|
Заглавие: Плачът на върколака Публикувано на: 15 Дек 2007 18:19
Това е писано от друг форум но на мен ми хареса и реших да го постна.Кажете мнението си
ПРОЛОГ
След като четеш това,значи съм привлякъл внимението ти,а щом това веднъж е станало,значи няма да е нужно втори път.В тази книга ще се разказва за Легенда,за Съдба и за изпълнияването на Легендата чрез Съдбата.Ще се разказва и за война между две раси и за трета,която в опитите си да проумее тази война се въвлича в самата нея.За легендарната война между Ликантропи(Върколаци) и Вампири.И за това,как след един изгрев ти не си същия,въпреки да не го знаеш.Но преди всичко това е книга за почителите на фантастиката.Е,надявам се да я харесате.
И в почит на героите,глава първа ще бъде пусната в деня на следващото пълнолуние 14.1.2006Г.
ДД/М/ГОД/
ГЛАВА ЕДНО
СЪНЯТ
Както убикновено Каел пътролираше на поста си с една единствена мисъл-Сън.Вече трета година продеше в това забавено от света място.
-Трансилвания как точно тук попаднах-Викаше той без дори да се съобраява със сънят на другарите си-Сибирската степ,Африканските джугли толкова много места за обмяна на военен опит,но не аз попаднах в царството на чудовищата.
И така той кещеше половин час преди най-награя беше сменен с един от другарите си.Той беше изпратен от Англия с цел размяна на опит.Той заспеваше с мисълта за семейството си,за приятелите и ужаса.Всяка вечер на това място ставаше все по гадна постоянни викове и разглазгани човешки кости.Но не и чудовища,и така той заспиваше все повче и повече и накрая се унесе в сън,кошмарен сън.
**********
Събуди се,толкова спонтано все едно беше полян с вода,но не стъдена топла,топла дотолкова ще кожата му гореше.Веднага се огледа навсякъде имаше кръв и следи,два вида следи-от влачене и от нещо друго,същество тежащо близо двеста килограма и със ограмни крака.Но тези стъпки колото и да му се искаше бяха човешки а на чудовище.
Каел веднага взе меча се и се огледа нямаше никого,само той и тишината.Преметна арбалета си през рамо и със меч в ръка пое по пътя оставили следите.Докато вървеше се чудеше защо го прави,няма смесъл да отива с цел да спасе хора които може от часове да са умрели,и на всичкото отгоре шансът да срещне някой върколак се беше съвсем реален.И така той вървеше вече двайста минута по следите на другари те си без видим друг знак.Докато не чу виене,бавно и мучително виене което рязко секна.Каел стисна меча си двойно по силно меча и наостри уши,вървеше и вече се чуваха и звучи от бой,силен бой.След малко следите станаха по-пресни и по страховити.Докато преблежаваше той вече чустваше леки трусове по земята докато не ге видия......
Три скелета с човешки размери но като си помисли Каел,той даже не ги познаваше но въпреки това той заби меча в земята и прилегна прекръсти се и аза идна молита.В този момент той чу звук от стрела насочващта се към него,инсткта му каза да се се отмести той и това направи,хвърли се на страни и стрелата провуча край него.Тогава той пак чу вой на този път не такъв като преди тозе път бе ещо като прощален вик,Каел взе меча се и подръпна арбалета към рамото си.Тогава той си насочи към близките храсти откъдето се чи воя,той бавно разлисте храстите и видя глетка която нигога повече нямаше да види-От ляво два човека със сиви лица и черни дълги коси се биеха със голям вък с ръче и крака.
-Върколаци и Вампири какъв,късмет извади Каел-си казваше си той-Не ми стига едно е цели две злини.
