се свят и паднах на земята, все още стискайки калашника. Произведох няколко изстрела напосоки. Картечниците бяха негодни за употреба вече, затова извиках на
момчетата да се изтеглят. Новакът дотича, сграбчи някакви измачкани кутии и побегна назад. Сякаш нямаше повече фешъни в този район. Досега да бяха пристигнали...
Блу ме надигна и извика "Изтегляме се!" Аз пристъпвах смело и бавно навлизах в гората. Помогнах на Дръвник да намъкне дебелия, а Блу сграбчи кльощавия фешън.
Проправихме си път из гората, препъвахме се от време на време. Най-сетне пристигнахме в лагера си. Андрей ни насочи към някаква палатка навътре в гората.
Бяхме изненадани - човекът си бе спретнал една голяма палатка, съшита от две по-малки, около нея имаше вече ограда, а няколко момчета бяха разпалили огън
и се бяха насъбрали на вечеря там.
Те всички обърнаха погледи към истинските партизани и ни поздравиха с весели и буйни викове и ръкопляскания. Ние влязохме в палатката, оставихме фешъните на
пейките, а новакът се възгордя и тропна двете кутии с патрони на масата по средата. Андрей го изгледа с учудване, доближи се до него и впери поглед в очите му.
Извъртя тялото си към кутиите, не откъсвайки глава от новобранеца. После ги погледна изумен и поклопа по една от тях. После прокара пръст около гърлото й
и го доближи до носа си.
Подсмихна се и събра ръце зад гърба си.
-Синко, това не са патрони.
Новобранецът вдигна ръка, отпусна я, отвори уста и се ококори. -Ама... к...
-Това е бензин...
Всички в палатката избухнахме в смях, а новобранецът скри лицето си с ръце.
-Съжалявам, серж...
-Спокойно, няма да кажем на никой друг. Свободен си, иди при приятелите си.
Той свали каската си и излезе при другите.
-Страаахотно. Имаме си вече нова компания, която ще бъде яко изпитана след като се събуди. Куц, искам да продиктуваш на един от новаците своя рапорт.
Разкажи ми накратко как беше... И защо не сигнализира да обстрелваме?
-По-добре да изпратим хора там, серж. Имаше общо 6 човека, като картечарите загинаха по нелеп начин. Другите двама ги гръмнах.
-Каквото и да казвам... няма да е достатъчно. Починете, яжте. Имаме още неща да обсъждаме. Тези рангове нашите са ПСМ-ски, знаете ли. Късайте нашивките,
още от сутринта въвеждаме партизанските рангове. Ще изпратя петима новобранци на завзетото място. А пък утре, след закуска, ще идем да проверим хълма.
Ако е чист, най-вероятно ще сформираме нови екипи, ще оберем патрони и припаси и ще атакуваме Източен Тийнпроблем. Там се крият партизани, няма да е
лоша идея да добавим още ветерани към редиците си. Трябват ни лидери. Чух, че там дори са заклещени множество офицери.
Щом ги присъединим, ще идем на онова поле от другата страна на гората, където спряхме емовската армия, помните ли?
Установяваме траен щаб, сформираме нови екипи, че дори взводове и набираме колкото се може повече новобранци.
Да изчистим България от нечовеците!
Лека нощ, момчета!

___________________________________
:o Или имаш, или немаш.


Профил

Аватар
Регистриран на:
08 Яну 2008 08:26
Мнения: 39
Заглавие: Re: Враг през проксито - разказ за партизаните
Публикувано на: 15 Яну 2008 08:52


браво, както и предишните части и тази е супер. Понеже май вече няма смисъл от моя герой ти предлагам Гиро да тръгне сам срещу 10-12 противника и след достойна битка, докато лежи на земята загивайки, да даде на куц механична мекица експлозив, за която в по-напечено положение към края на разказа да се сетите за нея и да я използвате.

___________________________________
несподелената любов е като да делиш мекица-не ти се иска ама е така


Профил

Аватар
Регистриран на:
10 Сеп 2007 08:03
Мнения: 1767
Местоположение: Under the clouded sky...
В момента играе: квото тръгва на лаптопа
Заглавие: Re: Враг през проксито - разказ за партизаните
Публикувано на: 15 Яну 2008 09:04


Разказа кърти, както винаги :D

___________________________________
The Past is like a broken mirror - you try to put it back together, cut yourslef with a piece. Your reflection changes. And you change with it.