В този момент той чу силно тупване и в този момент погледна на дясно,там настрани се биеха голям черен човек-прилеп и върколак.Той се вгледа във върколака и видя че той е поне 3 пъти по голям от другите такива и с позлатени гривни със шиповете ръчете.Изведнъш Върколака тъпна на земята по личе целия облян във кръв.Изведнъш във Каел като чели се скъса нещо,той погледна върколака във друго лице.Във човешко лице,в лицето на човек със семеиство и приатели,и тогава се сети че за семейството си и по точно липсата му.Сети се че е сирак,без семейство и прятели.Но тогава във съзнанието му изплува друг образ,образа не сестра му която небеше виждал вече втора година.Но образа изчезна така бързо както се бе появил и остана само сцената която още си развиваше.Човека-прилеп говореше нещо на неразбираем език но явно засегна върколака,изведнъш Каел посегна към арбалета си и се приточи в гръдния кош на човека-прилеп.Натисна бавно спусака и стрелата извистя и порази целта си.Прилепа-човек се обърна и видя Каел а очите му заблестяха искри той се насочи към Каел,а той хвърли арбалета на земята и габна меча си но осзна че демонът беше по-близко от два метра.Каел се обърна прилегна и насочи меча право към демона и той се наниза на меча на Каел и изписщя от болка.Но това небаше свършело демона бавно се изниза от меча и Каел видя как раната направена от меча му заздравя със огромна бързина.Демона погледна Каел и злобно исъска нещо и понечи да замехне със огромата си ръка.Но се свлече на земята.Зад него беше върколака със позлатената гривната,той беше нанесъм смъртоностна ранарана на демона.Каел погледна гърчещия се демон и после погледна върколака,върколака кимна и Каел някак разбра какво значи това.той взе лажещия на земята меч и с цяла сила го закова във демона.Демона изкрещя от болка и се превърна във пепел.Но в този момент чу викове,всуша се в тях и чу какво казва ,,
Ставай,ставай`` гласяха те.
Каел бавно отвори очи и извиднъш че всичко бе сън оже би най-гадния сън в живота му.
КРАЙ НА ГЛАВА ЕДНО
Глава втора
ПРЕДЧУСТВИЕТО
Каел бавно отвори очи,и видя разтревожените лича на другарите си.
Те говореха така уживено както той никога не ги бе виждал.
-Беше вампир,сигурен съм-крещеше един от тях.
-И аз така мисля,защото чух махане на крила.-говореше друг.
-Спрете!!-Изкрещя изведнъш Каел-Какво е станало по дяволите.
-Лейтенанта е видял вампир,или поне поне така мисли-каза един от войниците,погледнал презрително лейтенанта.
-Истина е,казвам ти-продължаваше да крещи войника.
-Каквото и да е било,знаем едно-каза Каел с по-оспокоен глас-Не трябва да оставаме тук.
-Саржанта е прав,трябва да стигнем селото час по бързо.-каза вече много по успокоен лейтенанта.
-Прав си,дай да си стягаме багажите и да тръгваме-Каза един от тях и тръгна към багажа си.След десет минути всички вече бяха готови за похода.След около час ходене по безлюдния път слънцето се скри зад огромни черни облаци.Изведнъш макар и да беше едва два часа се стъм все едно беше седем.Всички се узъртаха сякаш имеше опсност зад всеки храст.
-Имам лошо предчуствие за този ден.-каза Каел узъртайки се.
-Какво имаш предвит Каел-каза един от войниците който ходеха до него.
-Нищо.-Отвърна Каел спомнякси сънят от вчера.След още час ходене войниците решиха да си починат.Разпънаха си постелите си и извадиха храна за да се нахранят.Каел който не беше особено гладен откъсна една ябълка от близкото дърво и реши да отиде до близкия хълм за да види пътя напред.Взе меча си тръгна напред към хълма.Като стигна на върха на хълма видя селото на не повече от километър.Изведнъш чу викове идващи от лагера,Каел се затеча назет взимейки меча си.
-Знаех си,Знаех че днес ще стане нещо,нещо гадно.-казваше Каел тичайки на долу.След две минути стигна до лагера виждайки потресаваща глетка:
Двама войника се биеха със един мъж облечен във черна броня,мъжът имаше бледо като на мъртъв лице.
-Идеално,вампири сякаш неможеше да стане по-лошо.-Каза Каел.
А даже незнаеше какво го очаква.Изведнъш се чу писък и Каел погледна на ляво.Той видя един от войниците расечен на две.
-Е не,писна ми да гледам.-каза Каел вбесен от безмилоста на вампира.Той взе меча си прекръсти се и пое напред със боен вик.Вампира расякъл войника погледна Каел и вдигна меча си.Но за него беше късно каел се бе засилил със вече вдигнат меч,той приклекна и расече на две вампира точно както той бе расекъл другаря му.Каел даже не погледна назад,той се насочи към другия вампир.Но изведнъш нещо провуча нещо край него и той погледна назад.Там стоеше вампире който Каел бе расекъл.Каел незнаеше какво да прави,в този момент вампира изтреля друга стрела.Каел се хвърли настрани.Каел стегна рамото си за де се приготви за падането на земята,но вместо на твърдата земя Каел падна на нечее тяло.Той се обърна за да види на чее тяло се бе призимил и видя че това е тялото на лейтенанта от сутринта.Изведъш Каел в бе бе избухнала ограмна ярост,той скочи на крака стисна меча се и се насочи към вампира.Вампира натисна спусака на арбалета и една стрела просвестя,след проени стотни тя се заби в рамото на Каел и той стисна зъби.Въпреке изгарящата болка в рамото Каел продължи и този скоче преди удар,той се извисе над вампира и му отряза главата с двойно повече жестокост.В следващия момент нещо мина през тялото на Каел.Кама която минаваше през потмишницата на Каел причиняваше огромна болка.Каел стисна меча си и се извъртя като расече вампира забил камата.Вампира падна на земята в агония.В този момент се чу вой много познат на Каел вой.от близката гора се чуха стъпки и изкочиха три върколака,но сред тях ясно се открояваше един тройно по-голям от другите,изведнъш Каел съзря на една ръка позлатена гривна със шипове-Същата гривна като на върколака от сънят му.Каел незнаино даже за самия него се усмихна.Върколаците без много мислене се нахвърлиха на вампирите.Единият вапмир бе вече паднал под тежкия и смъртоносен удар на един от върколаците.А друг вампир се гърчеше под захапката на друг върколак.Чу се прокънтяване,меча на един от останалите вампири се ба забил във леката бронята на върколака и сега меча летеше във въздуха,върколака погледна вампира който бе вече паднол на земята в молетви за милост,но за негово нещастие върколака замехна и го остави без глава.Изведнъш се чу замахване на крила и Каел който вече беше на земята видя огромен прилеп да излита и да се отправя на север към планините.Каел смукна своя арбалетот рамото си и се приточи във прилепа.Той натисна спусака и стрелата прочуча,След секунда той видя как прилепа прави лупинги надолу към гората със дупка във крилото.
Каел се усмихна злобно,след това припадна...
Край на глава втора
Глава трета
Решението
Каел започна бавно да се осъзнава,той усети че някой го носеше на рамо,всъщност не беше някой а нещо.Нещото беше всисоко около два метра и беше космато,изведнъш Каел съзря огромните му космати лапи.Изведнъш Каел си спомни какво бе станало,как бяха убити другарите му,как той се убита да убие вампирите,как стрелата и после камата пронизаха тялото му и как на дойдоха върколац...
-Точно дова ме носеше в момнта,върколак-си помили Каел.
Върколака ходеше вече трийста минута и Каел се чудеше къде ли отиват,докато изведнъш не спряха.Върколака остави Каел на земята и отиде няколко метра напред.Каел изнемощен вдигна глава и видя огромна пещера чийто ход бе изогрависан като легнал вълк.Върколака посегна някъде и завъртя някаква ръчка и паста на вълкът се отвори.Върколака се обърна и Каел веднага затвори очи за да не бъде видян. Върколака пое отново Каел на рамото си.Каел осети как обстановката се затопли и Каел разбра че са влезли във пещерата.Изведнъш полката се върна при Каел и той стисна зъби за да не се издаде.След около минута върколака хвърли Каел на нещо наподопяващо постеля.Каел бавно се унесе и сред секунди заспа.След около два часа Каел се събуди,когато той отвори отвори очи противно на очаквания си той не видя огромните върколаци а няколко мургави и едри мъже с бледи лица.Каел едва успя да произнесе няколко думи:
-Ккъдее съм?кой сте ввие-Едва каза Каел.
-Не говори повече-Каза един от стоящите около Каел мъже.-Трябва да пазиш сили те си.
-Ще ти обесним всичко.-Каза друг
-Докато продехме в гората чухме звуци от бой,но докато стигнахме беше останал само ти жив.-Каза със нотка съжаление в гласа един от тях.
-Като пристигнахме те видяхме как сечеше вамповете един след друг.-продължи друг.-И чак когато те наръгаха решихме да се оправим с тях.
-Всъщност за първи път виждам в живота си човек който да направи такива неща с вампир сам.-каза един.
-След това беше лесно да се оправим с тях.-Продължи мъжа.
Чак тогава Каел забеляза че той носи същата гривна като тази на върколака.Чак тогава Каел разбра че мъжете до него бяха същите върколаци които му помогнаха.Но болката от раната го превзе отново,Каел не се сдържа и извика от болка.Тогава върколаците се спогледаха и този със златната гривна бавно заговори:
Виж сега,странико ти ще умреш ако не ти помогнем-Каза върколака със гривната обезпокойтелно спокойно-Единстевния начин е да предадем и на теб проклятието на върколака.