Профил Skype

Аватар
Регистриран на:
01 Окт 2005 20:03
Мнения: 6137
Местоположение: Sofia/Bulgaria/EU
В момента играе: League of Legends
Заглавие: Re: Враг през проксито - разказ за партизаните
Публикувано на: 16 Яну 2008 18:04


Много яко, както винаги, браво, браво! Продължавай в същия дух!

___________________________________
http://www.divinitas-crew.com
Ghost reporting!


Профил ICQ

Аватар
Регистриран на:
15 Ное 2007 18:16
Мнения: 3215
Местоположение: Aruba, Jamaica, Bermuda, Bahama, a place called Kokomo
Заглавие: Re: Враг през проксито - разказ за партизаните
Публикувано на: 16 Яну 2008 20:45


Хаха-супер(както винаги).Ебати тъф гая съм тука,куул ;) .Много е добро,давай все така!

___________________________________
Я тибя МУСТАК
Warbringer » 16:12 » написа:
и една малка таблетчица може да те прати на марс, синко


Профил

Аватар
Регистриран на:
24 Юли 2006 20:38
Мнения: 1253
Заглавие: Re: Враг през проксито - разказ за партизаните
Публикувано на: 18 Яну 2008 00:07


Огромна цистерна ръмжеше точно до дясното ми ухо... Ту прекъсваше, ту свистеше с пълна сила. Приближаваше...
Нечуван сблъсък като че ли ядрена ракета се разби в земята, при това на петдесетина метра до нас.
Чух тропота на ботушите на един единствен човек. Той идваше насам, а екипировката му дрънчеше.
-Ставайте, мързели! Фешъните ни поздравяват с басова чалга!
Думата "чалга" бе приглушена от поредният снаряд.
Аз станах от земята и със замъглени очи разгледах наоколо. Беше рано сутринта, а околността бе затрупана от прах.
Слънцето бе разрязано от върховете на иглолистните гори. Имах чувството, че лъчите му не топлят, а изстудяват въздуха допълнително.
Обстрелът прекъсна, вече всички бяха на крак и кой-с потник, кой-гол над кръста, се събрахме по окопите и вперихме поглед в нападнатото
от нас вчера място. Не усетих, че Дръвник вече бе навлязъл в окопа ми. Дръпна ме силно за ръкава, а аз все още сънен реагирах агресивно:
-Какво, бе?!?
Дръвник се отдръпна и посочи с ръка рамото ми.
-Уеее... спокойно, бе, човек. Просто щях да ти кажа да си махнеш нашивки...
Мощен трясък разтърси почвата на десетина метра от нас и наоколо се разхвърчаха остри буци пръст. Вдигна се прах, достатъчен за димна
завеса. Дръвник се изкашля, помаха с ръка и излезе от окопа. Аз тръгнах след него, но обърнах глава към другия край на гората, колкото да
се уверя, че няма никой там.
Двамата, приклекнали, влязохме в палатката на Андрей. Той бе сложил пред пленниците две паници вкусна храна - пържоли, кебабчета, кюфтета
и картофена салата. Явно така ги дразнеше. Горките не бяха вкусвали храна от може би едно-две денонощия.
Андрей май не ни бе забелязал и скръсти ръце отзад. Вдигна глава нагоре и заговори твърдо:
-За пореден път ви питам... Има ли ваши хора на хълма, и ако има, колко са?
Единият фешън се задъха и се наклони силно напред, вдигайки глава към Андрей. По лицето му се изписа страдалски вид.
-Казваме ви истината... Ние сме просто новобранци... Влязохме в един магазин за дрехи, избирахме си и... дойдоха тези горили,
навлякоха ни по един чувал на главите и... направо в казармата. -Фешънът преглътна, издиша тежко и продължи:
-Оттам - калашник и на фронта... Третират ни като хора десета ръка. Не ни дават никаква информация... Използват ни като пушечно месо.
Казват ти - отиваш там... Нито ти дават патрони, нито знаеш нищо... Пращат ни на най-напечените места...
Той клюмна и започна да хлипа. Другият фешън, кльощавия, имаше по-суров вид и заговори нормално:
-Това е всичко, което можем да ви кажем. Ние не искахме да влизаме в армията по своя воля. Отвлякоха ни.
В този момент зад нас палатката се размърда и вътре нахълта с бяс Гиро. Той държеше оръфана, мокра мекица и я тросна на масата.
Все още не бе забелязал фешъните, защото се намираше в гръб. Обърна се към Андрей, за да обясни поведението си.
-Тъпи минохвъргачки, удариха пратката! Само моята пратка!!! Мекиците ми сега са не повече от черни мокри парцали! ДЕЙБА!!!
Заедно с псувнята, той надъни масата толкова силно, че трясъкът се чу може би при врага отсреща.
Гиро се обърна, облегна се и прокара ръка през лицето си. Когато откри очите си, видя фешъните и се изправи.
-Шибани фешъни!
Той вдигна като перце тлъстия фешън и го тросна обратно на пейката.
-Не са виновни, Гиро... Те са били отвлечени за армията...
Гиро го погледна с презрение и бръкна в предния джоб на тлъстия фешън. Оттам извади розово-бял лист. Разгърна го разгневено и го натика в лицето на Андрей.
-Отвлекли ги друг път! Копеленцата са подписали тоя документ за доброволна служба, САМО И САМО ЗА ДА МИ РАЗКИСНАТ МЕКИЦИТЕ!!!
Завъртя се, сгъна се и ги погледна свирепо. От страх, те мръднаха назад и затрепераха.
Андрей го хвана за рамото и му каза съвсем спокойно:
-Гиро, днес оставаш в базата. Не мога да позволя да те убият поради неконцентрираност.
Очаквахме пак да се разкрещи и се отдръпнахме назад с няколко крачки. За изненада, Гиро само задиша тежко, погледна всички един по един и
кимна с глава. След това излезе все така нервно и се отдалечи.
Андрей извъртя глава към нас и издиша тежко и ококорено, сякаш искаше да ни каже "Phew... That was close..." когато Гиро нахълта с калашник в
палатката и изкрещя.
-ЕДИН МАЛЪК РЕСТАРТ И КРАТЪК ПРЕСТОЙ В БЕЗКРАЙНОСТТА НЯМА ДА ЗАМЕНЯТ МОИТЕ МЕКИЦИ!!!
Насочи дулото към фешъните и изгърмя целия пълнител. След това бързо избяга от палатката.
Фешъните се трупясаха и паднаха окървавени на пода, а след точно 10 секунди изчезнаха.
-Е... и без това нямаше какво да ги правим. Ще постоят малко в нищото до следващия Respawn... -Каза Андрей преспокойно. След това се врътна
към нас и се доближи почти на педя разстояние:
-Запомнете обаче, че тях има кой да ги рестартира, а нас никой не може. Затова сега е важно да изкараме офицерите от Тийнпроблем и да осигурим база. Тръгваме в 0900, което ще рече 9 часа сутринта. Сега е 8. О, и момчета. Получих съобщение от свързочник. Момчето избягало от Тийнпроблем
и преминало цялата гора, само и само да ни съобщи, че има 3 офицера в града и да ни съобщи новите партизански рангове.
Андрей седна на масата и погледна към земята.
-Момчета, за съжаление сега всички сте редници. А относно мен... Момчето донесе още нещо. Писмо от моите хора от УЕ - Ударния Екип.
Местят ме при тях, в спецчастите. Запазвам си ранга Сержант... Ще се виждаме от време на време, но в общи линии...
Андрей вдигна тежък поглед към мен и Дръвник. После стана бавно, бръкна в предния си джоб и продължи:
-Точно вие ми трябвате, момчета... Поздравления, вие сте избрани за командири на 1 и 2 екип. Вече сте Ефрейтори.
Сега ви остава да проверите хълма и оттам да се свържете с офицерите. Били знае координатите, не се тревожете...
Той постави нашивките в ръцете ни. Ръкостискахме се. Осъзнах, че може би нямаше да видя този човек, не и в следващите седмици.
Андрей сложи каската си и нарами един военен сак, усмихвайки се.
Ние козирувахме. Един близък човек си отиваше... Казват, че за да оцелееш без да се нараниш много във войната, не трябва да се сближаваш
прекалено много с останалите. Но при тези обстоятелства нямаше как да не се сближиш.
-Кажете и на другите... -Той ни погледна с увереност и каза от сърце: -Успех...
Излезе от палатката, а ние с Дръвник постояхме няколко секунди вцепенени. След като дойдохме на себе си, сложихме нашивките и съобщихме на останалите.
Сега с Дръвник бяхме най-висшестоящите в малката ни партизанска група. След кратки обсъждания решихме аз да изнеса заповедите.
Излязох навън, строих момчетата и заговорих високо и ясно:
-Партизани... След като Сержант Андрей замина да служи с приятелите си в спецчастите, останахме само аз и Дръвник, които да ви водим.
Командването е решило да раздели групата ни на 2 екипа.
Поднесоха се викове на негодувание.
-Разбира се, това не включва новобранците. Те ще останат тук и ще запазят позицията.
Под мое командване в 1-ви екип ще взема Батор, Блу, Били и Гиро.
Дръвник реши да вземе във 2-ри екип Джоунс, Дуфалак, Бъкс и Назул.
Спокойно, работим като един екип, няма да се отделяме един от друг.
Та добре... Сега по мисията...
Дръвник донесе една карта и я разпъна пред себе си. Аз прокарах пръст през гората, чак до хълма.
-Целта е хълма. Оттам ще имаме по-малко лаг и вероятно по-добра връзка. На височината Били, нашият радист, но на първо място отличен стрелец...