Какво икаш да кажеш с ,,проклятието на върколака``-Каза Каел някак обезпокоен.
Имам предвит,че единствения начин да уживеш е да те превърнем във вълколак-Каза отново върколака.-Но все пак си помисли,това е трудно решение.
-Добре,ще помисла е ще ви извикам като реша.-Каза Каел.
-Добре а сега ще те оставим на мира.-Отвърна един от върколаците.Всички излязоха и каел остана сам в стаята.Изведнъш той си помисли за всичко което му рискува живота на върколака.За криенето,бягането,битките е другите неа който можеше да загуби.Изведнъш болката пак удари и този път много по-силно от преди.Тогава в главата му нахлуха образи и сред тях се открой един,образа на сестра му.Той си помисли за сестра си с за радоста която щеше да му достави само нейното виждане.Тогава Каел реши,реши да загърби всичко само за да види сестра си отново.Но точно преди да извика болката го обзе напълно и то й извика но не за да повика върколаците а от болка,от болка която никога не бе изпитвал.Върколаци нахълтаха през вратата.
-Спокойно.-Каза Каел-Мина ми.
-Уфф,разтревожи ни-Каза един върколаците-А какво реши?-Попита върколака.Каел погледна хората насядали около постелята и въздъхна.
-Направи го.-Каза Каел
-Сигурен ли си че си готов.-Попита човека със гривната.
-Да давай,давай по-бързо.
Изведнъш хората около него се отдалечиха и Каел видя нещо което никога нямаше да забрави.Човека със гривната падна на земята и почна да се гърчи,мускулите както е костите му се огулимиха,дрехите му се разкъсаха.Под съпровода на гръмогласен вой върколака се изправи.Върколака се приближи до Каел,вдигна го и го захапа по врата.Кръвта и сърщето на Каел спряха за миг.Върколака пусна Каел на земята.Каел почуста как нещо ставаше във тялото,изведнъш и болката изчезна.Каел се утпусна без даже да знае какво го учакваше,след малко заспа.
Краи на глава трета
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
НОВО НАЧАЛО
Каел леко започна да се буди,бавно и някак приятно.Месеци наред Каел не бе спал в нещо по удобно от спален чувал от волска кожа,а сега се събуждаше в меко,голямо и конфортно легло.Каел се повъртя малко във леглото и после изведнъш разбра че раните по тялото му ги нямаше.Каел се поузърта и разбра че се намира в малка и спредата стая която някак му допадна, изведнъш той чу чукане идващо от разположената до леглото врата.
-Може ли да вляза-Каза гласът изад вратата.
-Влизай-Каза Каел и от врата се показа един от мъжете от вчера.Носещ черни панталони на чийто един крачол беше закрепена остра кама,нагоре беше облечен със бяла риза.Косата му буше бяла което беше странно защото той не изглеждаше на повече от 30 години,за разлика от косата очите му бяха черни като въглени.Изведнъш мъжът проговори сякаш незабелязващт втренчения поглет на Каел.
-Как си Каел-Каза мъжът
-Мии добре,но къде съм и кой си ти-Отвърна доста озадачено Каел.
-За това къде си ще разбареш по късно за сега мога да ти кажа името си-Малакай Ван Филиес.-каза той-А сега се убличай за срещата със Краля.
-Чакай,чакай какъв крал-Попита доста обеспокоено Каел
-Кой крал,Краля на Върколаците-Каза с лек тон на присмех Малакай-А сега без повече приказки се обличай и да тръгваме-Продължи той и посочи на Каел един спратнат куп дрехи.След половин час Каел се беше облякъл и двамата с каел ходеха по един голям коридор.
-Ти май несъзнаваш какво става а-Каза с присмех Малакай.
-Ми не съвсем-Отговори Каел.
-Добре тогава дай да ти обесня-Каза Малакай и погледна Каел.
-Давай,слушам-Каза вече леко разсмян Каел.
-Преди ден ти промени живота си,ти прие нов свят за да се спасиш но доколко е така ще разбереш сам.Ти прие да се сражаваш за приятел токова неизвестен колкото и противника.Но за това после интерсно ми е какво правиш в Трансилвания-Попита той Каел
Обмяна на военен опит защо питаш.-Отвърна каел
Беше ми интересно.Но да оставим приказките за после-каза Малакай.Време ти е за Ново Начало.-Каза Малакай и погледна една огромна мраморна врата.-Да влизаме!-Каза Каел и тръгна към вратата.
КРАЙ НА ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
___________________________________
Use Google Sucker
|