Поднесоха се поздравителни викове.
-...ще се свърже с офицерите в Тийнпроблем. Ще ги ескортираме до мястото, където разбихме емотата.
Първи екип прикрива периметъра, втори ще влезе в сградата и ще изнесе офицерите. След това се връщаме право тук.
Не се знае колко дълго ще чакаме новаци... От вас новите се изисква само и единствено да стоите и да чакате да дойдем.
Знаете паролата... И не палете огньове, ще се вдигне пушек и врагът ще ви унищожи от стотици метри. Уверявам ви, не е хубаво усещането
мина да те смели като картоф. Въпроси?
Обичах тази част, защото винаги очаквах някой да зададе въпрос, а това бе рядкост. За моя изненада, един от новаците вдигна ръка.
-Ефрейтор, а след случката с кутиите с "патрони", с какво ще удържим позицията, а вие с какво ще атакувате?!?
Бяхме им приготвили изненада.
-Добър въпрос... Дръвник?
Той отиде в палатката и с мъка излезе от нея, избутвайки огромна кутия, която дрънчеше на патрони. Всички бяха изумени и я наобиколиха.
-Еееййй... Има патрони за цял взвод. -Каза спокойно Дръвник, но новаците напираха да пипнат патроните. Тогава той ги отблъсна и изкрещя:
-НАРЕДЕТЕ СЕ, ДЕЙБА!!! ЧАКАЙТЕ РЕДА СИ!!!
Започна да раздава калашници и патрони на всеки новак.
-Благодарности на приятелите на Андрей, момчета. Дължим им живота си.
Беше вече 9 без 5, когато всички бяха в бойна готовност. Всеки имаше на разположение 2 пълнителя плюс този в оръжието си.
Прикачихме байонети и тръгнахме напред в гората. За първи път се чувствах що-годе в безопастност. За пръв път имах патрони по джобовете си
и верни ветерани, на които можех да разчитам. Щяхме да превземем околностите на Тийнпроблем... Бях сигурен.
Времето минаваше толкова бързо, че докато се усетим, вече катерихме хълма. Тогава с Дръвник се разделихме и той пое лявата страна.
Дадох последни наставления на момчетата:
-Шумова дисциплина. Само ръчни сигнали... Червена светлина на стрелба. Стреляте само по моя команда, не искаме да изложим 2-ри екип на опастност. Хайде, да тръгваме!
Изкатерихме се до върха. Беше чисто, сякаш тук човек не бе стъпвал никога. Сигурно системата е рестартирала региона, за да го очисти от ненужни
фрагменти. Дадох сигнал на момчетата да се наведат. Върхът бе равен и виждах нечий силует на другия край.
-Дръвнимен, ти ли си? -Попитах аз, подложил калашника, готов за стрелба.
Отатък се чу с ехо:
-О, по дяволите, Куц, развали ни кефа! Тъкмо щяхме да ви напълним гащите с пръст...
Двата екипа притичаха до средата на върха. Били не губеше време и веднага започна да набира координати.
-Тарикати, Тарикати! Тук - ФЕС. Приемате ли? Край.
Всички чакахме в напрежение за отговор.
-Тук Тарикати... Чуваме ви ясно и високо, ФЕС. Край.
-На зърното сме, в глава - до две хиляди, сто и тридесет. Излизаме с кал от ушния канал. Край.
-Разбрано, ФЕС. Край.
Били се изсмя и нарами радиопредавателя. Всички наоколо се смееха сякаш бяха чули комичен порно разказ.
-Знам... рисковете на професията. Да тръгваме...
На път надолу Били ни обясни, че вече сме прикачени към ФЕС - Fashion Extermination Squad или Екип за Унищожаване на Фешъни.
Това е световна партизанска организация, която се бори с фешъните.
Тарикати наричали офицерите от ФЕС, тъй като по принцип повечето офицери само дават заповеди и стоят на сухо и топло в щаба, докато войниците под ранг Лейтенант вършат мръсната работа. Хитро.
Зърно е кодова дума за връх на хълм, планина или каквато и да е природна издутина.
Глава е кодова дума за сграда. Ушния канал може да е вход, улица или каквото и да е друго място, на което може да се чака.
Кал в ушния канал - още по-хитро измислено. Ушната кал се отделя от организма, за да изкара мръсните влакна от ушния канал.
В този смисъл ние сме калта и ще изкараме офицерите от сградата. Гениално...
Вече бяхме в покрайнините на Тийнпроблем. Беше толкова тихо, че направо беше страшно. Но това не траеше дълго.
Усетих мощна болка в стомаха, за една секунда прелетях над 1 километър, блъснах се със светлинна скорост в един от блоковете и изхвърчах отново при екипа си. Забих се в земята. Чувствах се като парализиран труп. Видях как едни хвърчат във въздуха, а други тичаха на едно място.
Тъпи лагове...

___________________________________
:o Или имаш, или немаш.


Профил

Аватар
Регистриран на:
01 Окт 2005 20:03
Мнения: 6137
Местоположение: Sofia/Bulgaria/EU
В момента играе: League of Legends
Заглавие: Re: Враг през проксито - разказ за партизаните
Публикувано на: 23 Яну 2008 17:51


Ааааааа, Куци, браво братле, супер беше! Съжелявам че го прочетох чак сега, но нямах време. Айде чакам да видя какво ще стане по-нататък :D :D :D

___________________________________
http://www.divinitas-crew.com
Ghost reporting!


Профил ICQ

Аватар
Регистриран на:
15 Ное 2007 18:16
Мнения: 3215
Местоположение: Aruba, Jamaica, Bermuda, Bahama, a place called Kokomo
Заглавие: Re: Враг през проксито - разказ за партизаните
Публикувано на: 25 Яну 2008 23:31


Браво,куци колега,велико!
Все по-хубаво става.Ама и мен си ме направил важна персона,мерси много ;).

___________________________________
Я тибя МУСТАК
Warbringer » 16:12 » написа:
и една малка таблетчица може да те прати на марс, синко


Профил

Аватар
Регистриран на:
20 Май 2006 16:45
Мнения: 910
Заглавие: Re: Враг през проксито - разказ за партизаните
Публикувано на: 27 Яну 2008 21:05


Браво! Чакам нова част!


Профил

Аватар
Регистриран на:
04 Дек 2005 19:41
Мнения: 2610
Местоположение: q3dm6
В момента играе: q3
Заглавие: Re: Враг през проксито - разказ за партизаните
Публикувано на: 27 Яну 2008 22:07


E деа искам го прочета но ме мързи якоооо пък виждам че е яко

___________________________________
Reaching aural nirvana...


Профил

Аватар
Регистриран на:
24 Юли 2006 20:38
Мнения: 1253
Заглавие: Re: Враг през проксито - разказ за партизаните
Публикувано на: 27 Яну 2008 23:14


Прочети го, селяко, дупе да ти е яко >:О

___________________________________
:o Или имаш, или немаш.


Профил

Аватар
Регистриран на:
01 Окт 2005 20:03
Мнения: 6137
Местоположение: Sofia/Bulgaria/EU
В момента играе: League of Legends
Заглавие: Re: Враг през проксито - разказ за партизаните
Публикувано на: 05 Фев 2008 18:40


А ти пускай по-бързо следващата част :)

___________________________________
http://www.divinitas-crew.com
Ghost reporting!


Профил ICQ
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  

Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
 
Иди на:  
cron
© 2009 PC Mania | Реклама | Контакти web by: ilyan.com